Представяме Ви интерпретациите на двама зрелостници, получили оценка отличен на ДЗИ по БЕЛ през 2014 г. Изказваме специална благодарност на Роберт и Станислав за безвъзмездно предоставените материали. Желаем на всички зрелостници успех!
Снежа Христова и Илко Христов
Познал хармонията и топлотата на родния дом, Димчо Дебелянов се чувства самотен и уморен в неприветливия свят на големия град. Всекидневието се оказва борба за оцеляване на ръба на глада и бедността. Авторът мъчително осъзнава, че в това студено пространство губи себе си, своята цялост. Душевният свят на поета се отразява в неговите произведения, които са изпълнени с носталгия по миналото, по безгрижните дни на детството. Именно споменът за предишните дни ражда една от най-нежните елегии в българската литература – стихотворението „Да се завърнеш”, публикувано за пръв път в сп. „Смях” през 1912г.
Военната лирика представлява един нов етап от творчеството на Димчо Дебелянов, появило се в началото на ХХ век. Стихотворенията, писани на фронта, където поетът участва като ротен командир, отразяват промяната в светогледа на автора и просветлението на духа, до което достига младият символист. На бойното поле Дебелянов намира истината за живота и решава вътрешните си разногласия. Едно от произведенията, намерени сред книжата на убития поет, е стихотворението „Сиротна песен”, което четири години по-късно (1920г.) е поместено в публикуваната посмъртно книга „Стихотворения”.
Димчо Дебелянов, чието творчество се появява в началото на ХХ век, е сред най-изявените представители на символизма в българската литература. Неговата лирика е изградена под влиянието на други творци (като Пенчо Славейков и Пейо Яворов), но има свое уникално звучене. Творбите му са изпълнени с нежност и чувствителност, а лирическият герой е потиснат от страданието и безперспективността, на които е подложен, изпитва болка заради разминаването на идеал и реалност. Едно от най-тъжните произведения на Дебелянов е стихотворението „Спи градът”, публикувано в сп. „Съвременна мисъл” през 1911г.
Копнежът по родното и връщането към миналото чрез спомена са основни теми в едни от най-запомнящите се Дебелянови произведения, като например елегиите „Да се завърнеш” и „Помниш ли, помниш ли”. Своеобразен завършек на тази поредица от стихотворения, посветени на носталгичните спомени на детските години на поета, е сонетът „Пловдив”, поместен в книгата „Стихотворения”, излязла през 1920г. – четири години след смъртта на поета символист.
Лирическият човек в поезията на Димчо Дебелянов изминава сложен и труден път на развитие. В основата на първите творби на поета стои драмата на модерния човек, загубил екзистенциалните си опори след разминаването на идеала и действителността. Последните произведения на автора са писани на по време на Първата световна война, където Дебелянов участва (и умира) като ротен командир. Те отразяват промяната във философията и прозренията, до които достига в тази екстремна ситуация. Един от най-запомнящите се текстове е стихотворението „Тиха победа”, което излиза в сп. „Отечество” през август 1916, само два месеца преди смъртта на поета символист.