Представяме Ви интерпретациите на двама зрелостници, получили оценка отличен на ДЗИ по БЕЛ през 2014 г. Изказваме специална благодарност на Роберт и Станислав за безвъзмездно предоставените материали. Желаем на всички зрелостници успех!
Снежа Христова и Илко Христов
За България и нейните граждани 20-те години на ХХ век са тежък период, резултат от двете национални катастрофи през изминалото десетилетие. Досегашните ценности се разпадат, понятия като отечество, народ и свобода губят традиционните си значения. Особено голям е ужасът на Септемврийското въстание през 1923г., когато българи избиват българи. Трагичното братоубийство се отпечатва и в стиховете на редица автори, търсещи нов поетически изказ и нови визии за българското. Един от тези творци е представителят на експресионизма Гео Милев, който изразява потреса си от нравствения срив в държавата в поемата „Септември”, публикувана в сп. „Пламък” през 1924г.
Първата световна война, в която като ротен командир участва и намира своя край Димчо Дебелянов, е време на погазване на човечността и страшни кръвопролития, които засягат милиони души по целия свят. Последните произведения на поета са писани на фронта и отразяват промяната в светогледа му, достигането на прозрението за истината на живота. Сред тези творби е и намереното в куртката на мъртвия автор стихотворение „Един убит”, за което Атанас Далчев изрича думите: „По-жестоки стихове от тези в българската литература няма и още по-жестокото е, че те са писани от най-човечния човек”.
Основната тема в лириката на Димчо Дебелянов, появила се на родната литературна сцена в началото на ХХ век, е страданието, породено от разминаването между очаквания идеал и суровата реалност. В резултат на сблъсъка между обществения живот на модерния човек и неговите духовни полети светът представа да бъде една цялост за символистите. Той се разпада, а душите им се разпокъсват от противоположностите на живота. В този ред на мисли особено важна е Дебеляновата „Черна песен”, публикувана през 1910г. в сп. „Съвременник”.
В творчеството на Димчо Дебелянов, появило се в началото на миналия век, основни теми са тези за самотата и житейската неосъщественост на героя. Страданието на лирическия Аз е породено от трагичното разминаване между идеал и действителност. Като представител на символизма поетът постоянно търси прозрението и отговорите на вечните екзистенциални въпроси. В този ред на мисли едно от най-философските и подчертано символистични произведения на автора е стихотворението „Миг”, публикувано за първи път в сп. „Съвременна илюстрация” през 1915г.
Лириката на Димчо Дебелянов е белязана от трагизма на младата личност заради сблъсъка между идеал и реалност. На хармоничното пространство и безгрижните детски години в родната Копривщица се противопоставя студената човешка тълпа на големия град, в който поетът се чувства самотен и безприютен. В немалка част от своите произведения авторът се връща в света на спомените, за да потърси в него духовна опора. Едно от най-красивите стихотворения на поета е елегията „Помниш ли, помниш ли”, публикувана за пръв път през 1914г. в сп. „Родно изкуство”.