Разработки по литература за ученици от осми клас. Ако не откриете необходимата Ви тема тук, моля Ви пишете във форумите ни за помощ. Ако искате да помогнете на други, можете да обогатите нашия списък като изпратите разработени от Вас произведения на нашите e-mail адреси.
-
Анализ на стихотворението "Ний" на Христо Смирненски
Лирическият свят на стихотворението "Ний" е двумоделен и контрастен, ценностно разполовен. В него животът властва над човека от социалните низини и го обрича на перманентна агония. Но бъдещето ще преобърне тази парадигма и ще направи страдалеца творец на своята съдба. В това стихотворение, както и в повечето творби на поета, човекът е деперсонализиран, представен като неделима част от множеството, от тълпата. За разлика от поезията на Пенчо Славейков и Дебелянов обаче, тълпата тук не се обвързва с негативни конотации, а е видяна като велика и градивна сила, страдаща в настоящето, но призвана да съгради хармонията на бъдещето.
-
Анализ на стихотворението "Пролетта на робите" на Христо Смирненски
Стихотворението на Смирненски „Пролетта на робите” е емблематична творба в рамките на корелацията „пролетариат - пролет”. Самото й заглавие актуализира значението на думата „пролет” със значение на освобождение. Тя е сезонът на обновление и възраждане. Още в древните митологични системи с пролетта е свързан основният обреден цикъл, ритуално обозначаващ началото на живота. Ако зимата се обвързва символно със смъртта и края, то пролетта ознаменува новото раждане на човека (разбирано като вътрешно пречистване) и неговия свят. Този възроден свят като че ли се конституира отново - в космологичен, социален и нравствен аспект.
-
Анализ на стихотворението "През бурята" на Христо Смирненски
Основните понятия, които тази поезия актуализира, преосмисляйки ги с оглед на новата социокултурна реалност, са борба, свобода, робство, братство. В рамките на техния обхват се разгръща идейният и поетическият образен свят в лириката на Смирненски. За разлика от функционирането им във възрожденската идеология обаче, където те са обвързани с проблема на национално освобождение и консолидация на националното съзнание, тук те са социално детерминирани. Борбата е борба за освобождаване от обществената несправедливост на съществуващия ред.
-
Анализ на стихотворението "Към висини" на Христо Смирненски
Въпреки творчеството на Христо Смирненски може да бъде пълноценно разчетено с оглед на породилата го социокултурна реалност, то далеч надхвърля нейните граници с универсалността на проблематиката си и с не идейната си дълбочина. Обвързаността му с идеологията на комунистическото движение е основана на изконния човешки стремеж към справедливо устроен обществен ред, осигуряващ не само задоволяване на първичните потребности на хората, но и право на свободна изява на духа и реализация на творческия им потенциал. Социалното страдание обаче не може да унищожи полета на духа, копнежа по свобода и красота. Те са част от природата на човека, у когото изначално са заложени стремежът към идеалното и поривът към висините на божественото. Този универсален хуманистичен възглед е базисният концепт в лириката на Смирненски, чието емблематично проявление е идейният свят на творбата „Към висини”.
-
Анализ на поемата "Септември" на Гео Милев
Привърженик на експресионистичната естетика, Гео Милев създава „Септември”, когато вече е изминал значителен творчески път. В предхождащите я поетични и публицистични произведения той е засвидетелствал същността на идейно-художествените си възгледи и е регламентирал параметрите на лирическата си визия. Оповестил е, че изкуството трябва да бъде обновено чрез откъсване от традиционното обективно възсъздаване на действителността, чрез разрушаване на действащите установени норми, чрез художествено узаконяване на безусловната човешка свобода. Публично и нееднократно в своите статии той е изразил апела си за реабилитирането на първичната, изначална и примитивна човешка същност, за противопоставянето на варварското срещу „цивилизованото”, за огрубяването и „заземяването” на езика като естествен изказ на променящия се модел. В духа на немския експресионизъм (под чието най-силно влияние е) той вече е утвърдил новия обект на творческия акт - не индивидуална