"Никой друг не можеш да научиш, можеш само да му помогнеш да намери знанието в себе си."

МАТУРА ЗА ОТЛИЧЕН

Представяме Ви интерпретациите на двама зрелостници, получили оценка отличен на ДЗИ по БЕЛ през 2014 г. Изказваме специална благодарност на Роберт и Станислав за безвъзмездно предоставените материали. Желаем на всички зрелостници успех!
Снежа Христова и Илко Христов

  • Реалност и утопия в стихотворението „Завод“ на Никола Вапцаров

    Стихотворението „Завод“ е посочвано от анализаторите на Вапцаровата поезия като представително за т. Нар. Урбанистична поезия в българската литература. Сред основните образи в тази поезия са заводът и машините, които са противоречиво представени. Според поетическия контекст те могат да бъдат с различно внушение – негативно, когато са вписани в образа на стария свят, и позитивно, когаточрез тях се изгражда представата за новия свят. Вапцаровата поезия изобразява един двойствен свят – „свой“ и „чужд“, разкъсан между социалната конфликтност на настоящето и жадуваната хармония на бъдещето. Свят на нееднозначните символи, на потиснатия отчужден човек и на преоткритата общност между хората.

    Прочети
  • Диалогът с времето и историята в стихотворението „История“ на Никола Вапцаров

    В началото на ХХ век проблемът за националната ни идентификация вече е изчерпал ресурсите си на приоритет, защото модерната личност пренарежда ценностите. Интересът се насочва към уникалността на човешкото, към тайнството на себепознанието и към сътворяването на един по-добре подреден свят. Наличието на този утопичен проект характеризира по нов начин съзнанието на обезличената в негероичното си страдание тълпа. Проблемът за историята при Вапцаров се превръща в проблем за това как да се разказва историята, как идните поколения да бъдат приобщени към ценностите на предходните. Стихотворението „История“ настоява, че най-достоверен разказ за събитията от миналото е поезията. Без поетическото вглеждане във фактите, без осъзнаване на човешкото измерение на събитията, миналото би останало само безжизнен контур.

    Прочети
  • „Гримираната“ екранна драма и драмата на „сивия живот“ в стихотворението „Кино“ на Никола Вапцаров

    Стихотворението е публикувано за първи път във вестник „Литературен критик“ – (седмичник за критика) в бр. 6, 27 февруари 1941г. Поетът е възнамерявал да включи тази творба сред текстовете, които са част от проекта му за втора стихосбирка. „Кино“ е открито в прословутата „Синя тетрадка“ с ръкописи на Вапцаров. Стремящо се да съчетае поезия и критика, стихотворението „Кино“ е сред емблематичните Вапцарови творби, които поставят проблема за тематичния обхват и целта на изкуството.

    Прочети
  • Поезията на Вапцаров – размисъл за човека и епохата в стихотворението „Песен за човека“

    Лирическият герой на Вапцаров е динамичен – търпи множество социално-психологически превъплъщения дори в рамките на един лирически сюжет. В стихотворението „Песен за човека“ той представя едновременно низостта и величието на човека, неговите падения и възходи в двубоя с живота, способността му за нравствено прераждане. Творбата принадлежи към цикъла „Песни за човека“ от единствената поетическа книга на Никола Вапцаров, издадена приживе – „Моторни песни“. Той възприема песента като знак за светогледното му начало – знак за вярата му в човека, знак за историческия му оптимизъм.

    Прочети
  • Мечти – реалност; реалност и мечти в стихотворението „Писмо“ на Никола Вапцаров

    Стихотворението „Писмо“ представя историята на изгубената и отново придобита вяра. Подобно на „Песен за човека“ то разказва за „раждането“ на човека – за съзряването на личността, свързано с отказ от „празните химери“ и преоткриване на оптимистичния поглед към света. Характерни за Вапцаровата поезия са персонажите с проблематизирана духовност. Чудото на метаморфозата, което е сюжетен център в много от творбите му, е следствие на съкровено придобита нравствена сила, вдъхната от вярата.

    Прочети