"Знанието е съкровище, което ще последва своя собственик навсякъде"

Разработки по литература за ученици от осми клас. Ако не откриете необходимата Ви тема тук, моля Ви пишете във форумите ни за помощ. Ако искате да помогнете на други, можете да обогатите нашия списък като изпратите разработени от Вас произведения на нашите e-mail адреси.

  • Анализ на разказа "Индже" от Йордан Йовков

    Йовков никога не се интересува от миналото или съвремието самоцелно - откъм тяхната чисто събитийна страна. Зад конкретната привидност на фактите той винаги търси истината за човека и неговата съкровена природа, за духовния му и нравствен живот, за ценностния кодекс, с който се съобразява или на който се противопоставя. Без да бъде морализатор, в произведенията си писателят неизменно влага морална тенденция, от която произтичат или около която се обединяват всички посоки на събитийното повествование. Изключение от този принцип не прави и разказът „Индже”.

    Прочети
  • Песента на колелетата (анализ)

    В историята на българската литература творбите на Йордан Йовков изграждат цялостен художествен свят, провокиран от основния екзистенциален въпрос - за смисъла на човешкото присъствие в света. Не конкретната случка вълнува автора, а нейното вписване във всемира; не развитието на характера, а неговата поставеност сред многоликия образ на човека; не прякото общуване с читателя, а многогласният диалог между типове култури (битова и словесна) и между различни културни равнища (колективно-митологично и личностно-литературно). Всеки текст на писателя е свързан с проблема за смисъла на човешкия живот, но има един разказ, в който са събрани неговите и въпроси, и отговори; който представя цялостна философия - „Песента на колелетата”. И проблематиката, и образната система, и посланията на текста насочват интерпретацията към разгадаване на Йовковите прозрения за отношенията „човек - свят” и за земната мисия на личността.

    Прочети
  • Анализ на разказа "Другоселец" от Йордан Йовков

    Във втората част на „Вечери в Антимовския хан” са включени девет разказа: „По жицата”, „Два врага”, „Албена”, „Сенебирските братя”, „Грехът на Иван Белин”, „Измама”, „Имане”, „Друг свят” и „Другоселец”. Те не са обвързани чрез общи герои и общо място на действие, както е в първата част на сборника. Всеки един от тях е самостоен, независим от останалите. Но дори в тази си самостойност отделните разкази обезпечават функциите на цикъла, показвайки разпокъсаността на човешкото битие. На мястото на единението, на колективното живеене, на благородството са дошли алчността („Имане”, „Сенебирските братя”), „подивяването” на човека („Грехът на Иван Белин”, „Два врага”) и лъжата („Измама”). Този низ от страсти, грехове и престъпления се отваря и затваря от разказите „По жицата” и „Друго

    Прочети
  • Анализ на разказа "Серафим" от Йордан Йовков

    Разказът „Серафим” е сред най-емблематичните Йовкови разкази. Поместен е в сборника „Женско сърце” (1935), обект на изследване в който е душевният макрокосмос на човека и закономерностите, които определяй поведението му. Неслучайно „Серафим” открива книгата. Чрез него писателят задава еталона си за нравственост и добротворство и превръща героя си в единица мярка за човещина, в морална максима, към която трябва да се стремят всички. С отказа си от материалното и с нравствения си героизъм Серафим надмогва преходното и достига пълната свобода на духа, най-висшето блаженство и най-високата награда, които осмислят човешкия живот.

    Прочети
  • Анализ на разказа "Албена" от Йордан Йовков

    Разказът „Албена” разгръща мотива за притегателната и запленяваща сила на женската хубост, като го обвързва със сложна нравствена проблематика - за греха и покаянието, за порицанието и прошката, за моралната норма и личния избор. Хубостта на Албена е неоспорима и всеизвестна. С помощта на проверения и обикнат похват да представя героите си чрез възприятията на тези, които съжителстват с тях или ги наблюдават, Йовков изгражда образа на героинята чрез възприемането й от множеството: „Нямаше човек, който да не познава Албена”, „тоя поглед... познаваше всеки мъж ”. Присъствието на героинята в живота на селото е свързано най-вече с красотата й. Тя я откроява, вижда се отдалеч („... отдалеч, по вървежа и по правата й снага, се познаваше колко Албена е хубава”), за нея говорят хората.

    Прочети