"Никой друг не можеш да научиш, можеш само да му помогнеш да намери знанието в себе си."

МАТУРА ЗА ОТЛИЧЕН

Представяме Ви интерпретациите на двама зрелостници, получили оценка отличен на ДЗИ по БЕЛ през 2014 г. Изказваме специална благодарност на Роберт и Станислав за безвъзмездно предоставените материали. Желаем на всички зрелостници успех!
Снежа Христова и Илко Христов

  • Грехът и спасението в разказа „През чумавото“ на Йордан Йовков

    Девети в реда на десетте „Старопланински легенди“, разказът „През чумавото“ се гради върху тайната на греха, чийто числов символ е именно деветката. В стария летопис, цитиран в епиграфа на патриархалния социум злото сред хората изисква наказание. Разказът обаче премълчава за какъв грях е изкуплението и същевременно поражда многобройни допускания: може би грехът е страхът, каращ всеки да вижда в другия чумав, да се отчужди и затвори в себе си. Грехът е отричането от милосърдието; алчността на хаджи Драган и рът по време на чума. Грехът може да е насилствена сватба на Тиха, но и нейната неверност в любовта, грехът може да е и на Величко, изоставил заради печалба любимата си, напуснал дома и донесъл чумата в родното си място.

    Прочети
  • Божествената доброта у човека в разказа „Серафим“ на Йордан Йовков

    Включен в сборника „Женско сърце“, разказът „Серафим“ от Йовков е свидетелство за характерната носталгична вгледаност на някои от героите му в някакъв отминал свят на хармония и постигнат смисъл, когато хората и Бога са живеели в съгласие. Този свят е залязъл, но негови отблясъци и знаци могат да се откриват и в настоящия свят на невяра и отчуждение. „Серафим“ е емблематичен Йовков разказ, в който е разгърнат мотивът за добротворчеството, за милосърдието и човечността.

    Прочети
  • Преобразяващата сила на красотата и любовта в „Шибил“ на Йордан Йовков

    В „Шибил“, изкушен от красотата на една жена, царствен в дебрите на планината разбойник търси път към единение с мирния свят. Не се плаши от изпитанията на ниското пространство. Сляп за неосъществимостта на целта си. Не иска да прозре истината, предпочита да е в плен на магията. Хайдутинът допуска, че красотата на Рада може да е оръжие, използвано срещу него. Мъжът отхвърля предупреждението на разума, опиянен от красотата на жената. Шибил приема риска да извървъ пътя към Рада не защото е предизвикателство за непобедимостта му, а просто защото е станал друг. Преображение в душата му предизвиква срещата с красивата жена. Омайва го с чара си. Иглата, с която Рада закърпва ризата на Шибил, пронизва душата му и я привързва към един различен свят – далече от волното пространство на планината. Свят, в който властва красивата жена. Отеснява планината за Шибил. Смрачава се високото пространство за възжелалия да слезе в ниското и да се отдаде на любимата.

    Прочети
  • Саможертвата – край и вечност в стихотворението „Борбата е безмилостно жестока“ на Никола Вапцаров

    Размишленията на човек преди смъртта имат различни присъствия и осъществявания в българската литература. Те могат да бъдат обособени в две големи групи – размишления и прозрения, които се изричат на глас, т.е. директно са адресирани към оставащите в живота и такива, които остават в самия човек, които са личен, несподелим, а от гледна точка на голямата история – и излишен, ненужен опит. Текстът на Вапцаров е опит да се овладее трепенето и емоцията на гласа в миговете, когато предстои изпълнението на смъртната присъда. „Борбата е безмилостно жестока“ е дълбока изповед на човек, застанал на границата между живота и смъртта. 

    Прочети
  • Екзистенциалните измерения на вярата в стихотворението „Вяра“ на Никола Вапцаров

    Вапцаровата поезия представя драмата на човек в съвременния свят, нейните индивидуални и универсални понятия като живот, смърт, вяра, човек, тя огласява пророчествата на „левия мит“, но показва и вътрешно сходство с поетиката на авангардизма и търсенията на екзистенциалистите. Стихотворението „Вяра“ е първата по ред творба в единствената книга („Моторни песни“, 1941г.), която Никола Вапцаров е успял да издаде в своя кратък живот. Мнозина от изследователите на поета определят творбата като програмна с характера на своите идеи, поетическия изказ и стиховата организация. Тя е може би най-емблематичният лирически текст на твореца и изпълнява ролята на пролог в художествения му свят.

    Прочети