Творчеството на Далчев изразява тенденции, свързани с облика на националното и на европейското изкуство през ХХ век. В поезията му се интерпретират основни екзистенциални теми – за духовното и материално тлеене на света, за абсолютната власт на смъртта над битието, за култа към простия живот и прозрението за невъзможното му изживяване. Има едно стихотворение, което обаче още със заглавието си подсказва, че предмет на изображение няма да бъде познатата за творчеството му стая - затвор, в която самотникът чака „вечната разбойница” – смъртта. Това е стихотворението „Камък”. Въпреки че камъкът не принадлежи на интериора на стаята, а е част от природата, той не носи кой знае какъв раздвижен, свеж и различен нюанс от цялостното поетическо виждане на поета, защото говори за статичност и неодухотвореност.