Представяме Ви интерпретациите на двама зрелостници, получили оценка отличен на ДЗИ по БЕЛ през 2014 г. Изказваме специална благодарност на Роберт и Станислав за безвъзмездно предоставените материали. Желаем на всички зрелостници успех!
Снежа Христова и Илко Христов
Пейо Яворов изгражда образи до болка познати и така присъщи на символизма, макар самият поет да не причислява себе си към това направление. Индивидуалистичният характер на човека, неспособен да изрази себе си, в конфликт със собстевената си същност принадлежи на творчеството му и напомня за философския смисъл на съществуването. Вечното раздвоение на Аз-а, както и ясните образи на мъжа и на жената са представени под различни форми, но шепнат едно послание. Мистическата връзка между нещата в стихотворението " Сенки " е изградена посредством сенките и невидимото за простото око.
Одата „Паисий“ на Иван Вазов е част от цикъла „Епопея на забравените“, целящ възхвала на героите, посветили живота си на отечеството. Творбата, носеща името на хилендарския монах, описва значимостта на патриотичното Паисиево дело - написването на „История славянобългарска“, променила мирогледа на българите. С този свой подвиг идеологът на Възраждането се присъединява към пантеона на безсмъртните, останали във вечността чрез стореното за благото на родината.
Лирическият Аз в „Сиротна песен“ е изправен пред възможната смърт, грозяща всеки участник във война. В такива моменти в съзнанието на човек се появяват сантиментални спомени за миналото, свързани с паметни преживявания, любими хора и родния дом, в който всеки, дори и само мисловно, може да получи усещането за закрила и споделеност. Възникват въпросите какъв завет оставя личността след себе си и дали някой ще скърби за нея. Ала Дебеляновият лирически герой няма нужда от отговори, защото той просто констатира трагично: „жал никого не ще попари“. За него няма и място, с което е емоционално свързан, и където да се чувства приютен. Осъден на самота, Азът остава единствено да се примири със съдбата си и да посрещне смъртта.