Капки дъжд
Автор: Даниела Милева Капки дъжд докосват лицето мибързо се качвам в колата си
е читателю,днес ти усети ли
как на теб ще разкрия душата си
Аз харесвам дъжда, той омайва ме
колко чист и нежен е с мен...
Е, понякога бие ме, сваля ме
но само той остава до мен
Той е предан, не бяга, не моли
от такъв имам нужда в нощта...
но читателю казвам ти, моля
за дъждът ли говорим сега
той идва само когато поиска
огорчен е от целия град...
и намира утехата в уиското
и си спомня за стария свят
Там той щастлив е и много обичан
недокоснат от хорски лъжи
ала само една го съсипа
и до днес на сърце му лежи
Той отрече се от блаженството
да обича и да бъде добър
забрани на себе си,на сърцето си
и остана в бездната сам