Представяме Ви интерпретациите на двама зрелостници, получили оценка отличен на ДЗИ по БЕЛ през 2014 г. Изказваме специална благодарност на Роберт и Станислав за безвъзмездно предоставените материали. Желаем на всички зрелостници успех!
Снежа Христова и Илко Христов
Годините след двете национални катастрофи през второто десетилетие на ХХ век са време на резки и динамични промени в културния свят на родината ни. Появяват се множество нови творци, които започват да пишат в непознати дотогава за българската литературна сцена направления. Един от най-значимите автори, който поставя началото на творческата си кариера в този период, е Атанас Далчев. Неговата стихосбирка „Пръстен” (1926г.) е ярко доказателство за таланта на поета да разглежда нещата от различна гледна точка. В тази книга е поместено и стихотворението „Повест”, което авторът по собствена преценка посочва за най-силната си творба.
В годините след Първата световна война в културния живот на страната ни се появяват различни литературни течения, които търсят решение за нравствения хаос след двете национални катастрофи. Сред най-интересните автори, които почват да творят през 20-те години на ХХ век, е представителят на диаболизма Атанас Далчев, чиято поезия е обсебена от смъртта във всичките ѝ измерения. Тази тема е основна и в произведението, което отваря първата стихосбирка на поета – „Прозорец” (1926г.), а именно стихотворението „Болница”.
Всеотдаен общественик и безкористен идеалист, Алеко Константинов не може да остане безучастен към нравствения хаос в държавата в първите десетилетия след Освобождението. В творбите си, а и като цяло през целия си живот, той защитава безкомпромисно моралните си принципи и гражданската си позиция, като изобличава всичко порочно в българския обществено-политически живот. Кулминация в творчеството на Щастливеца като фейлетонист е цикълът от фейлетони „Разни хора, разни идеали”, писан в началото на 1897г., малко преди неочакваната смърт на писателя.
В годините след Освобождението възрожденските идеали на изминалата епоха и буйният възторг от строшаването на робските окови бързо са подменени с нова ценностна система, в която водещи стават материалните блага и личната изгода. В това време на разместване на социалните пластове се появява най-известното Алеково произведение – книгата „Бай Ганьо – невероятни разкази за един съвременен българи” (1895г.). Главният герой, чиято основна цел е да „удари кьоравото”, добива такава популярност, че чак прекрачва границите на творбата и заживява свой собствен живот извън нея.
Поемата „Септември”, публикувана в сп. „Пламък” през 1924г., комбинира ужаса на едно действително историческо събитие – гражданската война в България през есента на 1923г., и принципите и философията на литературното течение експресионизъм, чийто най-ярък представител в родната литература е Гео Милев. Написана в тежките следвоенни времена, когато традиционните за българина ценности са подменени, творбата поставя важни въпроси и проблеми. Авторът защитава правото на малкия човек да бъде сам владетел на живота си, заставайки зад собствената си мисъл: „Над Властта и Държавата стои Народът”.