Полет над копенхагенско гнездо
Автор: Петко Славов
ОK, аз съм от тези,
които правят кефа на хората, с една дума - музикант.
Тананикам си и накрая дори ми плащат. Може би при мен трудът е песен.
Покрай това пътувам много - питай жена ми и дъщеря ми!
Видял съм много места, но вечер винаги работя, така че не мога да ти кажа къде
да се размажеш, например петък и събота във Виена. Виж да те отворя на евтини
кръчми, където за бирата не вадиш повече от 2 евро и са денонощни - нямам равен!
Веднъж свирих в Копенхаген - готин град - но аз съм от тези, които не спят по
готините места, човече! Неее - аз спя по евтини, гадни квартири в покрайнините
и деля кухня и баня с още 10 мъжаги.
Та, ако си в Копенхаген и няма къде да удариш клепач, ето един бърз съвет -
хващаш автобус 2А и право към Nyrbergade 29. На входната врата има код-машина -
набираш 1849# и си вътре, след това се качваш на третия етаж горе вдясно.
Ще те посрещне нисък дебел трол, който се казва Mick, ирландец, на който освен пръдните едва
ли ще му рабереш нещо друго. Той ти връчва ключ за някоя свободна стая, след
което ще се оригне и ще те попита:”Do you wanna dance?”. Не се плаши, по-разговорлив е след 3
през нощта, когато се върне от работа.
Отивайки към стаята си, няма как да не забележиш плешив чичар, който стои на
масата, пуши джойнт, проследява те с очи и промърморва: ”Аllright - y there mate?”
Това е Дез от Уелс, с него трябва да се внимава! Подозрителен е и ако откажеш
да се надрусаш в неговата компания, най-вероятно ще те вземе за гадно тийнче,
което слуша помиярите Arctic Monkeys (само да не ги слушаш, ей!).
Телевизорът в това преддверие-хол-кухня винаги е пуснат и се гледа
само от един човек - Дънкан. Той e шотландец и, ако не се лъжа, точно когато влeзeш, на DVD-то ще върви
шоуто на Ed Sullivan от 1964, когато Beatles пробиват в Америка.
Не съм сигурен, че Дънкан знае коя година сме сега и че Beatles отдавна не
оглавяват класациите.
Няма смисъл да ти казвам да не пускаш втория котлон на печката, защото спират
бушоните - и без това е написано на стената с разкривен почерк.
Докато си миеш зъбите в, може би, най-малкия кенеф на света, четеш надпис: ”No matter how you shake and dance the last three drops will hit your pants” (това е
само за момченца!).
Наспи се спокойно и на излизане, ако въобще те забележат, просто ще чуеш ”Have a good one”, защото са те
взели за музикант и си мислят че отиваш да свириш някъде. Промърморваш “Thanx mate” и се омиташ.
Смятам
че е далавера, и да не си казал на никой друг!