В „Шибил“, изкушен от красотата на една жена, царствен в дебрите на планината разбойник търси път към единение с мирния свят. Не се плаши от изпитанията на ниското пространство. Сляп за неосъществимостта на целта си. Не иска да прозре истината, предпочита да е в плен на магията. Хайдутинът допуска, че красотата на Рада може да е оръжие, използвано срещу него. Мъжът отхвърля предупреждението на разума, опиянен от красотата на жената. Шибил приема риска да извървъ пътя към Рада не защото е предизвикателство за непобедимостта му, а просто защото е станал друг. Преображение в душата му предизвиква срещата с красивата жена. Омайва го с чара си. Иглата, с която Рада закърпва ризата на Шибил, пронизва душата му и я привързва към един различен свят – далече от волното пространство на планината. Свят, в който властва красивата жена. Отеснява планината за Шибил. Смрачава се високото пространство за възжелалия да слезе в ниското и да се отдаде на любимата.