Представяме Ви интерпретациите на двама зрелостници, получили оценка отличен на ДЗИ по БЕЛ през 2014 г. Изказваме специална благодарност на Роберт и Станислав за безвъзмездно предоставените материали. Желаем на всички зрелостници успех!
Снежа Христова и Илко Христов
Изобразяването на грозното и ужасното е важна част от лириката на Атанас Далчев, появила се на българската литературна сцена през 20-те години на миналия век. Светът на поета е бездушен и празен, несъпричастен на болките на лирическия субект, изолирал се от него. Безнадеждността и интересът към тайнственото и отблъскващото се отразяват и в стихотворението „Дяволско”, отпечатано за пръв път през 1927г. в списание „Стрелец”.
20-те години на ХХ век са време на рязка промяна в родното изкуство, породена от нравствения хаос след двете национални катастрофи от изминалото десетилетие. На българската литературна сцена се появяват множество автори с нови идеи и мисления. Един от най-забележителните сред тях е Атанас Далчев, чиито творби са изпълнени с чувство за безнадеждност от безсмислието на битието, от пропиляването на живота. Едно от емблематичните произведения на поета е стихотворението „Книгите”, включено в стихосбирката „Пръстен” през 1926г.
Периодът след двете национални катастрофи през второто десетилетие на ХХ век предполага динамична преориентация на родната поезия и културата като цяло. На българската литературна сцена се появяват множество автори, които пишат в направления, различни от наложилите се дотогава. Един сред тях е Атанас Далчев, един от най-ярките представители на диаболизма у нас – литературно течение, което се интересува от тайнственото, ужасното, отвъдното, смъртта. В този ред на мисли една от най-значимите творби на поета е стихотворението „Къщата”, публикувано за пръв път през 1925г. в сп. „Демократически преглед”.
Лириката на Атанас Далчев, появила се през 20-те години на ХХ век, разкрива специфичния поглед на поета към света и битието. Творбите му поставят вечните въпроси за смисъла на човешкото съществуване, но основните внушения са свързани с абсурдността на живота и безсмислието на краткото земно битие. Светът, който гради авторът в духа на диаболизма, е населен с предмети, дори самият обезличен човек се превръща във вещ. В този ред на мисли една от най-запомнящите се творби на Далчев е стихотворението „Стаята”, написано през 1925г.
Лириката на Атанас Далчев, появила се през 20-те години на ХХ век, е населена с предмети, фигури и идеи, които показват стойността на обикновеното, делничното. Прозорецът е един от най-срещаните образи в поезията на автора – той е осмислен като врата, през която не може да се премине, като граница между два свята, като преграда, която пропуска единствено погледа. Стихотворението „Прозорец” носи много от характерните черти на Далчевата лирика и неслучайно то дава името и на първата стихосбирка на поета, излязла през 1926г.