"Никой друг не можеш да научиш, можеш само да му помогнеш да намери знанието в себе си."

МАТУРА ЗА ОТЛИЧЕН

Представяме Ви интерпретациите на двама зрелостници, получили оценка отличен на ДЗИ по БЕЛ през 2014 г. Изказваме специална благодарност на Роберт и Станислав за безвъзмездно предоставените материали. Желаем на всички зрелостници успех!
Снежа Христова и Илко Христов

  • „Прощално“ – Вапцаровото небитийно прощално мечтание

    Любовта е изведена като основна тема в стихотворението „Прощално“. Ако може да се вярва на фактите, ръкописът на творбата е предаден от Вапцаров на съпругата му преди разстрела. Спокойният съзерцателен характер на стихотворението говори за вероятно просветление и постигнат покой след вътрешните противоречия, защото животът на Вапцаров е изпълнен с колизии, които се проектират и в личен план. Личността му е драматично раздвоена между две начала: разрушителното – свързано с дейността му на комунист, ангажиран с минноподривната дейност на партията, и съзидателното, проявено в творчеството, в което основните ценности са вярата и любовта.

    Прочети
  • „Орелът лети към небето със свободни крила, а нашите крила са сковани“ от„Железният светилник“

    Отношенията “личност-род-история” са проблемен център на романа “Железният светилник”. Негов централен образ е националният живот в драматичен исторически момент – борбите за освобождение на Македония в края на ХІХ век, а централен проблем – изграждането на национално самосъзнание. Този процес е представен чрез конфликта и синхрона между личностно-родовите и общностните отношения. Епическият разказ обаче е съсредоточен върху родов.

    Прочети
  • Майстор Рафе Клинче – изкуство, вдъхновено от любов „Железният светилник“

    Всяко време прави своя опит да обясни магията на творческия акт, но хората рядко се интересуват  как се ражда красивото, защото по-важното е, че го има. Майсторът резбар от романа „Железният светилник“ на Димитър Талев е типичен представител на тази труднообяснима порода човешки същества, които са родени да творят, да откриват, създават и разнасят красотата на светлия ден. Те никога не са като всички хора, те винаги са „бели врани“, неприети, нехаресвани, отлъчени или сами отлъчили се от общността, те носят своята неповторима същност и единствена цел в живота. В сблъсъка на времената се раждат образите на Катерина и Рафе Клинче.

    Прочети
  • Националният характер и историческата съдба в романа „Железният светилник“ на Димитър Талев

    Няколко реда вместо предговор посрещат читателя на романа „Железният светилник“ и го облъхват с Вазово родолюбие, с Йовкова топлота и човечност. Въвеждат го в едно колкото близко, толкова отделечено вече време, за да го потопят в него, да припомнят на новите поколения онези духовни движения, сътресения, сблъсъци и страхове, които дават осезаем облик на една драматична и иключителна епоха за България – Възраждането.

    Прочети
  • Образите на Ирина и Борис в романа „Тютюн“

    Романът „Тютюн“ от Димитър Димов осъществява своеобразен диалог-полемика с други прозаични творби, изграждащи модела на българското („Под игото“, „Железният светилник“). Родовото начало вече не е обединяваща и извисяваща сила за националната ни общност в историческите й перипетии. Деструктивни в своята същност, безродовата стихия и космополитичното се противопоставят на утвърдените нравствени ценности и личността търси свои критерии за стойностното в живота, усамотява се в порива си към другостта.

    Прочети