Стихотворението „Завод“ е посочвано от анализаторите на Вапцаровата поезия като представително за т. Нар. Урбанистична поезия в българската литература. Сред основните образи в тази поезия са заводът и машините, които са противоречиво представени. Според поетическия контекст те могат да бъдат с различно внушение – негативно, когато са вписани в образа на стария свят, и позитивно, когаточрез тях се изгражда представата за новия свят. Вапцаровата поезия изобразява един двойствен свят – „свой“ и „чужд“, разкъсан между социалната конфликтност на настоящето и жадуваната хармония на бъдещето. Свят на нееднозначните символи, на потиснатия отчужден човек и на преоткритата общност между хората.