"Ученикът не е съд, който трябва да бъде запълнен, а факел, който трябва да бъде запален."

Смъртоносно съзнание

Автор: Валентина Костадинова

От ерата на своето създаване до днес човешката цивилизация е поставена пред много предизвикателства. От чието изясняване и разрешаване зависи нейното съществуване. Една част от тези предизвикателства са свързани с опознаването на природната среда и използване на нейните възможности, а друга, с опознаването на самата социална среда и възможностите за регулир aне на взаимоотношенията в нея.

Човечеството в процеса на своята дълга еволюция постоянно е търсило по-големи и по-стабилни гаранции за своя живот и дейност. За него насилието,е било и си остава сериозен проблем. Моралните добродетели и ценности са се оказали крайно недостатъчни за Неговото ограничаване и преодоляване. Гражданите разчитат на държавата и нейните специализирани органи да ги защити, и да противодейства на престъпленията. Те отдавна са се освободили от илюзията, че е възможно престъпността и свързаните с нея насилия да бъдат премахнати и преодолени като социално явление. За много хора престъпление то не е просто временен и случаен ангажимент, а дълготрайна приобщенос към определен вид дейност, която ти гарантира, не само преживяване, но и забогатяване. Това по същество е престъпен бизнес, в който вземат участие и лица от всички етажи на властта.В почти всички страни са създадени полулегални и нелегални структури, които се занимават с незаконен внос и износ, търгуват с оръжие и наркотици, организират нелегални звена за проституция и др.В отделните страни те присвояват почти 1/3 от доходите, които трябва да отидат в държавата.Много често тази престъпна дейност се покровителства от управляващи политически формации.От това самите партии и техните лидери придобиват значителни доходи.

Но наред с престъпленията на “белите якички” във всички страни продължават да се извършват и така наречените“традиционни престъпления” – кражби, грабежи, убийства, изнасилвания и др. Те най-често се извършват от лица с различни смущения в психическото развитие, както и с деформации в основните личностни качества – нравствени добродетели, ценности, интереси, склонности, позиции и др.

Тази престъпност се ограничава и преодолява много трудно. Бавно се постигат позитивни превантивни резултати и от дейността на специализираните държавни органи за противодействие на престъпността. Научни изследвания, проведени в редица европейски страни показват, че усъвършенстването на дейността на специализираните държавни органи реално може да допринесе за ограничаване на “традиционната престъпност” с не повече от 2% годишно.

Обществената актуалност на този проблем реално води и до ангажиране на науки като криминологията, социологията и психологият при неговото практическо решаване. Усилията на изследователите от тези области на научното знание са били насочени преди всичко към изясняване причинната обусловеност на явлението престъпност, както и на възможностите за постигане на по-ефективно противодействие от страна на обществото и специализираните държавни органи.

През последните две десетилетия на двадесетото столетие решаването на  проблемите с престъпността все повече се свързва с психологическите изследвания на престъпното поведение,които играят много важна роля както при изясняване на причинната обусловеност на престъпността, така и при разработване на по-ефективни методи и средства за нейното противодействие.В борбата със закононарушителите все по-голямо участие вземат обучени криминални психолози.

 

ПРЕДИСТОРИЯ

Да служа на страната си беше моята детска мечта. Ако знаех тогава какво щях да жертвам в нейно име вероятно никога нямаше да се захвана с полицейска работа. Като криминален психолог честo срещaх жестоки и безкрупулни престъпници с развинтени фантазии и липсваща съвест. Брутални убийци и изнасилвачи, чието място дори не беше и при зверовете, понеже всяко кръвожадно животно изглеждаше като ангел в сравнение с тях.

Не помня защо бях стигнал до извода, че ако стана човек на закона ще тръгна в правилната посока и ще оправя живота си. Твърде дълго отказвах да чуя вътрешния си глас, който тревожно крещеше в мен „Алън Купър измъкни се от средата и семейството си”! Моята фамилия беше от ония „необикновените”в които бащата злоупотребявайки с алкохола често пребиваше децата и съпругата си безпричинно.Единствено в часовете прекарани извън дома се чувствах истински щастлив защото забравях за проблемите и поредния побой който щях да отнеса прибирайки се в онова кошмарно място където пияния пълновластен господар ме чакаше с каиш в ръката. По –големия ми брат Карл обаче беше онзи, който понасяше ударната вълна с пълна сила, когато стареца ни се натъряскваше до козирката. Често пъти го пъдеше от къщи заедно с майка ми и аз оставах сам със своя страх и малодушие, породено единствено от безпомощността, в която се намирах. Ужасявах се от баща си и понякога ненавиждах своята майка, защото все не намираше сили да ни избави от него. Страхът й я държеше в здрава хватка, признаваше, че е нещастна и търсеше съчувствие, но нямаше достатъчно сили да промени живота си. Така с времето все повече и ние станахме заложници на този най-обикновен пияница, манипулатор и побойник. Дълго се срамувах от родителите си криейки своите белези и непризнавайки пред другите нещастното си съществуване.Като затворено животно в клетка все по силно копнеех за свободата си.Осемнадесет години чаках подготвяйки се за деня в който щях напусна семейството.Благодарение на отличния си успех в училище спечелих стипендия в Колумбийския университет и записах психология.Винаги съм твърдял че тогава започна живота ми,онова предишното беше жалко съществуване в страх и нещастие.       По време на следването си срещнах моята съпруга Дайан, която тогава ми приличаше на истински ангел, мислих си, че заслужавам тази любов, чийто плод беше дъщеря ни Клер. Но хубавите неща бързо свършиха, скоро след като се дипломирах и започнах работа във ФБР, Дайян ме напусна. Така и не успях да оправдая големите й очаквания. Благодарение на работата в службата, още в началото на кариерата си загубих своето семейство. Злото обаче не дойде само, месец по късно в следствие на дълго и тежко боледуване почина майка ми Линда. Не е за вярване но в последните й мигове за нея се грижеше моя баща.През осемте години далече от тях  намерих сили в себе си и им простих.Обичах Линда,все още вярвам че по свой странен начин и тя изпитваше същото към мен въпреки че я на пуснах.Не успях да се сбогувам с нея,най – вероятно този факт щеше да ме преследва и тежи до края на дните ми.

В личен план моя живот беше пълна катастрофа, зад гърба си имах брак, които се разпадна със скоростта на светлината, дъщеря, с която трудно осъществявах контакт. На практика отсъствах от живота й поради ред причини на първо място, от които беше работата ми в която с годините все повече се вглъбявах непозволявайки и не допускайки каквито и да е близки отношения с никого. Да анализирам другите ми беше много по-лесно отколкото себе си Тази психологическа стена, която изградих отне от мен семейството и Клер най-скъпото, което имах. Да си криминален психолог е тежка служба изискваща, за разрешаването на случаите, постоянно присъствие в живота и фантазиите на садистични убийци и изнасилвачи В началото ми беше много трудно защото бях измъчван от ужасни сънища. Когато кошмарите станеха все по-чести вземах приспивателни не само за да успокоя съня, а и душата си. Помня всичките си случаи, преживявам ги отново и отново може би, за да не забравя колко престъпни съзнания чакат да бъдат разгадани и обуздани. Жертвите им също присъстват в ума ми, напомняйки за човешката жестокост. В този свят на греха нямаше място за слабост и грешки защото всяка грешка се наказваше с десетки човешки животи ,с разбити съдби и осакатени деца както душевно така и физически А що за нация осакатяваше своето бъдеще незнаех ,може би такава нация трябваше да се заличи напълно и безвъзвратно.

  

Рони Стюард - изкормвача

Моята кариера стартира с един наистина сложен и кървав случай.

На 14 юли 1976 година късно през нощта ми се обади федералния агент Джак Габриел, беше извършено жестоко убийство в Чикаго на осем студентки по медицина в дома им. Трябваше да се направи психологически профил на убиеца по уликите и жертвите от местопрестъплението.

Когато пристигнах там заварих кървава баня, беше се разиграла ужасна трагедия. Часове наред маниакът се гаврил с момичетата, като ги бил, душил и пронизвал с нож до смърт. Имаше свидетел на престъплението –двадесет годишната Кейт Ашли, която оцеляла по чудо, защото беше успяла да се измъкне от убиеца и да се скрие под едно леглото, където останала няколко часа. След като излязла и намерила труповете на съквартирантките си се обадила в полицията и съобщила за случилото се. Патрулиращия полицай сержант Гари Стоун, отзовал се на помощ, беше първият свидетел на ужасяващата гледка на голите и окървавени трупове, разпръснати из цялата къща. Не успях да го разпитам подробно, защото беше изпратен да провери сигнал, получен в полицейското управление от посетител в закусвалня, която се намираше в близост до местопрестъплението, за съмнителен клиент с неадекватно поведение. От последвалата проверка извършена от Стоун стана ясно че  след клането убиеца беше напуснал студентската къща и  незнайно защо посетил близката закусвалня. Трябваше да наредим пъзела,моята задача в разследването ставаше все по-сложна.Нужно беше при разпита на единствения свидетел по случая Кейт Ашли детективите да изкопчат колкото се може повече информация, трябваха ни и най-малките детайли за случилото се. Свидетелката беше на наше разположение около един час, през който разказа, че похитителя звъннал първо на вратата на жилището им тя му отворила, и той, заплашвайки я пистолет нахлул в къщата. Под дулото на оръжието убиеца събрал всички момичета в една стая и прибрал портмонетата им. Кейт успяла в суматохата да се откопчи и да се скрие под едно легло. След като нападателя взел за заложници осемте студентки, които по различно време се прибрали в къщата, часове наред се гаврил с тях, като ги бил, душил и пронизвал с нож, а едно от момичетата изнасилил и удушил зверски. Нормалната реакция след такава ужасяваща история беше  да си зададем въпроса що за човек би извършил такава касапница.

Най – вероятно този тип беше на не повече от двадесет и пет години почти връстник на жертвите си, произхожда от долната или средната класа. Детството му е било тежко, малтретиран е в семейството, възможно е да е пре търпял мозачни травми. Убиецът не  познаваше жертвите ,те имаха “симво лична” стойност за него,изпитваше удоволствие да ги измъчва.Садистич но настроен е,желае да доминира , контролира и да “притежава” човека. Когато жертвата обаче умре, се чувства изоставен, сам с бездънния си гняв.Този адски кръг щеше да продължи докато не бъде заловен или убит.Сексуалния  модел на убиеца включваше садистични елементи, вероятно придобити на базата на лични преживявания и наблюдения. Еротичните му фантазии имаха съществена роля в удовлетворяването на неговата страст. Ножът, който беше използвал при нападението говореше за нарастване на възбудата и търсене на по-голяма близост с жертви те. Можеше да е неосъждан, но вероятно имаше асоциални прояви – дребни кражби, воайорство. Сливаше се с околкната среда, успокоен от чувството на анонимност.

Сигурно обаче беше, че той нямаше да спре и вече замисляше следващия си удар. В продължение на седмица проверихме досиета на десетки убийци със склонност към изнасилвания и грабежи, и такива с психически отклонения. Много бързо направихме портрет на извършителя по спомени на единствената оцеляла от клането и на клиента от близката закусвалня. Започна лов за главата му, когато неговата снимка се появи във вестниците. След месечно усилено издирване на 17 август 1976 година детективите го заловиха случайно.Беше направил опит за самоубийство в местен хотел навярно страхувайки се да не бъде хванат жив.Оцелялата студентка в нощта на касапницата Кейт Ашли го разпозна по татуировката му.

Рони Стюарт е бил арестуван няколко пъти – за взлом, нападение с нож и навлизане в чужда собственост. Той е седмото от осем деца на силно религиозни родители. Баща му умира, когато  е едва  шест годишен и майка му се омъжва повторно. Рони дълбоко мрази втория си баща, който бил пияница, грубиян и побойник, и често отсъства от дома. Стюарт се пропива, когато е едва 12 годишен и напуска училище в девети клас, има сексуални проблеми. Той страдаше от непрестанни главоболия, дължащи се на няколко случая на домашно насилие.По време на  многобройните разпити убиеца  се призна за виновен.като твърдеше, че няма никакъв спомен за убийствата. Самопризнанията му обаче, не бяха  необходими, за да бъде изправен пред съда, тъй като следствието разполагаше с жив свидетел. Шестима психиатри изследваха психара и го признаха за вменяем, нямаше доказателства, че е бил под влияние на алкохол и наркотици по време на извършването на престъплението. Намерени бяха и негови пръстови отпечатъци в къщата, превърнала се в гробница за осемте студентки. Всичко това беше достатъчно, за да започване  съдебен процес при закрити врати. На 15 октомври съдебните заседатели намираха Стюарт за виновен, месец по късно го осъдиха на смърт с електрическия стол. Все още обаче нищо не беше свършило, искаше ми се да видя изверга как се пържи бавно и мъчително. Поради административни нарушения Върховния съд задържа изпълнението на наказанието, а по-късно напълно го отмени, като само потвърди присъдата „виновен”. На повторното гледане на делото на 21 ноември 1978 година Рони Стюарт беше осъден 8 последователни присъди от 50 до 150 години. Масовият убиец влезе в затвора. Дългоочакваното възмездие дойде, въпреки че близките на жертвите биха били наистина удовлетворени само ако го видят мъртъв на електрическия стол. След една година в затвора той искаше помилване. През март 1979 година бях извикан в комисията, която преразглеждаше присъдите На въпроса ни защо все пак е убил момичетата, по шегувайки се с нас Стюарт сподели - „Просто не им беше ден!”. Категорично му отказахме помилване   

Стюарт умиря от сърдечен удар на 5 декември 1980 г. По време на аутопсията невролозите се натъкнаха на уникални аномалии в мозъка му. Според тях те засягат центровете на паметта и контрола на гнева и емоциите. Медиците предположиха, че може това да е била причината за извършените от него престъпления и за постоянните му главоболия. А аз все още търся отговори на въпросите за жестокостта на човешкия индивид за границата между лудостта и нормалността.

 

Корените на злото - Питър Стивън

През лятото на 1976 година поискаха в Лондон екип от добре обучени щатски детективи и криминални психиатри, в тази група участвах и аз. Местните власти бяха притеснени от няколко убийства и от поредица жестоки нападения, в които потърпевшите оцелели по чудо.

Това беше само началото на една наистина кървава касапница. След повече от месец усилена работа лондонските криминалисти все още нямаха представа кой е  извършителя на престъпленията.Неговата първа оцеляла по чудо жертва тридесет годишната Анна Ричи беше разказала на следователите как действал похитителят й. Той я нападнал първо с чук след което извадил от якето си средно голям нож .Опитал се да я изкорми но не успял тъй като бил прекъснат от намиращия се наблизо неин съсед. Месец по-късно маниакът нападнал четиридесет годишния Олив Сторн, следвайки същия начин на действие, и отново е прекъснат, преди да убие жертвата си. Обезумял от гняв и жаден за кръв същият месец той убива четири на десет годишно момиче в дома му Урсула Мак Кан. Детето беше издъхнало в следствие на множеството удари с чук в областта на главата. Психаря жестоко се саморазправя и майка му, която се опитала да защити сина си. Разбивайки черепа й с чук и след това я намушква с нож петнадесет пъти в гърдите.

Когато пристигнахме в Лондон посетихме дома на последните жертви, там открихме множество отпечатъци на нападателя, но следа от оръжията на престъплението нямаше. Пръски кръв покриваха всичко наоколо тапетите мебелите, телефонната слушалка, която намерили полицаите в ръцете на жертвата. Опитвахме се да разберем всичко, което се е случило на това място. От предварителния оглед стана ясно, че в момента, в които Урсула Мак Кан е видяла непознатия мъж как убива сина й се опитала да телефонира за помощ. В това време е ударена с чук от маняка, който се разгневил до толкова от съпротивата й, че повторил удара си и след това я намушкал многократно с нож.

Мястото на престъплението показваше, че си имаме работа с жесток човек, способен на всичко, воден единствено от желанието да убива. Неговата възраст беше около тридесет и пет години. Вероятно нежен, произхождащ от низшите социални слоеве. Малтретиран е като дете има ниско интелектуално ниво. Затворен и пасивен е във взаимоотношенията си със заобикалящия го свят. Липсва му постоянна социална среда и приятелски кръг. В контактите му с жертвите личи малоценност на позиция, което е ясен индикатор за неговия социален произход. Твърде възможно е да има некрофилски наклонности и достъп до трупове. Местата на нападение показват, че е готов да поема все по-голям риск, в стремежа си да осъществи своите желания, уверен е в себе си. Престъпленията вероятно щяха да продължат и агресивността  в нападенията му можеше да ескалира.Криеше самоличността си зад маска за да не бъде разпознат от жертвите си.Осъзна ваше какво върши и старателно заличаваше своите следи.

Предположенията ми, че нападенията ще продължат с още по голяма сила и жестокост се оказаха верни. Следващите жертви на убиеца бяха 42 годишната Емили Доналд прободена 51 пъти, и 20-годишната проститутка Мери Кларсън зашеметена с чук и намушкана 25 пъти. Кървавата лична статистика на маняка продължи с още две изкормени проститутки. Между убийствата нямаше видима логическа връзка сякаш той правеше послание, че никой не е в безопасност. Обществеността в цялата страна беше настръхнала, напрежението все повече ескалираше, а това влияеше зле на нашата работа. Полицията извърши множество арести на лица свързани с насилствени актове. Хиляди анонимни сигнали постъпваха ежедневно при нас, те бяха проверявани внимателно, но всичко завършваше с неуспех и започвахме търсенето отново и отново. През септември 1976 убиеца отне живота на най-младата си жертва – 16-годишната продавачка в магазин в Лийдс Катрин Луис, а месец по-късно беше изкормил двадесет годишната проститутка от Манчестър-Джийн. Разфасованото  й  тялото следователите  намериха чак след 10 дена.В чантата й откриха чисто нова банкнота от 5 лири, чийто произход успяха да проследят до местна банка. Разпитани бяха  5000 мъже от града, получили заплатата си от нея.Извършителя не беше разкрит и през декември нападна друга проститутка в Лийдс. За щастие тя оцеля и успя да опише нападателя си. Според показанията й той бил около 30 годишен бял мъж, с развито телосложение и мускулатура. Твърде оскъдно се оказа това описание за да му  направим портрет.През януари 1977 година той уби най - брутално две проститутки а след месец – 40-годишна жена.Престъпникът продължаваше да се вихри на свобода под ножа му попаднаха 19-годишна банкова служителка и 20-годишна студентка от Брадфорд.

Не е нужно дори да споменавам колко тежко беше положението в страната. За периода, през които действаше убиеца ми се налагаше често да пътувам до Щатите, където също имаха нужда от добре подготвени хора, работих по разкриването на други серийни убийства. Като че ли беше всеобща тази лудост и заразяваше масово всички и всичко.Имаше тонове бумащина по лондонския случай кръга се стесняваше а изхода изглеждаше колкото близък толкова и далечен.Едва ли имаше някой освен убиеца разбира се който да не искаше всичко да свърши.Всеобща истерия завладя домовете на хората, никой не беше в безопасност. Това преследване беше като игра на котка и мишка която изчерпваше все повече нашето търпение. Началото на края започна през март 1977 година., Когато убиеца в компанията на 24-годишна проститутка бе спрян в Лондон от полицаи. Задържан е заради фалшивите номера на колата си и отведен в полицейското управление. На служителите на реда им прави впечатление, че арестувания отговаря на много от физическите и психологически характеристики на убиеца. Ден по-късно получавайки разрешение за обиск в дома на Питър Стивънс намират оръжията на престъпленията.

Питър Стивънс беше роден на 2 юни 1952 г. в Бингли, Йорк шир. Неговата майка проституирала и често водела клиентите в дома си. Беше син на пияница който напуснал своето семейството когато Питър е едва шест годишен. В училище бъдещия убиец е самотник зарязва образованието си на петнадесет годишна възраст.Дълго време  изкарва хляба си  с всякаква черна работа-включително копач на гробове и нощен пазач.Имаше слабост към проститутките,защото му напомняли за майка му. 

След два дни продължителни разпити, Стивънс се призна за виновен и обясни, че бил само инструмент на Божията воля, тъй като Господ му наредил да убива жени.Тази теза беше и основна на защитата му в последвалия процес през май 1978 година. Въпреки че беше болен от шизофрения, съдебните заседатели го признаха за виновен по тринадесет обвинения в убийство и осъдиха на доживотен затвор без право на помилване поне тридесет години. Защото можеше да контролира действията си по време на извършването на престъпните актове. В затвора изкормвача няколко пъти ставаше обект на нападения от свои съкилийници, след един от инцидентите той почти изгуби зрението си. Това  беше най-малкото възможно наказание което Бог,в чието съществуване вече дълбоко се съмнявах ,можеше да изпрати на изверг като него.

„Сега разбирам, че всяко престъпление създава около себе си нещо подобно на вихрушка, която увлича неудържимо в центъра си невинни или виновни и чиято сила и продължителност никой не е в състояние да определи предварително.” ( Жорж Бернанос)

 

3. Алексей Булавин –  касапина.

В Щатите в разгара на”Студената война” и шпионските афери дойде на посещение съветския криминалист и агент от КГБ Саша Рошчин. Беше време на непрекъсната надпревара между САЩ и СССР във всичко, като се започнеше от въоръжаване, та чак до космически технологии. Този руснак имаше връзки с един от високопоставените служители във ФБР, в Америка дойде да търси нашето съдействие по един трудно разрешим за тамошните власти случай.

Кръвожаден убиец в продължение на година беше извършил зверски нападения над десетки хора в Украйна, Запорожието и Ленинград. Изверга нападал, изнасилвал и убивал жени – най-вече проститутки,бездомници, както и деца, без значение от пола им. Схемата на престъпленията, която всъщност издаваше неговият почерк беше следната Насилника се опитвал да изнасили жертвите си, но често не успявал, убивал ги с помощта на нож, яростно пробождайки телата им многократно Обезобразявал труповете на мъртъвците и ядял части от тях. Обикновено той избирал тихо уединено място, гора, парк, където подмамвал жертвите и спокойно вършил зверствата си. Случаят изглеждаше наистина сложен, като се има предвид броя на убитите и начина на екзекуцията им От 1978 до 1984 година маняка беше взел над четиридесет жертви повечето от които бяха деца. Целият този ужас се пазеше в тайна от обществото, защото сексуални посегателства над деца и серийни убийства се случваха според съветската пропаганда само в „презадоволените капиталистически общества”. Невъзможно беше екип от американски криминолози да отиде в комунистическа, та страна толкова лесно разследвайки местен случай. Нашата намеса би била не само нередна, но и нежелана от повечето съветските специалисти. Единственото разумно решение беше на американска територия КГБ агента да предостави подробен снимков матерял и документация описваща детайли от местопресъпленията. Трябваше да не бие много на очи , деликатното положение в което се намирахме го изискваше.Така през август 1984 година започнахме работа по случая.

Изверга беше убил за първи път на 22 декември 1978 година в малко миньорско градче край Ростов на Дон. Той  подмамил в гората девет годиш но момиченце и се опитал да го изнасили.Жертвата оказала съпротива това го вбесили и той намушкал многократно с нож детето. По време на кървавия акт се възбудил сексуално и еякулирал. Липсата на гласност в обществото беше затруднила максимално работата на службите по случая. За престъпленията  на убиеца те бяха арестували редица психично болни и криминално проявени мъже,някои от които се самоубили  след „разпити те” в ареста.Милицията разпитваше хомосексуални заподозрени, тъй като голяма част от жертвите бяха момченца. Усилията им обаче се оказаха напразни, касапина взе нови петнадесет жертви през септември 1984 г. В хода на разследването от документацията по случая любезно предоставяна ни от другаря Рошчин ставаше ясно, че психара изпитваше сексуално удоволствие, измъчвайки и убивайки жени или деца. Беше физически здрав мъж на възраст между тридесет или четиридесет години чиято семейна  история със сигурност се различаваше от нормална та.Имаше високо интелектуално ниво,умело криеше следите си.Бедния му  опит в секса подсказваше че няма редовен полов живот.Сексуалният модел на убиеца включваше садистични елементи, вероятно придобити на базата на лични преживявания и наблюдения.Той активно мастурбира,еротичните му фантазии имат съществена роля в удовлетворяването на възбудата. Демонстрира слаби връзки с жените, въпреки че би могъл да бъде женен или просто да живее с жена. Едновременно е некрофил, педофил и канибал, ловец и хищник. Следи предварително набелязаната жертва и полага целенасочени усилия да се добере до нея. Убива с цел да получи труп, използва телата на мъртъвците за извличане на сексуално удоволствие, външният израз на което беше консумирането на човешко месо. Притежаваше знания по анатомия и дисекция.Убиеца е изключително маневрен и опасен,може  да е бил съден за дребни престъпления.

По разкриване и решаване на престъпленията работихме усилено, но безрезултатно. Психара знаеше, че сме по следите му и умело се криеше, почти за година преустанови своята жестока практика. Вероятно полагаше големи усилия да държи нагона си под контрол.Ние знаехме, че това е за кратко и единствения възможен изход от ситуацията беше той да бъде спрян. Така след кратко затишие от началото 1986 до 1988 година канибала направи поредния си удар, беше изкормил още девет души. На практика милицията се оказа безпомощна, нямаше свидетели на престъпленията. В следствие обаче на новата серия жестоки посегателства силите на реда затегнаха още повече мерките за сигурност и изградиха широка мрежа от патрули и агенти под прикритие, обхващаща гарите и автогарите в районите, в който действаше изверга. Целта  на детективите беше да го подмамят да нападне дегизиран агент .Тази стратегия се увенча с успех. На 6 ноември той убива и обезобразява млада жена,която зарязва в гората. Излизайки измежду дърветата ,облечен в делови костюм и оцапан с кървави петна и кал,бил спрян за проверка на документите от агент под прикритие и задържан.В милицията оставят подозрителния мъж под 24-часово наблюдение във връзка с косвени данни, свързващи го с някои от жертвите на издирвания убиец. Тъй като разполагаха с ограничено време и недостатъчно доказателства за повечето убийства, следователите нямаха друг избор,освен да накарат престъпника да направи самопризнания. За да постигнат целта си обявиха убиеца за психично болен и го изпратиха при психиатър, чиято задача беше да убеди пациента си, че е луд и не може да бъде съден. Маневрата се оказа  успешна –Алексей Булавин направи пълни самопризнания,но те не бяха достатъчни, за да се заведе дело.Следователите успяха да убедят Булавин да предостави и доказателства, като ги отведе до заровени от него трупове, които досега не са били открити. Той не само показва масовите гробове а и признава за 56 убийства, от които само 36 бяха известни на милицията до този момент.

Алексей Булавин беше роден на 16 октомври 1936 г. в Русия.Имаше тежко детство през войната,което оказало голямо влияние върху психиката му. Слухове гласяха, че по-големия му брат след като умрял от глад бил изяден от съседите си. Алексей бил добър ученик, но не успява да влезе в Московския държавен университет и започва работа като телефонен техник. Първото му и определящо сексуално преживяване било на осемнадесет години с тринадесет годишно момиче. Докато тя се извивала, борейки се да отскубне, по време на боричкането, той еякулирал. Тази случка беше насадила в съзнанието му асоциацията между секса и насилието. Неговия семеен живот далеч не бил нормален. Той страдаше от импотентност ,става баща на син и дъщеря след като пъхал с пръсти спермата си във вагината на съпругата си.Когато получава степен по руска литература, започва работа като учител – от този период датираха първите му педофил ски посегателства над деца. От 1981 година нататък като чиновник във фабрика беше използвал честите си командировки, за да извършва множество убийства на съветска територия. Оказа се, че през 1984 година Булавин беше прекарал три месеца в затвора по обвинение в дребна кражба. Въпреки подозрителното му поведение обаче, не бил обвинен в серийните убийства, тъй като кръвната му група не съвпадала с тази, от спермата на убиеца. Не е взето на сериозно предположението на съдебните лека ри, че той е уникален индивид, чиято кръвна група е различна в кръвта и в семенната течност.По онова време такава хипотеза беше доста  необичайна     

Преди да започне процесът, властите поставиха Булавин под специални мерки за сигурност,които да го предпазят не само от саморазправа с други те затворници,но и от близки на жертвите,работещи в затвора.Той беше признат за вменяем и годен за съдебен процес. На 4 февруари 1989 година съдебните заседатели го признаха за виновен за 52 от общо 53 доказани убийства и осъдиха  на смърт чрез разстрел за всяко едно от тях.

 

Случаят “Дамер”

През лятото на 1986 година в полицейското управление в Ню Йорк, където работех получихме множество тревожни съобщения за изчезнали малолетни момчета на възраст между четиринадесет и шестнадесет години, повече то живееха в района на двумилионния Бруклин.

Няколко месеца, усилено и безрезултатно разследвахме случаите, защото нямаше свидетели, не бяха открити и трупове на похитените. В началото на следващата година получихме данни за още две липсващи момчета Стивен Ханс и Самуел Туоми. Последният по думите на родителите му имал хомо сексуални връзки.Затова често посещавал гей барове,прекалявал с алкохола.Правил впечетление в квартала с разюзданото си сексуално поведение често ставал жертва на побои заради гей предпочитанията си.С детективите от отдел убийства обиколихме заведенията където най-често се събираха хомосексоалисти , само управителя на  един бар  разпозна Туоми като чест посетител.За последно го бил видял преди седмица заедно с мъж на около тридесет години.Дал им стая  номер 23 .С позволението на собственика на гей бара се качихме във въпросната стая,прекарахме там около час търсейки някакви улики.Личеше си че секс партньора на Самуел грижливо беше заличил всичките си следи.Действал е хладнокръвно ,разполагайки  с много време.Само под леглото близо до нощното шкафче открихме засъхнали кървави петна, взехме проби от тях и се върнахме в управлението.От направените изследвания на кръвта стана ясно че тя е от кръвната група на изчезналия Туоми,който в най -лошия случай вече беше мъртъв.Времето си течеше неумолимо а ние трябваше да открием възможно най -бързо какво се случваше в Бруклин и с кого си имаме работа.

От показанията на единствения ни свидетел –управителя на бара беше сигурно, че похитителят е бял мъж на около тридесет години. Като се има предвид педантичността, с която заличава всички улики вероятно е добре образован, произхожда от средната класа, с добра семейна среда. Несемеен, хомосексуален, проблемен тип, затворен и пасивен в социалните взаимоотношения. Има склонност към алкохолизъм. Жертвите му са ниско рискови, безпомощни, неоказващи сериозна съпротива.Липсата на труп на местопрестъплението говореше за некрофилските му прояви. Може би разфасоваше мъртвите тела и съхраняваше части от тях като сувенири. Имаше познания по анатомия на човешкото тяло. Целеустремен е,няма да спре докато не бъде хванат.,не е изключено да е и педофил.

Макар да отсъстваха някои детайли в профила на мен и колегите ми стана ясно, че това ще бъде един от трудните случаи. Детективите поставиха под наблюдения стотици криминални типове, вилнеещи в Бруклин. Разпитани бяха проститутки, травестити, гейове, изнасилвачи. Лъчът светлина в случая дойде през 1988 година, когато в местното полицейското управление беше задържан тридесет годишен мъж на име Джеймс Демер за развратни действия с тринадесет годишно момче. Този Демер беше роден в Оклахома през май 1958 година в образовано семейство. Баща му работеше като химик. Описваше сина си като затворен и не общителен човек с алкохолна зависимост, заради която често е гонен от работа. Бил в армията санитар докато не го уволнили поради пиянство.Имал склоност към съдизъм често носил трупове на прегазени животни и ги разфасовал за да ги изследва Този Демер съвпадаше с профила на престъпника който издирвахме но поради липса на доказателства не можехме да повдигнем обвинение срещу него за отвличането и най-вероятно за убийството на изчезналите момчета и в частност на Тоумс.Осъдиха го на една година изправителен труд заради блудството си с тринадесет годишното момче.По време на своето наказание  той беше за дължен само да нощува в затвора.През март 1989 година  властите освободиха Джеймс за добро поведение,ние разбира се продължавахме да го следим Щестото чувство в мен ми подсказваше че това е човека,но без доказателства нямаше как да го задържим.През април бяха обявени за изчезнали още единадесет души.Всички те принадлежаха към гей обществото което по онова време набираше все повече привърженици.Аз наричах това така наречено общество болестта на нацията.Тя се разпространяваше като зараза сред американците и може би беше цената която трябваше да заплатим затова че живеем в свободна страна.

Желаното доказателство, с което да заковем Дамер се появи през май 1990 година, когато обявения за изчезнал четиринадесет годишен Кайл Брайт го разпозна като свой похитител. Момчето беше успяло да избяга от дома на Демер, спасявайки се от изнасилване и сигурно убийство. Реагирахме незабавно, специалните части заедно с местни полицаи успяха да арестуват престъпника при опит да напусне дома си в нетрезво състояние. Там в резултат на детайлно претърсване открихме  останките на единадесет човека. В  холодилника му  имаше три глави, сърца,бъбреци  и други човешки вътрешности.В тоалетната пазеше  тенджера с китки от ръце и пениси,два черепа,буркани с мъжки полови органи потопени в спирт хлороформ и формалин.В един голям старинен шкаф намерихме човешки скелет скалп и гениталии.Психара съхраняваше в 260-литрова бъчва  с  кисилина три човечшски торса.И най-закоравелите следователи настръхваха при вида на тази гледка.

Същия ден започнаха разпитите на Демер,на част от тях присъствах и аз.Не беше лесно да се изправиш пред такова чудовище което обвиняваше родителите ,обществото приятелите ,но не и себе си.Той разказваше с възторг подробностите от убийствата си ,първото от който беше извършил едва на деветнадесет години.Тогава след раздялата на родителите му останал напълно сам без пари и храна,обикаля Бруклин с надеждата да срещне някой.Негов спътник става непълнолетния Стивен Хикс с когото прави секс в дома си,после го убива и заравя тялото му в двора.Година по-късно той разкопава разложеното тяло на Хикс и пръска останките му в гората.Дамер призна че в нетрезво състояние вероятно е убил Самуел Туоми – изчезналото момче което издирвахме в гей бара.Твърдеше че не помни нищо от случката,събуждайки се просто  намира  до себе си неговия труп.Мертвото тяло натъпква в голям куфар,купен от намиращия се наблизо смесен магазин,и го качва в такси.Отива направо в дома на  баба си и разчленява Туоми.През 1989 година отнема живота на двадесет и четири годишен афроамериканец,който сам му предложил да правят секс. Беше запазил гениталиите и главата на жертвата в дома си. Същата година убива единадесет души в гей квартира в Бруклин. Дамер сподели че искал неговите любовници да бъдат послушни като зомбита.С тази цел  правил ужасяващи експерименти -пробивал дупка  в черепа им с помоща на електрическа дрелка и наливал киселина.Много от тях продължавали да живеят около денонощие  с отвор  в черепа.В хода на опитите си беше стигнал до „гениалното” откритие че врялата вода е по ефикасна  от киселината защото удължавала с ден живота на агонизиращите хора.С изключителна наслада ядял части от телата им –„Вкуса на человешкото  месо, напомня вкуса на говеждото”.- Казваше той.

През юли 1991 година на канибала бяха предявени обвинения за двадесет жестоки убийства в района на Бруклин.Имаше повишени мерки за сигурност,по време на съдебното изслушване Дамер се намираше зад непробиваемо стъкло.Съдебните заседатели го осъдиха през август на  доживотен затвор без право на помилване.В своите последни думи той дълбоко се разкайваше и искаше прошка от роднините на жертвите си.Единствено в затвора обаче получи справедливо възмездие.Извършени бяха две покушения срещу него от съкилийници,в резултат на последното Джеймс Дамер умря.Смъртта му беше настъпила в следствие на много кратни удари с метална тръба в областта на главата нанесени от чернокожия затворник Карлос Родригес,който се оказа роднина на убития от Дамер афроамериканец.

 

Тандем на смъртта

В продължение на 4 години от 1988 до 1992 година във Флорида имаше сигнали за повече от тридесет изчезнали деца, чийто трупове в последствие бяха намерени обезобразени и разчленени. Местната полиция на чело с моя колега криминалист Стив Никсън, беше събрала купища материали и улики, но все още по случая нямаше заподозрян. Стив поиска помощ от мен аз естествено се съгласих уведомих шефовете си и заминах за Флорида. Жертвите на убиеца бяха деца на възраст между 10 и 12 години. Повечето отвлечени на път за училище. Техните тела често бяха намирани разчленени, изхвърлени в контейнери за смет. Имахме отпечатъци и семена течност от престъпника но той нямаше криминално досие и не фигурираше в база та  данни.

В действителност не знаехме що за човек можеше да извърши такива жестокости, предполагахме, че е на зряла възраст. Произхождащ от проблемно семейството, отгледан от фанатична майка, вероятно без баща. Злоупотребява с алкохол или наркотици. Той е хетеро и хомосексуален не семеен емоционално отчужден,егоцентричен и доминиращ,хладнокръвен,целена сочен, премислящ и предвидлив садист и педофил.Изпитва удоволствие когато вижда страх в очите на стресираните,безпомощни и страдащи деца. Следи предварително всяка тяхна стъпка и полага целенасочени усилия да ги улови в мрежата си. Наивността,невинността,детския страх го възбуждат. Вероятно колекционира секс играчки,видео записи,дневници,списък на жертвите,фотографии,за да се наслаждава на своите сексуални перверзии Възможно е да работи като учител, треньор,детски психолог,фотограф и други професии изискващи близостта и доверието на деца.Осъзнава какво върши но веднъж прекрачил границата вече не можеше да спре. Жаден за кръв подготвяше поредния си удар.

Около година бяхме по следите му, но късмета ни едва се усмихна към края на 1993 година, когато в местното полицейско управление постъпи сигнал за изчезнало на шестгодишно дете в магазин. Родителите му разказаха че  оставили за кратко сина си до щанда с детски дрешки ,но когато се върнали след минута,момчето не било вече там.Отчаяно го търсели говорили многократно със служителите, опитали всичко, но от малкия Дейв нямало и следа. За по-голяма сигурност собствениците на магазина преди година инсталирали видеокамери, които сега щяха да ни бъдат от полза за разкриването на похитителя на момчето. Една от тях заснема подробно случилото се, имахме вече конкретен заподозрян. Това беше тридесет и четири годишния Отис Томъс роден през март 1959 година в Джаксънвил, Флорида в семейство на религиозни фанатици и сатанисти. Неговата баба Мери Томъс членуваше в известната по онова време секта"Ръката на смъртта"занимаваща се, според свидетели, с човешки жертвоприношения... Заловихме Отис в нетрезво състояние докато се опитваше да запали дома си във Флорида. Нестабилен психически бързо се пречупи по време на разпитите,имаше нужда да разкаже своята кошмарната житейска история. Отис е син на алкохолик и религиозна фанатичка, която обичала да го облича в женски дрехи.Неговата баба Мери Томъс често води  внука си  на гробищата в търсене на органи,необходими за сатанински ритуали. Отис бил запознат с половия живот твърде рано, благодарение на съсед педофил и по-голямата си сестра. На четиринадесет години взема  първата  си жертва,убива пътуващ търговец ,с когото отиват да правят секс в гората намираща се в околностите на града.След като приключва акта Отис го намушква с джобно ножче петнадесет пъти в гърдите и сърцето. Закарва и изхвърля тялото му в близката река.По време на дългия си престой в ареста психара призна за още тридесет и четири убийства на деца от 1987 година до сега и твърдеше, че за половината от тях има съучастник на име Хари Лорънс. Разказа как скоро след запознанството си двамата стават любовници и обикалят из страната в продължение на четири години, извършвайки убийства. Хари обучава Отис да не оставя следи на местопрестъплението. Те умишлено екзекутират жертвите по различен начин и с различни средства, прилагат всички методи за убиване с изключение на отровата. Така престъпленията се приписвали на други неизвестни извършители и практически оставали неразрешими.Отис твърдеше, че Лорънс е виновен за убийството на братовчедката му Беки, заради която се скарали. Злощастната история започва през 1889 година, когато Томъс запознава любовника си със своето семейство и в частност с Беки Тя изпитвала определени чувства към Лорънс и не след дълго двамата правят секс, по това време тя е едва на дванадесет години. Случката натъжава Отис и засилва зависимостта му все повече към алкохола и наркотиците. Чашата прелива когато влюбените го изоставят. За една година от ярост той убива девет деца чиито останки  хвърля,увити в найлонови чували, в контейнери за смет.

След показанията на убиеца на 11 ноември 1993 година в щата Тексас беше задържан бившия затворник и негов партньор  – Хари Лорънс. Под засилена охрана властите го ескортираха във Флорида. Бяхме доволни че можем да го оставим за дълго в ареста,предполагахме че след като види стария си любовник при нас ще направи пълни самопризнания.Така и стана,Лорънс с неохота призна за участието си в убийствата на десетки  деца и жени.В дългия му списък с жертви беше Фрида Томъс–Беки, той посочи мястото, където бяха заровени частите от трупа й. Хари Лорънс не изпитваше вина защото нямаше съвест.Неговата житейска история беше започнала в далечната 1946 година в Блексбърг, Вирджиния, в порутена къща на края на града. Родителите му били един от най-лошите примери, които могат да бъдат дадени за понятието"добро семейство".Баща му инвалид често търпял публични унижения от съпругата си занимаваща се с проституция и продажба на контрабанден алкохол.От девет деца в семейството Хари бил един от "щастливците", които не живеели в  роднини и по домове за сираци.С право изпитваше ненавист и омраза към майка си чието поведение далеч не можеше да се нарече нормално. Алкохоличка и проститутка Лола често водила клиентите в дома си и осъществявала полови актове пред очите на мъжа си и децата. Когато Хари изскачал от стаята с отвращение, тя го биела и карала да стои и да гледа. Веднъж баща му отвратен от действията й излязъл от къщата, влачейки се по пода.Останал навън цялата нощ в снега, в следствие, на което се разболял от тежка пневмония и починал. Лола редовно налагала децата си,веднъж в следствие на удар с дървена дъска Лорънс изгубил съзнание за три дни.От това време беше и  белега му от нож в областта на лявото око.Тя обичала да го облича в женски дрехи ,да накъдря косата му, понякога пращала сина си в този вид на училище.Неин клиент пък открил на Хенри “удоволствието" от зоосъдизма. На петнадесет годишна възраст той беше извършил вече първото си убийство. Причината, за което по думите му било "желанието да опита секс с човешко същество”. Седемнадесет годишната жертва Лаура Брад отказала предложението му и той я удушил. Лорънс е задържан за това престъпление през 1962 година и осъден. До навършване на пълнолетие изтърпява присъдата си в поправително училище, след което е прехвърлен в затвора, в който прави множество неуспешни опита за бягство След освобождаването си през 1970 година отива да живее в дома на сестра си в Мичиган, където един ден изненадващо се появява майка им. Ненавистта на Хари към Лола не отминава с годините, той изкормва собствената си майка хладнокръвно, след поредното им скарване, нанасяйки й няколко удара с нож в сърцето. Напуска местопрестъплението часове след убийството, пет дена по-късно е заловен, е осъден на двадесет години затвор. Междувременно той сподели, че изпитал голямо сексуално удоволствие, изнасилвайки мъртвото тяло на Лола. В затвора маняка прави опит за самоубийство, затова е прехвърлен за известен период в психиатрична клиника. След като излежава десет годишната си присъдата е освободен и се връща в Мичиган. През август 1981 година, Хари се жени за вдовицата на свой братовчед и дори си намира работа в една ферма. Скоро след това семейството се мести в Мерилънд, където през лятото на 1987 година жена му подала молба за развод, обвинявайки го в блудства с децата им. От този момент нататък той започва да се скита из Щатите. По време на пребиваването си във Флорида, в стол за бедни Хари Лорънс се запознава с бъдещия си партньор – Отис Томъс.

Двамата станали любовници и заживели съвместно в продължение на четири години от 1988 до 1992 година. През този период по думите на Лорънс били извършени голяма част от убийствата. За партньора си той твърдеше, че е ниско интелигентен, неспособен да извърши убийство с такт и обмисляне. Очевидно те се намираха в положение на ментор и протеже. Ментора разбира се беше Хари,който едва издържал лекомисленото поведение на приятеля си.Връзката им се разпада след появата на дванадесет годишната Фрида Томъс–Беки. Отис зверски ревнува любовника си от нея, пропива се, започва да взима наркотици, в следствие, на които става неуправляем. Тандема се разпада през 1992 година, когато Лорънс и Беки отиват в Калифорния. В началото се представят за двойка и работят при едно семейство, което им осигурява подслон срещу дребни домакински задължения. Но твърде скоро заради кражби на дребни суми се озовават отново на улицата. Беки, бързо се уморява от лошите условия и иска да се приберат във Флорида, но Хари категорично отказва, защото се опасява от съдебно преследване. Фрида обаче не се примирява лесно и когато в яда си му ударя шамар след поредната кавга Лорънс я убива. Разделя трупа й на девет части и ги разпръсква в полето. Три седмици след това екзекутира четиридесет годишната Кейт Ричи, която качва в колата си непознатият стопаджия Под въздействието на солидно количество бира, купено от крайпътна бензиностанция Хари Лорънс принуждава спътницата си да отбие автомобила по черен път. След около километър спират и той намушква няколко пъти жената с джобния си нож. Когато тя пада мъртва на земята, още с отварянето на врата на колата, психара съблича трупа й и го изнасилва. Накрая разчленява жертвата и заравя поотделно частите от тялото й.

В хода на разпитите от самопризнанията му ставаше ясно че убива поради две основни причини:в случай на обир, когато трябва да бъдат елиминира ни свидетелите и за удоволствие.Във вторият случай убийствата протичаха  много скоро след срещата с жертвите,защото Хари Лорънс предпочиташе полово сношение с вече мъртви жени.Установихме също,че той притежава забележителна памет и описва подробно всяко едно от престъпленията си в детайли, които никога не бяха излизали извън протоколите на полицията.
Проблемът се състоеше в това, че нямаше никакви подкрепящи само признанието доказателства. Убиеца със самозадоволство казваше, че вършел престъпленията си така, че да не бъде хванат. Потвърди участието си в десетки убийства, гордееше със своите престъпления, с начина, по който отнемаше живота на жертвите си. Бързо се натрупаха повече от 60 дела, срещу него и партньора му Отис започнаха процеси през декември 1994 година. В залата на съда беше потискащо и напрегнато, ужасните им престъпления се запечатаха с големи букви в историята на американската престъпност. И най-кръвожадния гангстер бледнееше пред тези ненормалници. Добре си спомням как по време на едно от съдебните заседания изказването на Лорънс, че убил Кейт Ричи и поне още сто други в залата настъпи гробна тишина. На въпросите на съдията относно психическото си здраве,той спокойно отговаряше ,че е съзнавал какво прави ,  какво казва в настоящия момент и разбира ,че това , което е извършил не е нормално. Заявяваше, че няма отношение към жертвите си просто се е забавлявал с тях и после ги убивал. Към децата обаче беше особено взискателен, имаше много ясна представа за това какво е подходящо и нужно за всяко. Той се беше специализирал  в изкуството да прелъстява и манипулира,използваше всички хватки.Предпочиташе децата да са на възраст около осем години защото според него точно тогава те изглеждат  забележително свежи, чисти и перфектни, дори безсмъртни без да ги е грижа за каквото и да било.

Отис Томъс имаше същите педофилски предпочитания най-вероятно затова си бяха паснали с Лукас още в самото начало. Той обаче не можеше да прелъстява жертвите си, а ги преследваше, атакуваше неочаквано и мигновено. Не смяташе, че е необходимо да прекосява дълги разстояния, за да намери нова жертва, откриваше я в собствения си квартал. Предпочиташе аналния секс и според думите му понякога бил особено щастлив само да милва и гали децата по гениталиите им. Изпитвал неописуема, сексуална наслада, когато след като ги убие изяжда сърцата им. По време на едно от съдебните заседания сподели, че човешкото месо става за ядене, когато е овкусено с барбекю сос. Той се подиграваше с нас, като споделяше и най-малките подробности на гнусните си престъпления. Отис беше религиозен най-вероятно защото религията му помагаше да успокои съвестта си, която според мен не притежаваше. Осъзнаваше какво е извършил,но не можеше да спре чудовището в себе си.Призна се за виновен по всички обвинения и  получи две смъртни присъди,които в последствие бяха заменени с доживотна.

Междувременно Лорънс беше обвиняем по седемдесет дела и заподозрян по осемдесет и две, изцяло сътрудничеше на полицията. Водеше следователите на местата където е изхвърлял труповете на убитите и разказваше за механизма на престъпленията си в детайли.Много скоро той беше признат за виновен и осъден на смърт.След две години медиен шум, който му спечели голяма популярност през март 1996 година беше умъртвен на електрическия стол. Същата година в затвора умиря и неговия партньор Отис Томъс от цироза.

„Във всеки човек дреме по едно чудовище,което сее наоколо само разруха,ужас и смърт когато се осмелим да го разбудим. „                                                              

 

Колумбийска вендета

На 14 февруари 1995 година получих обаждане на мобилния си телефон от моя добър приятел и колега от колумбийската полиция Рикардо Перес. Беше му се случило нещо наистина ужасно, преди два дена намерили мъртвото тяло на неговия единадесет годишен син Роко.

С Перес се познавахме от студентските си години, беше дошъл от Колумбия в Щатите да учи. По между ни имаше едно искрено, истинско приятелство и уважение. След като се дипломирахме той се върна в страната си подържахме връзка по между си, въпреки че рядко му гостувах. Приятелят ми произхождаше от бедно семейство, което едва свързваше двата края. Неговите родители се трудеха от ранни зори до късно вечер в една консервна фабрика, за да изхранват петте си деца. Рикардо като първороден син също полагаше усилия да издържа голямото си семейство. В началото на своята кариера беше разкрил и заловил една от големите риби в колумбийския наркобизнес. Това го направи известен и търсен и му осигури място като следовател в столицата Богота.С много труд и почтеност си беше изградил безупречна репутация. В столицата се запозна със съпругата си Роса тя работеше при своя баща, който беше хлебар и също с много труд прехранваше многобройната си челяд. След три месеца заедно Рикардо и Роса се венчаха в една малка старинна църква намираща се на няколко километра от Богота. Но щастието им не продължи дълго, защото тя почина при раждането на Роко. Рикардо го отглеждаше с обич и внимание разкъсваше се между работата и него, но винаги успяваше да балансира нещата. Злото както винаги идваше неочаквано с пълна сила след единадесет години Перес загуби единственото значимо нещо в живота си. През раната февруарска утрин на 1995 година той беше разпознал вече разлагащото се телце на Роко в една кална, дълбока яма намираща се в околностите на Богота заедно с още други тела все детски.

Рикардо не можеше да работи по случая, по него разследваха други криминалисти. Доверие обаче имаше само на мен, затова ме потърси за съдействие и подкрепа. В Колумбия пристигнах на 16 февруари бях уведомил шефовете си за моето отсъствие. От тях получих морална подкрепа, която за мен значеше много. Още на следващия ден се залових за работа.След като Рикардо ме представи на колумбийските власти занимаващи се със случая. Видимо си личеше, че не искат намесата ми, възприемаха моето присъствие единствено като пречка. Тяхното отношение обаче беше напълно нормално и произхождаше от нестабилните връзки между двете ни страни. В Колумбия само привидно цареше мир,официалните власти се бореха не толкова с престъпността колкото с партизанските движения които владееха големи изолирани райони. Търговията с наркотици процъфтяваше, а отвличанията бяха честа практика. Гражданите живееха в постоянен страх и хаос.В такава обстановка се раждаха най-големите чудовища, които окрилени от чувството на безнаказаност убиваха на воля.

От началото на годината до сега полицията в Богота беше открила повече от петдесет трупа имаше информация, че в Еквадор са изчезнали и убити около сто деца по същия начин. Беше напълно възможно престъпленията да са дело на един убиец, защото Еквадор и Колумбия ги делеше само граница. По–голяма част от жертвите бяха момченца на възраст между десет и дванадесет години. Убиеца  водеше децата на тихи места дълго ги изнасилваше и душеше с голи ръце,смъртта им беше бавна и болезнена.Телата заравяха в дълбоки ями, в някой от които имаше по четири пет деца. Уликите, които детективите откриха в тези масови гробове и модела на убийствата говореха за същността на кръвожадния маняк. Той беше в зряла възраст между тридесет и четиридесет годишен.Жертва на физически и психически тормоз от страна на своите родители.Произхожда от долните социални слоеве,слабо образован.Неженен е,има беден сексуален опит и нередовен полов живот. Затворен и пасивен е във взаимоотношенията си с околните. Неговите жертви са ниско рискови и безпомощни, неоказващи сериозна съпротива. Педофила се слива с околкната среда, успокоен от чувството на анонимност.Прекарва времето си разхождайки се из църкви и търговски центрове или пътувайки по магистрали и улици.Знае как да се добере до жертвите си и да  спечели тяхното доверие. Обикновено е доста търпелив, използва всички хватки на прелъстяването. Детската наивност, невинност, и страх го възбуждат.

Купища досиета на престъпници и изнасилвачи прегледаха разследващи те, стотици бяха заподозрените петдесет процента, от които напълно отговаряха на психологическия портрет на педофила. По онова време колумбийската полиция беше претрупана с неразкрити случаи на убийства и изнасилвания, трябваше да се справя и с наркотрафикантите. Публична тайна беше, че 99% от икономическите приходи в Колумбия бяха от наркотици, проституция и контрабанда. В тази бедна страна гражданите всеки ден живееха на ръба на легалността, между живота и смъртта. В такава обстановка на ширеща се престъпност беше изключително трудно решаването на случая. Липсваха свидетели, но дори и да имаше такива не биха се осмелили да говорят. Справедливостта и честността все по рядко се срещаха в съдилищата им отдавна опорочени от корупцията. Но в това иначе красиво кътче земя имаше все още честни и почтени хора. Благодарение на един от тях нашето разследване постигна успех. През май 1995 година местен пастир от близките села до столицата разказа на следователите, че е видял в сумрака мъж на около тридесет години да заравя детски труп до една порутена и отдавна изоставена постройка. Свидетеля изглеждаше надежден, нямаше причина да си измисля лъжливи истории, затова без много шум властите решиха да устроят засада за залавянето на убиеца. Един колега на Рикардо се преоблече като пастир и заедно с още агенти под прикритие отиде на посоченото от свидетеля място. Там останаха две денонощия, на третия ден сутринта капана щракна, бяха хванали изнасилвача в момент на блудство с девет годишно момче. По време на ареста педофила Педро Лопес не оказва съпротива, но е неадекватен и се държи като луд. Изправени пред невъзможността да изтръгнат самопризнания от него, следователите решиха да използват хитрост. Преоблякоха местния свещеник Гедино, като затворник и да го заключиха в една килия с Педро, надявайки се отчето да предразположи арестувания и той да проговори. Тактиката подейства, само след дванадесет часа Лопес беше започнал да изповядва зверските си постъпки пред свещеника. Гедино успя да принуди Педро да признае за престъпленията си, чиято истинска цифра беше шокираща. За няколко години педофила убива над 110 момиченца в Еквадор, около 100 в Колумбия. Изразяваше предпочитания към еквадорските момичета – „Те са много по-нежни и доверчиви, отколкото онези в Колумбия”казваше Лопес.

Педро Лопес се беше родил в Колумбия през 1969 година. Той  е седмото от общо тринадесет деца на бедна проститутка, чието основно средство за възпитание бил боя. На осем годишна възраст тя го хваща  в сексуални ласки с  по-малката му сестра  и го гони от дома си завинаги. Животът на улицата за  Педро е кошмар – без храна, без сигурност и в постоянен страх. Веднъж срещнал по пътя непознат мъж, който с лъжливи обещания за подслон и грижи завежда Педро в изоставена сграда, където неколко кратно зверски го изнасилва и захвърля обратно на улицата.” Той ме изнасили и аз реших да направя същото с колкото се може повече малки момчета.” - призна убиеца. Житейската несгода прави Лопес изключително параноичен. Денем се крие по изоставени сгради, а нощем скришом се промъква за храна до кофите за боклук и местните сметища. Този начин на живот продължава около година докато не отива в  Богота.Столицата на Колумбия му предлага по-големи възможности.Той започва да проси храна и пари по улиците,късметът му се усмихва скоро.Възрастна американска двойка, постоянно живееща в Богота, минава покрай него и потресена от недохранения му вид и горещите му молби за помощ,  го взема със себе си. Така на следващия ден, той се събужда в собствена стая със закуска и възможността да се запише на училище след няколко дни. Кошмара обаче се връща, когато на дванадесет години е изнасилен отново този път от учител. Страховете и параноята принуждават уплашения Педро да открадне пари от училищната каса и да избяга. Отново започва с просията,с времето  се научава,че освен да моли за това , което иска , може и да си го вземе.Така на осемнадесет години вече  става изпечен крадец на коли.За кражба лежи в затвора до 1987 година,не след дълго обаче вляза отново там но вече за убийството на своя хазяин.Излежава присъдата си до 1993 година, когато започва своя кървав и зверски поход. По негови призна ния на съвестта му ,ако изобщо имаше такава, тежът повече от 200 жертви В една от своите дълги  изповеди в ареста Лопес сподели:

“Ходих по пазарите и търсех своите ангелчета, трябваше да бъдат красиви и невинни. Добри момичета, които помагат на майките си. Следях ги понякога и по два, три дни, докато бъдат оставени сами. Тогава се доближавах и им предлагах подаръци от типа на джобно огледалце, след което споделях ,че имам още много на едно място и ако искат да дойдат с мен за да вземат подарък за майките си. Водих ги до мястото ,където имаше приготвени гробове.. Изнасилвах ги на изгрев слънце. При появата на слънцето се възбуждах още повече и започвах да ги душа. Моите малки приятели обичат да имат компания. Затова ги слагах по 3,4 в една яма. Те обаче не се движеха и аз се отегчавах , затова отивах да намеря още…”

Педро Лопес беше обвинен за убийството на 110 души благодарение на детайлни самопризнания и осъден през декември 1995 година на доживотен  затвор.                                                                                                              След процеса аз се завърнах в Щатите. Въпреки успешния развой на събитията у мен беше се загнездило някакво лошо предчувствие. Случая беше приключен, но що се отнасяше до приятеля ми Рикардо всичко едва сега започваше. Той трудно преживяваше и говореше за станалото, затвори се в себе си, пиеше често и по-много беше депресиран и нещастен. Тогава не си давах сметка какво точно се случваше, скоро научих от него, че крои план за убийството на ПедроЛопес. Като криминалист с дълъг опит той имаше връзки навсякъде. Беше уредил негови близки хора, работещи в затвора да пуснат на свобода педофила. Трябваше само да го закарат в близкото до границата с Еквадор в района на Tres de mayo тресавище, където щял да го чака Рикардо, за да го убие. Така и стана през нощта на 6 юли 1996 година хората му тайно извеждат Педро от затвора и го оставят на уговореното място. Няколко минути след това скрилия се в сенките на нощта Рикардо го беше застрелял в главата с пистолет, а после изпразнил целия пълнител в тялото му. На сутринта граничните власти откриха трупа на престъпника и го погребаха без много шум. Официалната версия беше, че е екзекутиран при опит за бягство от затвора и нелегално навлизане на територията на Еквадор. След случая повече не се чухме с Рикардо всички контакти помежду ни прекъснаха. От негови колеги разбрах, че напуснал службата, върнал се в родното си село и прекарвал често деня си, пресушавайки няколко бутилки с алкохол. Той стигна до дъното, а мисълта, че аз му бях помогнал за това със своето мълчание ме преследва и до днес. Справедливостта  възтържествува но на каква цена може би не трябваше да влизаме в ролята на Господ и да определяме кой да живее и кой да умре.

 

Дан Кроу – убиецът жертва

Една августовска нощ на 1995 година полицейското управление в Хюстън щата Тексас приема сигнал за извършено убийство. Екзекутиран е в дома си тридесет и две годишен мъж на име Дан Кроу. За престъплението съобщава малолетния тийнейджър Хендли Морис, свидетел и участник в инцидента заедно с още две непълнолетни лица Ронда Ричърдсън и Тим Керли. Буквално две минути след постъпилия телефонен сигнал на местопрестъплението пристига полицейски патрул. Пръв в дома на жертвата влиза офицера от отдел убийства Джери Джонсън. Откривайки трупа на Дан Кроу в спалнята, той моментално се убеждава, че случилото се престъпление не е на битова основа. На килима точно в центъра на стаята лежи тялото на младия мъж с шест куршумни дупки в гърдите. На пода офицера открива пистолет двадесет и втори калибър без един патрон в барабана, очевидно оръжието на убийството. Но съвсем не това му прави силно впечатление, а спалнята, която представлява нещо средно между секс шоп и салон за садомазохиски услуги. Върху широкото легло лежи почти квадратен двуметров лист шперплат с дебелина дванадесет милиметра със закрепени на него кожени гривни и метални белезници, служещи за оковаването на човешки ръце и крака. Размерите на листа позволявали да се завържат за него двама дори трима души. Джонсън вижда, че намиращия се в стаята голям килим е застлан отгоре с найлон, а на масата, нощното шкафче, и пода има много и различни секс играчки. Предполагайки, че в този дом най-вероятно са се случили и други престъпления той подава рапорт до началника на управлението, който осъзнавайки сложността на случая изисква от ФБР да изпрати своите опитни криминалисти и психолози. Така в горещия 9 август по заповед на моя пряк  началник Теодор Робъртс започна намесата ми в това дълго и заплетено разследване.

Час след първоначалния оглед в дома на жертвата участниците в инцидента бяха задържани и отведени да свидетелстват в полицейското управление. Те живееха в различни райони на Хюстън, но се познаваха добре, разказите им за случилото се в общи линии бяха еднакви. Ронда Ричърдсън искала да избяга от дома си заради своя баща, който бил алкохолик и често я малтретирал. Щял да я приюти Дан Кроу - познат на гаджето й Хенли Морис. Вечерта на 8 август тя стяга своя багаж и през прозореца на спалнята си бяга. Заедно с Хендли се отправят към денонощната пералня, в която ги чака приятеля им Тим Керли. Тримата младежи отиват в дома на Кроу, който обаче ги посреща нерадушно, защото не го предупреждават за посещението си. Въпреки това ги  пуска ,черпи ги с питиета ,пушат марихуана и накрая около четири часа сутринта заспиват. По думите на Хендли той се  буди когато Кроу вързава неговите ръцете и краката,облепяйки устните  му с тиксо насилника крещял :”Аз ще ви унищожа но първо ще ви мъча”. Морис започва да се извива на пода в хола, опитвайки се да разубеди Дан да не го убива. Усилията му дават резултат и Кроу решава да чуе последните думи на жертвата си. За да спаси своя живот Хендли предлага да се повеселят двамата. Психара  да изнасили     него а той другарите си,можело  дори да се разменят за да бъде по забавно Премисляйки предложението Дан и се съгласява,развързва Хендли и го води в спалнята .Там на леглото върху листа от шперплат окованите Тим и Ронда били измъчвани като животни.Морис моли домакина да ги отвърже,ала той не прави нищо подобно.Заплашва го с нож и му казва да разкъса дрехите на момичето, Разкопчавайки нейната блуза Хендли успява да й прошепне да не се бои. В това време Кроу бие по лицето Тим с изкуствен фалос, след което обръща тялото му на страна и се мъчи да го изнасили, но Керли отчаяно се бори. Психара в боричкането изпуска оръжието, което попада в ръцете на Хендли. Когато Кроу вижда насочения срещу него пистолет със закана тръгва към Морис, крещейки–„Убий ме, убий ме, сополанко ти не можеш да направиш това”. Той приближава бързо към ужасения Хендли, който, за да се защити приятелите и себе си изпразва целия пълнител в тялото му.

Патолого-анатомическото изследване на трупа на домакина показа, че неговата смърт е настъпила в резултат от шестте изстрела с намерения пистолет 22 калибър от близко разстояние. Анализа на кръвта доказваше наличие на алкохол и наркотици в тялото на Кроу. Случая беше едновременно сложен и прост. Прост, защото версията на младите хора убедително даваше обяснение за причината за тяхното присъствие в дома на убития. Сложен, защото посегателството на Дан над тримата младежи показваше, че той е закоравял престъпник, на чийто образ според свидетели изобщо не отговаряше. Това странно несъответствие беше направено още, когато започнахме да събираме информация за него.

Дан се ражда през 1963 година в Саут Бенд щата Индиана. Не след дълго родителите му се местят в Хюстън, но имат проблеми и скоро се разделят. В детството си той е изключително болнав, когато лекарите откриват шум в сърцето му забраняват всякакви физически упражнения. Затова той започва да се занимава с музика, в училище е среден ученик. Помага, с каквото може на майка си Карла, която изгубва своите спестявания, когато напуска цеха за захар, в който работи. След завършване на училище Дан започва работа там до 1986 година, когато отива да живее при баба си в Синсинати. Но две години по-късно се връща обратно в Хюстън и се включва в бизнеса на Карла, която отваря в гаража си сладкарница. През нощта й помага, а през деня работи в Хюстънската електрическа компания"Houston Power and Light"като техник. Заминава в армията през 1989 година, но скоро се връща у дома заради болното си сърце. В това време неговите родители решават да се разводът официално. Майка му отива да живее при новия си мъж в Колорадо а бащата на Дан се премества в по-богат квартал с второто  си семейство и оставя на своя син фамилното жилище в което се беше случило убийството.        

Няколко дни след смъртта на Кроу детективите разпитаха множество свидетели, имаше различни теории, някой от които доста налудничави. Неговия баща заявяваше че сина му не е хомосексуалист,имал си годеница,че  е добре възпитан.Не пуши и не употребява наркотици ,не губи и мени работа та си изобщо е човек за когото никой нищо лошо не може да каже.Той обвиняваше Хендли,Ронда и Тим в убийство инсценирайки самозащита за да заблудят следствието.Предполагаше дори че  са опитали да ограбят Дан ,но тази версия пропадна защото още на следващия ден се установи че нищо от дома не липсва. Абсурдни бяха и твърденията му за шантаж над Кроу от страна на неизвестен човек. Подобна беше и версията на Карла - майката на убития. Тя сподели че при последния й разговор с него разбира че нещо го измъчва и живота му съвсем не е безпроблемен и лесен. ”Той беше изпаднал в депресия но аз не разбирах причината.Говореше за само убийство ,искаше да дойде при мен”- казваше тя ридаейки

Детективите предполагаха, че Кроу действително е гей способен на сексуални посегателства над младежи. Съществуваха обективни предпоставки да смятат, че в Хюстън има маняк – педераст. Множеството сигнали за изчезнали непълнолетни момчета от близки райони в града доказваха тези хипотези. През май 1991 г. не се връщат в дома си след посещение на басейн, шестнадесет годишните момчета – Грег и Дейвид. През нощта  на 30 май майката на Грег провела странен  телефонен разговор със сина си от който  разбира че момчетата  са в Фрипорт(град разположен на 60 км от Хюстън)с непознат мъж.Там обаче Грег и семейството му нямат роднини или приятели.От предприетите издирвателни действия властите установиха, че децата действително са похитени от загадъчен собственик на бял микробус. Три месеца след тях изчезва 17 годишния Боби,който отива на кино за дневна прожекция и не се връща повече. На 21 май 1992  година изчезват още две момчета едното на шестнадесет Джони Смит а другото на седемнадесет години Били.След три дни родителите на седемнадесет годишния Били получили писмо от Медисън със следния текст”Скъпи мамо и татко аз много съжалявам, че направих това, но с Джони намерихме добра работа като екскурзоводи на група от Хюстън до Вашингтон. Ние ще се върнем след една седмица. С любов Били” Те изпадат в паника, когато разбират, че адреса на плика е написан от ръката на сина им, но почерка в писмото е фалшифициран. Същото се случва и със семейството на Джони.

Дан Кроу вероятно беше свързан с изчезналите младежи, имаше връзка помежду им. Детективите попаднаха на интересни подробности, които не фигурираха в разследването до момента. Всички изчезнали от периода 1991/92 година живееха в съседни квартали, ходиха в едно училище, познава ха се помежду си, а както стана известно по-късно, и с Кроу. Въпреки че той четири години отсъствал от дома си много жители на района го помниха с бизнеса на майка му. Особено близък бил с Хендли Морис. Свидетели разказваха, че често ги виждали заедно в раздрънкания бял микробус на Дан с още едно момче на име Дейвид Брукс, носеше се слух, че последният е наркоман. Брукс беше връстник и приятел на Морис, растеше в разделено семейство.

За разгадаването на случая много важни бяха свидетелските показания на Бети Уилсън, жената, която родителите на Кроу сочеха като негова приятелка и годеница. Двамата се запознали преди пет години, тя го описваше като добър и отзивчив човек, на който може да се разчита. Бети твърдеше, че няма интимни отношения с годеника си, защото той бил консервативен и не допускал секс без брак. На разследващите и мен обяснения от този тип звучаха просто абсурдно, понеже добре знаехме, че това е обичайното оправдание на хомосексуалистите в случаите, когато трябваше да доказват студенината си към жените. Може би тя вярваше искрено в това, че зрял, здрав мъж след пет годишно познанство може да се въздържа от секс толкова дълго заради някакви си нравствени идеали. Но за нас беше повече от ясно че Кроу криеше своите сексуални наклонности от близките си. Много скоро получихме доказателства за това, когато в отдел убийства дойде един от любовниците на Дан, с когото се споразумяхме нищо от показанията му да не бъде разгласявано публично. Връзката им беше започнала в една мъжка тоалетна на заведение, в което се събирали гейове. Дан искал и съответно получил секс за пари, харесал партньора си и го поканил в дома си няколко пъти, но никога не го допуснал в спалнята си: „Аз теб там никога няма да те взема” - заявява той, когато любовника му любопитства за причината, поради която не може да посети „тайната” стая. Интересни подробности имаха около личността на убития, според свидетеля Кроу се увлича от ъндърграунда в различните му проявления – в музиката и живописта, понякога е необичайно раздразнителен и злобен. Отнася се ревниво към възрастта си. Следи за кожата на лицето си, боядисва прошарените коси. Всяка забележка относно годините си възприема болезнено , много е потаен ,той самия признава че  живота му е разделен на  части.Свидетеля ни знаеше за познанството му с Хендли и Брус,разкри една много важна подробност–Дейвид Брус беше секс партньор на Кроу.Получените сведения бяха изключително ценни за хода на разследването.
Следствието се придържаше към сценария, че наистина в квартала има отвлечени хора, чието похищение е замаскирано като бягство от дома. За този модел на действие обаче престъпника трябваше да бъде много организиран да има знания за района или да се познава с жертвите си. Вероятно Кроу имаше съучастници. По време на един от многобройните разпити, за щастие, Тим Керли успя да си спомни как, когато чака полицейските коли на ливадата пред дома на убития, Хендли Морис, приближавайки се му казва „Ако ти не ми беше приятел аз щях да изкарам петнадесет стотачки „той обаче не влагаше смисъл в тези думи. Но за следователите самодоволната фраза беше кристално ясна. Те изискаха заповед за арестуването на Дейвид Брукс. За разлика от Хиндли, който беше обвинен в убийство при самозащита, против Дейвид нямаше нито едно доказателство за престъпление. Затова трябваше да се действа внимателно. Детективите го разпитваха като страничен свидетел, почти доброволно. Знаеха за неговата емоционална не устойчивост, наркотична зависимост, безпринципност и склонност към лицемерие. Убедиха го, че са научили за сексуалните му отношения с убития, но вярват в неговата невинност, затова не му е нужен адвокат. Че е възможно неговите съседи да са жертви на Кроу и той да не иска да помогне на разследването. Натиска постепенно нарастваше, Брукс видимо се затормозяваше емоционално от въпросите на разпитващите го, които продължаваха с часове. Те нямаха вече съмнения в триадата Дан-Хендли-Дейвид. Последния, от които беше слабото звено в нея и можеше да се пречупи. По време на второто денонощие от престоя си в ареста той не издържа, предаде се и разказа, че Дан искал от Хендли да му води момчета за секс срещу заплаща не, а той нямал участие в тези неща. Кроу действително имаше хора, които изпълняваха за него ролята на „ловци на дивеч”С изключително важните признания на Брус следователите притиснаха Хендли Морис. Той трябваше да  съдейства по случая защото иначе бързо от герой който е убил педофила ще се превърне в негов съучастник Морис помисли няколко часа потърси съвет от адвоката си и  се съгласи да  покаже мястото където убиеца е погребал три от жертвите си. Твърдеше, че няма намеса в убийствата и заравянето на телата, получил информацията за гробовете от разказите на Кроу. Труповете се намираха по думите на задържания в хангар №11 на яхтеното пристанище. По запитване на прокурора собственика на пристанището Мейс Ролинс заяви, че Кроу държал хангара от три години. Появявал се периодично няколко пъти в неделя. Винаги плащал навреме, неотдавна поискал и още едно хале под наем.

През раната утрин на 17 септември 1995 година беше извършен цялостен оглед на посоченото от Хендли хранилище на трупове. Вътре заедно с полицаите открихме полуразглобен автомат, голямо количество празни чували. На по да имаше застлан килим, който издърпахме в страни. Разравяйки пръста под него много скоро намерихме найлонов чувал, в който лежеше човешки скелет. Близо до него имаше още две тела на момчета едното удушено, а друго то застреляно. Телата на загиналите носеха явни следи от жестоки зверства –някой бяха кастрирани, други изгризани от човешки зъби, всички имаха белези от брутални и продължителни побои. Ужасяващата гледка накара потресения детектив Джон Майлс да се обърна към Хендли с думите „Няма ли у теб капка съвест”. Морис вероятно измъчващ се за стореното пък отговори „Това е моя грешка, ако нямах съвест щях да убивам сам, а не с Дан. Това беше преломният момент в разследването, когато обвиняемия в състояние на психически стрес каза истината. На следващата сутрин имаше нов дълъг разпит на Дейвид Брукс и Хендли. Прокуратурата и криминолозите си бяха поставили задача да получат от тях официално признание за съучастието си в злодеянията на Кроу. Ясно беше, че ако младежите не бяха негови съучастници той щеше да ги ликвидира, защото притежаваха опасна информация. Морис твърдеше, че в оргиите на Дан не вземал участие, Брукс пък заяви, че се признава за виновен и е готов да направи пълен поименен списък на убитите момчета. За да не бъде изкупителна жертва за всичко Хендли показа ново гробище на плажа Хайт – Айсленд. При разкопките, на което бяха намерени още двадесет и седем останки от тела. Повечето от жертвите не фигурираха дори в списъка на изчезнали хора сред тях нямаше момичета или жени.

В хода на разследването, по време на множество разпити на свидетели стана ясна следната картина. Дейвид и Хендли действително помагат на Дан в намирането на момчета. Те трябва да му донесат първокласна стока. Затова той често устройва срещи на които вижда жертвите си.Ако не му хареса стоката той се отказва от нея и те отиват за  нова. Дейвид като пасивен сексуален партньор на Дан няма глас и им се подчинява напълно. Той се старае да угоди на любовника си.За „ловните” си занимания пък Хендли получава пари. Обичайно троицата търсила своите жертви в района на Хюстън. Подходящи били тези с нисък социален статус и с които никой не можел да ги свърже. Похищенията извън града били изключения, от чиято организация Кроу е изключително недоволен. Необходимо било да пише писма да ги изпраща на близките им, да организира телефони разговори и прочее. Хендли и Дейвид вземат активно участие в издевателствата над отвлечените момчета, немалка е и ролята им при избавянето от телата на жертвите. Затова Морис знаеше местонахождението на гробовете. Само по себе си създаването на такива гробища красноречиво показваше характера на престъпника. Кроу не хвърляше труповете, където му падне, а беше изработил оптимален метод за избавлението им, който следваше методично и безусловно. Той се ръководеше от особени практически съображения: - запаси на бензин в колата, часа на денонощието, сезона, времето. Кога и как обаче се беше формирала хомосексуалната му ориентация остана загадка поради факта, че той криеше това от родителите и партньорите си. Но определено през последната година от жалкото си съществуване, живее в състояние на трудности и депресия, от която не успява да се измъкне. Злоупотребява с алкохол и наркотици, става агресивен, трудно задържа емоциите си. Нахвърля се на своите съучастници без повод, които лесно се досещат, че скоро могат да попаднат в дългия списък от жертви. Затова те правят план целящ унищожението на Кроу и чакат само удобен момент, който идва, когато нищо неподозиращата Ронда Ричърдсън напуска своя дом. Фаталната нощ на 1995 година Хендли се обажда на Дан, че ще му доведе ново момче Тим Керли. Но заедно с тях в дома на психара пристига и Ронда. Това ядосва Кроу, ала той запазва самообладание. Напива гостите си, Тим и момичето завързва в спалнята, където по-късно води и Морис под дулото на пистолет. Иска от партньора си да изнасили Ронда, а той на свой ред се заема с Тим. Младия мъж обаче се съпротивлява, в опита си да го обуздае Дан изпуска оръжието, което сграбчва Хендли и насочва срещу него. Кроу не вярва че ще го нарани ,още повече се вбесява и тръгва към Морис,който без капка колебание изпразва в тялото на педофила целия пълнител.

От масовите гробове властите изкараха общо петдедесет разлагащи се тела и скелети на непълнолетни момчета. В краен резултат, след продължителни те патологоанатомични изследвания на останките на загиналите Хендли Морис беше обвиняем за десет убийства, а Дейвид Брукс за пет. През март 1996 година двамата бяха признати за виновни и осъдени на доживотен затвор.

„Добрите хора не се нуждаят от закони, за да се държат пра вилно, докато лошите ще намерят как да ги заобикалят." Платон

 

Джак Грейс – рицаря с кървави доспехи

През есента на 1995 година група младежи, ловувайки в езерото Мичиган в Чикаго откриват труп на млад мъж на видима възраст около двадесет години с белези от наранявания по цялото тяло. Пристигналите на местопрестъплението полицаи изваждат мъртвеца от водата, претърсвайки дрехите му обаче не намират и следа от лични документи. Бързо транспортират жертвата при съдебните медици за изследвания, от които става ясно, че мъжът е бил зверски изнасилен и убит. Смъртта му настъпила в резултат на няколко прободни рани в областта на сърцето. В неговата устата намират хартиен лист със следното странно съдържание:„Царството на Бог е вътре в теб и във всичко около теб.Разцепи парче дърво и аз съм там, повдигни камък... и ще ме откриеш.Който намери смисъла на тези слова... той не ще познае смъртта.”   Осъзнавайки сериозността на престъплението местните власти поискаха съдействието на федерални агенти за разрешаване на случая. Защото това не беше просто убийство, вероятно си имахме работа с набожен психар, който вече беше започнал изпълнението на житейската си мисия. Криминалистите не успяха да идентифицират, поради липса на документи за самоличност, убития, нямаше го и в списъците на изчезналите. Никой не го търсеше или познаваше.Вероятно беше дошъл в големия град тласкан от желанието си за успешна реализация.Открита у него беше само една визитка на местен клуб с звучното име „Молен руж” -често посещаван от хомосексуалисти.Но и там разследващите удариха на камък. Имаше повече от петдесет сигнала за изчезнали момчета с хомосексуални наклонности от различни райони на града през периода от 1992 година до сега ала нашия човек не фигурираше никъде.

От оскъдните улики, които успяхме да съберем ставаше ясно, че неизвестният мъж е жертва на религиозен убиец вероятно хомосексуалист Произхождащ от семейство в затруднено социално и икономическо положение. Разсъл във враждебна обстановка. Често е бил обект на сексуални и физически атаки от негови близки. Има средно образователно ниво, твърде вероятно е да заема висок пост в службата си, да е член на авторитетна религиозна общност. Умело прикрива своята същност зад фасадата на нормалността. Но също така би могъл да е и с лошо минало,да е осъждан. Неговите сексуално насилнически фантазии, доставящи му удоволствие, са стимул да извърши убийство. Прави всичко, възможно за да прикрие следите си, намира удобно безопасно място, където изнасилва и измъчва жертвата. Религиозната му обвързаност успокоява вината, която чувства, защото той много добре съзнава какво прави и не може да спре. Работи упорито за изграждането на собствената си добра репутация в обществото, като примерен гражданин.Вероятно колекционира секс играчки, видео записи,дневници,списък на жертвите, телата им, фотографии.С помощта на които се наслаждава на своите  перверзии.                                                                                                                       По онова време Чикаго беше мегаполис с население от близо девет милиона души. В този огромен град имаше всякаква паплач, крадци, гангстери, изнасилвачи, педофили. Поне 60% от тях отговаряха на профила на убиеца. Мисията ни повече приличаше на търсене на игла в купа сено.Нямаше свидетели на престъплението,така и не успяхме да разпознаем жертвата. Източника на цитата, написан на хартиения лист и поставен старателно в устата на убития, вероятно щеше да хвърли светлина по случая. Оказа се, че текста в него е част от намерено през 1945 година гностическо евангелие в Наг Хамади – Египет озаглавено"Тайните слова на живия Исус." и писано от Свети Томас. Определено беше като най- близкия запис на историческите слова на Христо,и заклеймено от Ватикана като ерес. Пълния цитат гласеше следното:

”Царството на Бог е вътре в теб и във всичко около теб не в големи сгради от дърво и камък. Разцепи парче дърво и аз съм там.Повдигни камък и ще ме откриеш.Който намери смисъла на тези слова той не ще познае  смъртта.                                                                                                                       ...Аз съм светлината, която е над всичко. Аз съм всичко: всичко тръгва от мен, и всичко се връща при мен.Ако ви попитат: Откъде идвате?, кажете им: Ние идем от светлината, мястото където светлината в собствена та си хармония произлиза и намира покой. Тя се установява и проявява с този образ.И ако ви кажат: Кои сте?, кажете: Ние сме нейни синове, и сме избрани от живия Отец. Ако ви запитат: Какъв е знака на вашия Отец върху ви?, кажете им: Той е движението и покоя."

Постепенно осъзнах че убиеца е религиозен еретик който по някаква неразбираема причина влиза в ролята на божи избраник , праща при всевишния млад мъж като го белязва ,за да може в отвъдното да бъде различен.Това белязване се състоеше вероятно в напъханото внимателно в жертвата парче от хартия.Непрекъснато ме мъчеше обаче въпроса защо убития беше изнасилен.Имаше ли връзка това с религията или избрания свише психопат не можеше да спре хомосексуалния си нагон.Сигурно беше второто, защото в дългата религиозна история нямаше следи от толерантност към сексуални действия на хора от един и същи пол. Случаят изглеждаше почти неразрешим докато детективите от отдел убийства не откриха, че в близкия до нас полицейски участък през септември 1995 година двамата гейове Робърт Дин и Джеф Ригал последователно в рамките от една седмица време се жалват, че са били брутално насилени от мъж на име Джак Грейс. Този Грейс обаче имаше репутацията на почтен гражданин беше касиер на едно чикагско благотворителното общество, което оказваше материална помощ на местно полицейското управление. Затова колегите се отнесли несериозно към твърденията на мнимите потърпевши които на всичкото отгоре се оказали мъжки проститутки,наркотично и алкохолно зависими.

Странно защо този Джак ми направи силно впечатление. Въпреки  доброто си  реноме той имаше  обезпокоително миналото.Нееднократно беше съден в това число и за сексуални посегателства, когато бил непълнолетен. Имаше жалба срещу него още когато е седемнадесет годишен от собственика на морга в Лас Вегас, където Грейс работи след като напуска училище. Обвиняваха го в това, че правил секс с труповете. През 1979 година в щата Айова беше осъден на десет години лишаване от свобода за изнасилване на проститутка, след осемнадесет месеца обаче за добро поведение го пускат предсрочно. Можеше да се каже, че Джак Грейс отговаряше 90% на профила на психопата, високото място, което заемаше в обществото му осигуряваше някакъв вид имунитет. Често нормалните хора имаха изкривената нагласа че мъже като него не са способни на извратени престъпни деяния.Той вероятно умело се криеше под маската на примерен чикагски гражданин,улики срещу него нямаше и не можехме по никакъв начин да го свържем с убийството на неизвестния младеж.Това обаче не означаваше че беше извън полезрението на следователите,точно обратното започнаха да следят буквално всяка негова стъпка и скоро  усилията им се увенчаха с успех. През декември 1996 година постъпи сигнал в отдел убийства че петнадесет годишния юноша Роби Пийт е изчезнал безследно , свидетели твърдяха че последно са го  видели с Грейс.Тази информация  даде на детективите зелена светлина за действие.Те задържаха Джак за разпит но тъй като той отказваше да им съдейства  го оставиха да нощува в полицейския участък.Трудно получиха и разрешение за претърсване на дома му защото заподозрения имаше високопоставени приятели.По време на обиска  в неговото жилище заедно с полицаите открихме ремък (каиш), изкуствени фалоси,марихуана и таблетки с валиум.Силно впечатление обаче правеше странната миризма която идваше от мазата на къщата Когато слязохме в помещението едва не изгубихме съзнание от ужасния смрад  който се носеше от множеството трупове изхвърлени  там. Няколко от тях лежаха в непристойни пози, в устите им имаше прилежно поставени парчета хартия с познатия ни вече текст.

На 22 декември на Джак Грейс беше предявено обвинение за убийство на повече от тридесет души. Нямаше съмнение, че той е свързан с убития млад мъж, чийто труп намерихме в близкото езеро през есента. Тялото на неотдавна изчезналия Роби Пийт обаче не беше открито. На един от разпити те психопата призна, че петнадесет годишното момче е потопил в езерото Мичиган заедно с още четири тела. Той действал по една и съща схема - примамвал в дома си млади гейове,които после изнасилвал ,измъчвал и убивал.Телата обикновено криел в мазето,а когато там повече нямало място ги хвърлял в езерото.

Дейвид Грейс се беше родил през 1962 в Чикаго. Неговя баща пиел и малтретирал жена си Бъдещия психар често боледува ,на петнадесет годишна възраст вече започва да губи съзнание.В момчешкия мозък лекарите откриват тумор който оперативно премахват но се появяват усложнения. По думите на Дейвид неговото детство бързо свършило. В паметта му останали спомените за развратните действия над умствено непълноценното съседско момиче и над него от приятел на баща му. Когато е седемнадесет годишен изгубва съзнание по време на своя първи сексуален контакт. Комплекса за непълноценност дълбоко се загнездва в съзнанието му. След една година напуска училище и отива в Лас Вегас, където работи в морга. Три месеца по-късно обаче собственика й го обвинява в блудство с трупове. Той призна, че настина изпитвал върховно удоволствие от сексуалните си контакти с тях, защото изпълнявали всяка негова фантазия. През 1984година психара отива в щата Айова и се жени, започва работа като управител на ресторант. Брака му,обаче се разпада  когато го обвиняват и в последствие осъждат за изнасилване на проститутка през 1988 година.Дейвид разказа че убил за първи път през 1991 година без да иска приятеля си гей Том . След бурната сексуална нощ с него Грейс си почивал на леглото и много се изплашил, когато Том отишъл при него с кухненския нож в ръка. Той се хвърля да се защити и пробожда многократно своя любовник. После  отивайки в кухнята вижда че Том просто приготвял закуска.Това откритие изобщо не го огорчава, защото още е шокиран от борбата си с жертвата. Лятото на същата година Дейвид се жени за втори път купува къща в преградията на Чикаго и започва строителен бизнес. Точно по това време влиза в редици те на демократическата партия,занимава се с благотворителност организира религиозни сбирки.Скоро се развежда с втората си жена тъй като тя не задоволявала фантазиите му.Когато се изнесла от дома им Грейс подмамил осемнадесет годишния Джон Брукс, изнасилва го многократно и по-късно убива.Заровя тялото му в гаража си,но от страх да не би някой да го е видял почти осем месеца се крие в своя  дом .След това убийство той става по уверен в себе си,внимателно премисля своите действия.Една вечер просто се качва  в своя автомобил отправяйки се на лов за млади и  красиви момче та.Които води в жилището си,жестоко измъчва и изнасилва.Гаврейки се с жертвите той къса страници от библията и им чете извадки от нея.Скоро обаче място където да съхранява труповете не остава а желанието да убива продължава да расте.Кървавата възбуда и безнаказаността  водят  до екстаз убиеца който иска да изпита още много силни усещания.

По време на предварителното следствие Дейвид Грейс заяви, че страда от раздвоение на личността и че всички престъпления е направило второто му аз. На въпроси те защо е извършил убийствата той казваше следното: „Бог идва при мен всяка нощ  и ми говори.Иска до себе си верни последователи за кръстоносния поход който води със звяра в небесата.Аз съм рицър,а онези които пратих при Бог станаха истински негови безсмърттни пазители. Белязвах избраните за да се различават от всички останали,по белезите им всевишния ще ги познае.Моля го само да ми прости задето ги дарявах с нежност,тази моя  сладка, малка слабост. Какво е един човек по - малко на земята”

Щателното медицинско изследване постави на Грейс множество диагнози Той имаше алкохолна и наркотична зависимост, илюзорни представи за действителността, неадекватни оценки и мнения, беше шизофреник. Но едно временно с това и вменяем, защото си даваше сметка за своите действия и последствията от тях. Съдебните дела срещу психара започнаха в началото на февруари 1997 година ,на 13 март същата година той беше осъден на смърт.Грейс подаде четири апелации които забавиха изпълнението на присъдата.Даже написа и книга в която казваше че Бог му е дал  хомосексуалната ориентация.Рисуваше религиозни картини които продаваше на колекционери.На 10 май 1998 година беше екзекутиран със смъртоносна инжекция.

"Не се чувствам длъжен да вярвам,че Господ,който ни е надарил  с чувства и разум,е възнамерявал да забравим за тях."                                                                                   Галилео Галилей

 

Цената на живота ми                                     

На 31 май 1998 година вечерта беше изчезнала безследно двадесет годи шната студентка по психология във Вашингтонския университет Линда Харли- дъщеря на мой близък приятел от колежа Джак Харли.Той  уведомил полицията за либсата й след като разбирал от нейните състуд    ентки че не са я виждали необичайно дълго време.Въпросната нощ  всички момичета заедно отиват да вечерят в близкото до квартирата им заведе ние,изпиват по няколко бири и се прибират преди 22.00 часа.Малко по-късно Линда провежда кратък телефонен разговор с приятеля си и ляга да спи.Съквартирантите й нищо подозрително не чуват през онази нощ. Единствено им прави впечатление че будилника на Линда който я буди обичайно, в 5.30 сутринта, продължава да звъни дълго време  без тя да го изключи.Това подразва едно от момичетата което неиздъжайки на шума  от часовника нахълтва  в стаята й за да го изключи. Тя се изненадава обаче, когато разбира, че Линда вече е излязла, а кревата  й е старателно оправен. Странното беше, по техните думи че тя почти  никога не си прибира леглото по този начин.Към  6.30 сутринта в къщата пък звънят от местното радио , в което Линда води метеорологичните прогнози търсейки я,няма я и в училището в което работи с умствено-изостанали деца.Това притеснява момичетата и те решават да се свържат с родителите на Харли относно мистериозното й изчезване.

При огледа на стаята й детекривите установиха, че  горния чаршаф на леглото липсва,нямаше я и  калъфката на възглавницата върху нея обаче намериха малка капка кръв,която в последствие се оказа на изчезналата Линда. Кръв беше открита и върху нейната пижамата  грижливо  прибрана в гардероба –обаче някои други дрехи липсваха.Освен това имаше отключена врата в къщата за която съквартирантките твърдяха че винаги стои залостена Разследването достигна до следния извод - някой наистина беше влизал в къщата онази нощ, преоблякъл е Линда и след това я  отвлякъл – всичко това изключително методично и много тихо. Теорията ни още повече се затвърди, когато в следващите месеци все по-често започнаха да се появяват случаи на изчезнали студентки, като приликата между отделните събития беше плашеща. Обекти на отвличанията обикновенно бяха бели, слаби, необвързани и непретенциозно облечени млади жени.Похищенията,разбираемо се разчуха из университета във Вашингтон, в резултат на което студентите станаха по-бдителни.Скоро при нас започна ха да се получават сигнали за съмнителен мъж с превръзка на ръката или крака, който молил за помощ преминаващи покрай него жени В някои от случаите носил  книги в други дебнел на паркинг на който овещавал жертвите си да му помогнат понеже имал проблеми със запалването на колата си-син Форд Мондео .Едва през август 1998 година ужасната истина лъсна, когато в местния  природен резерват бяха открити останките от телата на две  отвлечени момичета Джани Отис и Дениз Нилсън, които бяха изчезнали на 14 юли .Свидетели твърдяха че ги видели как помагат на мъж с превръзка на ръката да запали авомобила си,после  изчезнали мисте риозно.Освен телата бяха открити и седем човешки глави една от които принадлежеше на Линда Харли.  

От уликите събрани на местопрестъпленията и от показанията на свидетели можеше да се твърди че вероятната възраст на извършителя е не повече от тридесет години.Той е  физически здрав садистичен изнасилвач, който има свой таен живот, като семейство, високо образование, добре платена работа, дори би могъл да заема важен пост в общественото управление. Знае че носи наказателна отговорност за действията си и затова полага целенасочени  усилия да не оставя следи на местопроизшествието, които биха помогнали да бъде разкрит. Престъпникът проучва много добре, дали и кога жертвата ще си е в къщи,обикновено я изчаква да заспи и едва тогава напада.Често  използва и оръжие освен чиста физическа сила. Атаката му е жестока и яростна.Жертвите обикновено са непознати,млади необвързани бели жени които подмамва доброволно.Предпочита да ги убива  моментално, а след това да провежда  ритуали с части от телата им за получаване на сексуално удоволствие.Убиеца е  психопат  пристрастен към алкохола или наркотиците ,има силна зависимост от жените и изпада в ужас при мисълта да бъде унижен от тях

Скоро получихме информация че на 16 септември 1998 година но вече в щата Юта,е изчезна дъщерята на местния полицейски шеф –Линзи Брус. Девет дни по-късно полицаите я бяха намерили мъртва – изнасилена и удушена в изоставен парк в който открили и още една жертва – седемна десет годишната  Ейми Кроу.Жестоките екзекуции ни накараха да смятаме ,че убийствата от Юта много си приличат с тези от Вашингтон имаше вероятност да са дело на един и същ убиец.През ноември същата година в полицейски участък в щата Юта се беше появило 18 годишно момиче видимо уплашено на име Керъл Рич  придружавана от съпружеска двойка която спасила живота й.Карел разтреперена и с белезници, провесени от едната й ръка разказала за инцидента.Тя се разхождала в книжарница в търговски комплекс, когато приятен мъж се приближил до нея и я помолил да го придружи до колата й, тъй като забелязал някой да се върти около автомобила и имал съмнения, че може нещо да е откраднато. Керъл решила, че мъжът е охрана в комплекса и го последвала.На паркинга проверила возилото, но всичко било наред и нищо не липсвало. Офицер Роузланд, както се представил човека, обаче пожелал да я ескортира до управление то, където да подаде оплакване. Тя го последвала и се качила в стар син Форд Мустанг, автомобила обаче от прашил в посока противоположна на полицейския участък и не след дълго спрял. Керъл много се уплашила, когато мъжът се опитал да й сложи белезници започнала да крещи с всички сили. Той извадил пистолет, а тя в пристъп на истерия отворила вратата на колата и се изтърколила на земята След секунди видяла, как мнимия полицай се доближил до нея с метална тръба. Успяла да го удари с крак в слабините и побягнала. След няколко минути се озовала на шосето пред превозното средство на случайно минаваща двойка. Скочила вътре и започнала да крещи, че там има полицай, който се опитал да я убие. Върху якето на момичето разследващите бяха открили  важна улика – капка кръв от извършителя, която беше нулева кръвна група

Междувременно благодарение на свидетелите, които бяха видели странния мъж в книжарницата беше съставен рисуван портрет на предполагаемия убиец, който журналистите публикуваха в пресата. Резултатът не закъсня  жена на име  Елизабет Кендъл се беше обадила в полицията заявявайки, че приятеля й Робърт Колинс може би има връзка със скорошните убийства Тя видяла портрета  в  месния вестник и го разпознала,носеше  снимките му Благодарение на тях Керал Рич посочи Колинс като неин  похитител от    книжарницата.Той имаше нулева кръвна група, което значеше, че кървавата капка върху якето на отвлеченото момиче почти сто процента беше негова. Това ни даде достатъчно основания да бъдат призовани за разпит родителите на заподозрения.

Робърт Колинс беше роден на 20 ноември 1973 година в Бърлингтън, щата Върмонт в семейство на летец-ветеран и домакиня. Когато е едва четири годишен баща му умира и с майка си се  местят да живеят в Тахо ма, Вашингтон при роднини.Скоро тя   се запознава и влюбва  във военния готвач Джон Бени,за когото след няколко месеца се  омъжва.В семейството се раждат пет деца които растат в среда,повлияна от християнските ценности,радвайки се на голямо внимание от родителите си. Джон Бени полага големи усилия да се сближи с доведения си син – води го на къмпинги, бейзбол ни мачове и прочие, но това не помага и връзката баща-син просто не успява да се осъществи. Проблемът в по-голяма степен е в самия Робърт  който и в училище е необщителен, ужасно срамежлив и неуверен в себе си.Разликата пък в годините между него и останалите деца в семейството му отрежда в по-голяма степен ролята на родител и бавачка, от колкото на приятел. Елеонор Колинс твърдеше, че сина й винаги се чувства чужд спрямо заобикалящата го среда. Така в първите години на училище то той изобщо не пасва на съучениците си.С времето обаче това постепенно се променя,и Робърт се  научава  да се държи и да действа като останалите деца,но продължавал да чувства някакво объркване в дъното на душата си.В средното училище, вече става общителен,добре облечен млад еж с прекрасни маниери.През всичките години на обучението си, бъдещият убиец получава оценки много по-високи от средните и участва в множество извънкласни занимания. Основно се вълнува от политика и право. Рядко обаче излиза с момичета,въпреки популярността си.През 1993 година Колинс е приет в Вашингтонския университет, където започва да посещава лекции и  работи, за да се издържа.Преминава през множество длъжности, включително чистач на обувки, но никога не се задържа за дълго на една и съща работа. Според неговите родители на Робърт не можело да се разчита но все пак такова поведение било напълно нормално за един студент който сериозно се е заел с обучението си. В университета той среща любовта на живота си-Моника Браун, красиво и изтънчено момиче от богат калифорнийски род. По думите на Елеонор Колинс нейния син бил лудо влюбен и не можел да повярва, че жена от такава класа изобщо му обръща внимание. Моника обаче не изпитвала същите чувства като неговите и не можела да си представи връзката им в далечно бъдеще. Когато тя завършила обучението си, напуска Колинс, който така и не успява да се възстанови от раздялата.

След края на връзката Робърт за кратко оставя университета, но скоро се връща пак започва да изучава психология, справя се блестящо. Получава награди става един от любимците на професорите.По това време той  среща -Елизабет Кендъл  срамежлива и свита разведена секретарка с малка дъщеря.Бъдещия убиец не намира време за нова връзка тъй като усилено работи по кампанията за преизбиране на Вашингтонския губернатор, което му позволява да създаде връзки с определени силни политически фигури в Републиканската партия. По линия на университета, той участва и в проект за горещ телефон, на който се обаждали хора със само убийствени нагласи. Дори полицията в Сиатъл го награждава, защото с риск за живота си, успява да спаси 3 годишно дете от удавяне в езеро. Въпреки успехите си обаче по неизвестни причини Робърт Колинс не успява да се дипломира.
Вероятно отдавайки се на новите си перверзни страсти

Дни след инцидента с Керъл Рич получихме сигнал за изчезването на Денис Кейт-млада учителка.По време на училищно театрално представление Денис, която била дошла с родителите си, по средата на пиесата станала и напуснала залата. Тя трябвало да мине през близкия боулинг и да прибере по-малкия си брат.След това двамата щяли да се върнат обратно но  това така и не станало.Жената дори не успяла да стигне до колата си, която седяла непокътната на паркинга.Три месеца след изчезването и полицаи откриха нейното мъртво тяло в Колорадо заедно с още няколко трупа – всичките с характерните за серийния убиец наранявания и с външен вид, който прилягаше на профила на жертвите, подбирани от Колинс. Който най-вероятно жаден за още кръв обикаляше неуморно в търсене на млади жени. Докато не беше обуздан на 16 август 1999 година, когато патрулиращия през нощта в областта на Солт Лейк Каунти сержант Боб Хайуорд съвсем случайно го задържа след дълго автомобилно преследване. Властите арестуват заподозрения и при огледа на колата му–Форд Мустанг, откриват метална тръба, ски маска, въже, белезници, жица и пикел. Намерените там белезници бяха същият модел, както тези изоставени на ръката на 18 годишната Карел Рич, която успя да се спаси. Нямаше съмнение че убийствата в Юта и Вашингтон бяха извършени  от Робърт Колинс.

Една от първите важни стъпки по време на разследването бяха показанията на Елизабет Кенди. Те ни помогнаха   в голяма степен за свързването на Колинс с престъпленията му.На 16 септември 1999 година, тя беше призована в главното полицейско управление в щата Вашингтон, и разпитана от детективите Джон Томас, Дени Кич и Бил Бойл. Аз самият бях в стаята съседна до тази в която беше свидетелката, имаше видеокамери така че наблюдавах случващото се вътре. Стресната и изнервена, Елизабет все пак проявяваше желание да сътрудничи. Потвърди, че не е била с Робърт в нощтите, когато са извършени убийствата, че той често спял през деня и излизал през нощта без да обясни странното си поведение. Освен това сексуалният му интерес към нея бил спаднал, а когато се проявявал бил изцяло повлиян от перверзни фантазии.

С времето разследването добавяше по случая все повече информация и съответно доказателства. Намерени бяха материалите, с които убиеца имитираше счупвания на крайници.Проследихме плащанията с кредитните му карти за бензин, което  доказваше, че той се е намирал на местата, където са изчезвали жертвите му, по същото време. Все повече нови свидетели потвърждаваха, че са го виждали на местопрестъплениията Самият Колинс обаче твърдеше, че е изцяло невинен. На 20 февруари 2000 година започна процеса срещу него по обвинение в отвличането на Керъл Рич. Обвиняемият почти през цялото време седеше в пренебрежителна поза, напълно убеден, че журито ще го оневини. Керъл седна на свидетелското място и разказа за ужаса, който преживяла преди 16 месеца. След това на въпроса на прокурора, в залата ли е човекът, който я бил отвлякъл, разплакана посочи с пръст Колинс.Той беше признат за виновен и осъден на от 10 до 15 години затвор с възможност за помилване. Проблемите му с правосъдието,обаче едва сега започваха.Детективите продължаваха  да го разследват и откриха  важни доказателства.В автомобила му бяха намерени коси от жертвите, а при проведената експертиза стана ясно, че следите от удари по главата на много от тях със сигурност са причинени от лоста, който беше открит в колата на убиеца.

На 22 октомври 2000 година следствието повдигна обвинение срещу Колинс за убийството на Линда Харли. Делото беше насрочено за 14 април 2001 година.Робърт  тъй като  се занимавал с право през студентските си години, реши че няма нужда от  посредствени адвокати и ще  се справи сам по време на процеса. За да се подготви,по делото му беше разрешено да напуска затвора и да използва библиотеката на съда за проучвания. По късно стана ясно че това, което всъщност  готвеше там  беше бягство. На 7 март същата година при едно от посещенията си в библиотеката, убиеца вижда, че пазачите му са отклонили вниманието си от него и решава да действа. Насочва се към отворения прозорец близо до него и скоча. Минувачите по улиците  по нищо не могли да разпознаят беглеца – той не бил в затворническа униформа, нито пък имал белезници на ръцете или краката си.Полицията веднага блокира изходите на целия град – това обаче беше безполезно, тъй като Колинс знаеше това и стоеше в пределите на града по-нисък и от тревата.Шест месеца го търсихме безрезултатно ,детективите предполагаха че е напуснал града и се е установил на ново място в търсене на други жертви.Оказаха  се прави.

На 5 септември 2001 година сутринта в полицайския участък във Флорида млада жена на име Нанси Нори съобщава за убийството на няколко свои състудентки в жилището, което обитават заедно. Тя разказала, че нощта преди инцидента всичките момичета излезли да се забавляват След бурната вечер тя се връща в къщата към 3.00 през нощта, и слизайки от колата на приятеля си се отправя към входната врата. Сторило й се странно, когато я вижда  широко отворена, а още повече се стряска щом, покрай нея с бързи крачки преминава мъж със синя плетена шапка, която скрива очите му. Първата мисъл, в главата й била, че това е обир. Затова на бегом се затичва по стълбите, влиза в стаята си, събужда своята съквартирантка Моника и й разказва какво е видяла. Двете не знаейки какво да правят, решават да отидат до стаята на управителката на къщата. По коридора се натъкват на Кари – друга тяхна съквартирантка, която ходела неориентира но, влачейки се по стените. Цялата й глава представлявала кървава пихтия. Докато Нанси се опитва да й помогне, Моника буди управителката и двете заедно започват да проверяват  останалите момичета по стаите. Още след като отвоарят най-близката до тях врата те изпадат в ужас – на леглото лежи все още жива Кати Робъртсън с множество открити рани по главата от които блика кръв. Нанси в плач успява да стигне до  телефона и да уведоми полицията.

При огледа на местопрестъплението детективите  намериха  два трупа.Жените бяха нападнати докато спели.Последвалите експертизи установиха, че Лиза Луис беше първата жертва на насилника, който я пребива с дървен прът, изнасилва и удушава. По тялото й личаха множество жестоки ухапвания.Втората жертва Маги Буман  изверга не успява да изна сили,но травмите по главата й показваха много по-голяма ярост на нападателя,отколкото при първата.Другите две пострадали – Кари и Кати не можеха да помогнат с нищо на разследването защото не помнеха събитията от вечерта. Единственият ни свидетел в крайна сметка остана Нанси Нори.

Нощта след инцидента със студентките в участъка постъпи още един сигнал за престъпление, което беше станало в мотел намиращ се на не повече от километър от предишното клане. Живеещата в един от апартаментите в там беше извикала полиция след като чува силен шум в жилището на съседката си Шанел и нейните стенания. Сержантите които пристигат  буквално след секунди в хотела,влизайки в апартамента на Шерил, заварват младата жена седяща на ръба на леглото с разкървена от удари глава На кревата лежала маска –почти идентична с тази  открита в колата на  Колинс.Напълно ясно беше на следователите че убиеца се намираше и действаше вече във Флорида и околностите й.Изпитвахме сериозни затруднения при опитите си да го заловим понеже той беше от ония дебнещи, пресметливи типове които не правеха грешни ходове току така.Имах пълно основание да изпитвам боязън от Колинс чието силно оръжие освен всичко останало беше и интелекта.Вътрешния  глас  ми подсказваше че трудното тепърва предстоеше.Понякога найстина исках моите инстинктите да са грешни но уви ........!

На 4 февруари 2002 година  получих ужасната вест- двадесет годишната ми дъщеря Клер беше изчезнала прибирайки се от лекции в  университета в Гейнсвил - щата Флорида.Нейната състудентка Линда Гиър видяла как мъж съответстващ на описанието на убиеца я вкарва в микробуса си.и отпрашва с бясна скорост в неизвестна посока.Трябваше да се действа мигновено защото живота на Клер висеше на косъм Вероятно имахме не повече от няколко часа за да я открием жива . Всички патрулиращи полицаи бяха уведомени да следят за белия микробус. Започнахме да се ровим отново в огромната документация която събрахме за Колинс.Само един Господ знаеше къде можеше да е дъщеря ми сега,едва ли тя беше случайна жертва.Дали убиеца целеше отмъщение срещу мен само можех да гадая..Лично осведомих майка й Даян за случилото се,която пристигна в Гринсвил  по  най – бързия начин.Тя живееше от години в Илинойс с втория си съпруг и малката им дъщеря. Клер също беше с тях докато не влезе в университета.Рядко подържахме връзка по между си защото  тя също като Даян ме обвиняваше за разпадането на семейството ни.Може би  имаха право понеже работата ми наистина ме лиши от нормален живот.Даян беше съкрушена от нещастното събитие,на безбройните и настоятелни въпроси  дори и аз не бях в състояние да дам пълен отговор.Имаше толкова много неизвестни .Една теория обаче не спираше да ме преследва,Робърт нямаше да  убие Клер ей така а щеше да го направи показно.Затова му трябваше сигурно място в което да я скрие,но къде беше то?.Поисках щателна проверка за имоти собственост на Колинс и семейството му в щата и околностите.Оказа се че баба му Розали Лукас притежаваше малка стара къща в Сейнт Питърсбърг град в окръг Пинелас, Флорида, разположен е на брега на Мексиканския залив.Специалните части заедно с мен и двама детективи от отдел убийства се отправихме към убежището на убиеца.По преки маршрути за около час стигнахме до къщата.Тя се намираше на уединено място в края на града.Представляваше съборетина строена през миналия век обрасла цялата в храсталаци. Паркиран беше пред нея белия микробус който издирвахме.Вече нямаше съмнение че това забравено от бога място е скривалището на Колинс.Отряда щурмува мигновенно,нямаше време за губене .В една от стаите открихме Клер вързана с белезници за старо легло,по тялото имаше белези от побой,личаха ударите по главата и лицето й . По някаква необяснима причина тя беше все още в съзнание.и жива Едва ме разпозна когато я видях.Заведохме я в най – близката болница намираща се на няколко километра от местопрестъплението.От медицинските прегледи стана ясно че има множество вагинални вътрешни разкъсвания в резултат на зверски изнасилвания.Нямаше следа  от Робърт Колинс сигурно беше тръгнал за нови жертви.В убежището му детективите откриха дамски бижута,секс играчки,много порнографски видеокасети.Обезумях когато узнах че на една от тях се вижда как този мръсник изнасилва Клер.Сега повече от всякога исках да го заловя Докато колегите ми обаче продължаваха интензивна работа по случая ,моите началниците ме отстраниха от него с обяснението че  много често в подобни моменти емоциите заглушават разума.Изпълних заповедта заради Клер чието душевно състояние се влушаваше , много скоро нейния психиатър др.Робърдсън ми препоръча да  я изпратя  за лечение в добро психиатрично заведение.Беше изпаднала в дълбока депресия,трудно си спомняше и възпроизвеждаше случката., преживяваше я  под формата на кошмари.Изразяваше връждебност към всички опитващи се да и помогнат,показваше неконтролируем гняв и агресия към мен и следователите.С надеждата че ще се възтанови,една седмица след травматичното събитие с Даян изпратихме Клер в реномирана  клиника в Чикаго.Аз отново се върнах на работа но само като наблюдател не участвах в разследването.Властите бяха по следите на убиеца който все още успяваше да им се изплъзва.Тази дълга игра на котка и мишка продължи до 15 май 2002 година когато офицер Дейвид Лий ,съзира бял микробус в квартала, в който патрулира.Когато проверява автомобила по регистра ционния номер открива, че е краден. Започва лудо  преследване по улиците на Джаксънвил,престъпника не успява да  се измъкне нещо повече оказва се че автокрадеца е Робърт Колинс.С убиеца в затвора и със изключително силните доказателства, всички бяхме сигурни, че резултатът може да е само един – смъртна присъда. 31 юни Колинс официално беше обвинен за убийството на повече от 30 жени в опита за убийство на Клер.

На 25 юли започна процеса срещу маняка, който отначало се защитаваше сам, но после нае двама адвокати След по-малко от месец се стигна и до осъдителна присъда – смърт с електрически стол. Адвокатите му Юрий Рубен и Ли рой Томас не успяха да убедят журито в тезата си, че клиента им е невинен поради невменяемост, защото прокурора представи необорими доказателства – повече от 65 свидетели директно или индиректно свързваха Робърт с жертвите. На 6 февруари 2003 година убиеца беше признат за  виновен по всички обвинения

Дни след присъдата получих трагични вести от клиниката в Чикаго, където се лекуваше Клер. Тя се беше самоубила в своята стая, с парче от огледало прерязала вените си При разследването на смъртта й стана ясно че вечерта на 8 февруари е успяла да открадне от наблюдаващата я сестра дамско огледало,с помощта на което сложила край на живота си Според  психиатри в болницата тя не успяла да се възстанови от инцидента въпреки медикаментите които приемала.Моя свят се  превърна в нещо по-страшно и от ад.Болка ,отчаяние ,вина и безнадеждност се смесиха като съставки на химическа бомба и избухнаха  разкъсвайки тялото ми на малки парчета.Като гнойна рана разяждаха  душа ми,която с годините беше понесла хиляди удари но този просто отказваше да преодолее. През повечето време от съзнателното си съществуване гоних насилници, ,педофили, и убийци, спасявах хора, губих други. А не успях да съхраня Клер, нея жертвах в името на службата. В този преломен момент от моя живот  подобен на старогръцка трагедия, разума ми казваше да се съвзема и да продължа напред ,а сърцето ме дърпаше към пропастта.Там където отдавна беше отишъл колумбийския ми  приятел Рикардо след като  изгуби надежда. Накрая за добро или за зло се помирих със себе си защото знаех че ако  твърде дълго гледам  в бездната, тя щеше да погледне в мен. Открих, че всичко е възможно, когато на помощ извикаш волята си, само с нея можеш да преодолееш агонизиращото в съзнанието си „ не мога. Този вътрешен крясък по скоро представляваше нелепо оправдание за отсъствието на твърдост и сила на духа в човека отколкото безпомощност.Не беше лесно да  приема   ориста  и да  излекувам  омразата си,успях донякъде връщайки се отново на работа,за да приключа със случая

Междувременно убиеца отказваше да приеме съдбата си,нае нови адвокати, които обжалваха. Върховния съд обаче отхвърли всичките им  молби и насрочи датата за екзекуцията -17 януари 2005 година. Малко преди деня, Колинс реши да признае за още убийства.Официално се смяташе, че той е екзекутирал 36 жени, а неофициално числото се покачи до 100. С признанията си  успя да си издейства малко отлагане на присъдата, но не и отмяна.На 20 януари 2005 година, в 7 часа сутрината, Робърт Колинс беше убит с електрически ток. Пред затвора имаше стотици хора, които бурно аплодираха съобщението за смъртта  му.Справедливоста възтържествува  на много скъпа за близките на жертвите цена.Спасени бяха десетки други жени които можеха да попаднат в тази зловеща статистика. А вътре в мен беше само пепел, живота ми за кой ли път загуби всякаво значение, самообладанието, твърдостта и показна ми смелост не бяха нищо друго освен ограниченост и пълно неразбиране на смисъла на житието, което сега повече от всякога ме отвращаваше. Не приличах ли и аз на онзи убиец осъден на смърт който седеше на електрическия стол опакован с жиците молейки се горещо последните му мигове да продължат вечно. От години се опитвах да проникна в собствената си същност и не можех да разбера защо преодолените препятствия не ми носеха удовлетворение или поне спокойствие Броят на трудно лечимите душевни рани с времето растеше и  правеше  безсмислени  всичките ми успехи Много бих  искал в този момент да можех да гледам в бъдещето за да открия дали  голяма част от моето съществувание не беше изминала само в трупане на грешки Правих една крачка напред и две назад ,движих се просто ей така безцелно натъквайки се  на неща единствено подготвени ми от съдбата,която сега контролираше напълно живота ми.

Половината от нашите грешки в живота идват от чувства там, където сме длъжни да мислим и от мисли там, където трябва да чувстваме.”                                                           Джаки Колинс.

 

 За обществото.

Някой беше казал някъде, че няма случайни неща и каквото си посеем това ще пожънем. Затова калпавото ни общество напълно заслужава своите калпави управници и слаба,нечитава държава в която е нормална практика  появата на чудовища от всякакъв тип и форма .Всъщност ние сами ги създавахме с прекаления си егоизъм и високомерие с нехайството си към другите и света който ни заобикаля. Вглабени в собствените си проблеми и малкия си житейски свят често се правим че не разбираме какво се случва  с хората около нас.Най-лошото от всичко е, че тази безумна слепота придаваме на следващите поколения, обричайки ги на духовна ампутация. Отказвам да приема, че сме генетично увредени, по-скоро нашето малодушие и нихилизъм са резултат от собствените ни житейски разочарования и несгоди. Вече щуротии като хуманизъм ,любов и загриженост предизвикват все по голямо презрение и преследване до дупка Качествата пресметливост алчност и злоба в тази техническа ера  никой не счита за недостойни,не са преследвани или излагани на показ за обществено порицание.Напротив любовта към ближния великодушието и всеотдайността се посрещат на нож. В иначе модерния ни свят няма място за слабите  и нерешителните. Водят се войни с напарфюмирани и нагиздени сражения, които взимат жертви по един или друг начин. Едва прохождайки и вече се стремим да прегазим гърлата на другарите си ,надпреварата властва над всичко тя е във всичко  в корпорациите,колежите на работа в училищата в бюрата за безработни в президентските избори.Живеем наистина в чуден свят на ужасяващо мръсни бедни предградия, и трупове на скитници по решетките на метрото, в гетата. Докосваме се до мръсотията, а искаме да се измъкнем чисти. Нашето обществото е така устроено, че да не възпитава гордост у никого. Тресе ни примитивното и до такава степен сме вглъбени в себе си, че не ни пука за нищо. Именно с това нехайство отглеждаме децата си и после се питаме умно защо няма разбирателство, доверие и разговори в семейството.Не разбираме, че родителската немърливост е една от основните причини за жестокостта на децата спрямо връсниците им. Немалко влияние в това отношение оказва абсолютната анархия и заниженият контрол на учителите в училищата. Не бива да се забравя като фактор и очевидното и нерядко демонстрирано по арогантен начин икономическо неравенство на учениците, както и непрекъснатата агресия, с която се сблъскват децата ежедневно.Те копират образци на поведение от филмите, музиката, булевардната литература и интернет.Така се създават агресивни и жестоки индивиди и примери на домашно и детско насилие, запълващи черните полицейски хроники. Но още по-опасен е  навика ни на примирение и безразличие към всеки стар или нов случай на агресия Днешните деца са утрешни възрастни и ако нищо не се промени, бъдещото ни общество ще изглежда по начина, по който сега изглежда в техните очи.

Някой хора от научните среди обаче високомерно отказват да приемат, че престъпната нагласа в човешките индивиди се изгражда във времето, а не е заложена в гените ни. Родоначалника на това генетическо направление Чезаре Ломброзо твърди, че човек става убиец заради определени черти, предавани по рождение, че престъпните наклонности са заложени, като инстинкт-също както половото влечение или пък страхът от високо. Истината е че не биологическото унаследяване , а социалното  играе решаваща роля за формиране насочеността на човешкото поведение Широко разпространено е и  схващането, за войнствения нагон като част от човешката природа,ала се забравя факта че всеки индивид  по различен начин научава агресията.Често живота ни демонстрира модели на брутално поведение, както в семейството, така и в училище, сред приятелите и чрез медиите.Според някои статистики 70% от подрастващите престъпници са възпитавани в непълни фамилии.При несполучливите бракове страхът, депресията, тревожността, слабостта пораждат безпокойство и създават пропаст между членовете на семейството. Връзката между отсъствието на единият родител (обикновено бащата) и насилието се запазват независимо от расата, ниво на доходите, образованието или местожителството.            

 Училището е другият мощен фактор, където се формира или се проявява агресивността. В педагогическата практика, често срещани явления са не адекватният подход на учителите и затрудненията във възпитателния процес на обучението.Които се свързват предимно с неправилното поведение на учителите, представено като незачитане и неуважение личността на ученика.Също така подценяване или надценяване на неговите възможности, неоснователните наказания или поощрения и др.  Затрудненията в обучението на учащите са предизвикани от техните индивидуални способности за овладяване на знанията и навиците. Когато посочените явления са причинно свързани се наблюдава тотална педагогическа занемареност на децата и подрастващите. Тя от своя страна осигурява предпоставките за непълноценното изграждане на личността. 

Сред негативните фактори влияещи върху асоциалното формиране е и  приятелската среда.Със създаването на малките другарски групи започва участието на  подрастващите в реалния живот.Те вече не играят,а изпълня ват истинска социална дейност.В групата има разпределение на ролите и функциите, на имуществените и неимуществените блага. Благоприятни предпоставки за различните форми на агресия се осъществяват преди всичко в онези кръгове, в които тя се използва като оръдие за насилие и противообществени прояви.Чрез нея децата компенсират недостига на самочувствие и увереност в собствените си сили и възможности.Не са редки случаите на  насилие вътре в групата между членовете й, с цел завладяване на лидерската позиция.

Голям избор от образци на насилие предоставят основно медиите. След гледане на агресивен филм например някои хора са по- толерантни към приемането на едно или друго жестоко поведение в сравнение с времето преди филма..Наблюдаването на брутални сцени води до извършването им в реалния живот.Публиката обаче не е просто сбор от индивиди, тя е социална среда която може да подтиска или  да стимулира варварското подражание.      

Въпреки всичко казано дотук аз все още мислея че ние сами избираме какви да бъдем независимо от  факторите оказващи влияние в живота ни. Контролирайки негативните си емоции и страни от характера можем да сме почти идеални.Да постигнем всичко към което се стремим без да унищожим душевността си. 

Целта на този труд не е да ме направи известен човек, чрез него искам да стигна до онези за които все още има надежда. До тези с будна съвест и здрава душевност.Това не е учебник- само учител за извършване на престъпления а разказ,базиращ се на действителни събития ,за чудовища преминали всякакви граници екзекутирайки жестоко стотици невини хора.За общество на пълно загубило се във времето.Ако думите ми успеят да раз чустват дори само едно сърце значи човечеството все още има шанс за спасение.