"Знанието е съкровище, което ще последва своя собственик навсякъде"

Разработки по литература за ученици от осми клас. Ако не откриете необходимата Ви тема тук, моля Ви пишете във форумите ни за помощ. Ако искате да помогнете на други, можете да обогатите нашия списък като изпратите разработени от Вас произведения на нашите e-mail адреси.

  • Минало и настояще в творчеството на Иван Вазов

    Вазов е представител на една преломна литературна епоха. В неговото творчество си дават среща възрожденският сантиментализъм на нашата литература, романтизмът като творчески метод и настъпващият критически реализъм. Пред своя близък приятел професор Иван Шишманов Вазов изповядва: „Докато в прозата си аз съм реалист, в поезията съм повече романтик.” Това твърдение на автора е относително вярно. Големият учител и вдъхновител на Вазов е френската сантиментална и романтична литература, особено творчеството на Виктор Юго. Влияние на романтизма ще открием не само в „Епопея на забравените”, но и в „Под игото”.

    Прочети
  • “Бай Ганьо" - национална характерология и социална принадлежност

    В живота и творчеството си Алеко Константинов няколко пъти символично се среща със своя герой. Първия път той го забелязва на изложението в Чикаго, където търговецът Ганьо Сомов от Казанлък, прототип на героя, се отличава от останалите участници в панаира с ориенталския си вид и маниери. Втория път Алеко се сблъсква с бруталността на своя герой при участието си в изборите за Велико народно събрание в Свищовска околия през 1894 година. На това свое несполучливо участие писателят посвещава първия си фейлетон „По „изборите” в Свищов”, който завършва с многозначителната реплика: „Ето епоха, която ми дава неизчерпаем материал за Бай Ганя.” За трети път двамата се срещат символично в циклизирания сборник с хумористични разкази „Бай Ганьо”, където на главния герой – груб политикан, е противопоставен младият идеалист Иваница Граматиков, чийто прототип е самият автор. С много ирония писателят привежда писмото на героя си, адресирано до не

    Прочети
  • Поетическият свят на Пенчо Славейков

    Поемата „Cis moll” е разгърната до един парадокс – гениалният творец на висша хармония от звуци да оглушее физически. Славейков използва драмата на Бетовен, за да прозре в бездната на страданието и неговото преодоляване, а тази драма е наистина покъртителна. Изправен пред пианото, гениалният композитор е трагичен образ, той е мъртвец приживе. Славейков прави аналогия със слепия Омир, който е виждал хиляди пъти по-добре от зрящите, и стига до заключението, че погледът извира не от очите, а от душата. Гениалният творец усеща света около себе си не със сетивата, а с интуицията си. Чрез всемогъщия си дух той живее в изкуството и се пренася във вечността. Геният е надарен с особен дял от съдбата. Той снема от небесата Прометеевия огън и води хората напред. Страданието не може да сломи духа на гения, изкуството означава вечност. Затова Славейков се насочва към английския поет романтик Шели.

    Прочети
  • Драматизмът в поезията на Яворов

    Яворов започва творческата си дейност като ярък граждански поет, възпяващ унизените и онеправданите („Градушка”, „Арменци”, „На нивата”). След 1905 година обаче той се превръща в първия български модернист и неговото творчество заедно със стихотворенията на Теодор Траянов се смята за начало на българския символизъм. Разочарован от социализма, ненамерил утеха в националноосвободителните идеали, пламенният Яворов насочва духовната си енергия към любовта. И двете му големи любови обаче завършват трагично. Мина Тодорова умира двадесетгодишна от туберкулоза, а Лора Каравелова се самоубива и става причина за ранната му гибел.

    Прочети
  • Трансформациите на лирическия герой в пезията на Дебелянов

    Дебелянов е романтик и символист. Той започва творческия си път под силното влияние на френския символизъм и особено на любимия си поет Франсис Жам. Дебелянов превежда от френски и първия еротичен роман в българската литература – „Афродита” от Пиер Луис. Той създава „най-хубавото славословие на брака в българската поезия” (Атанас Далчев) – стихотворението „Жертвоприношение”. През 1910 година заедно със своя по-голям събрат и покровител, поета Димитър Подвързачов, издават авторска „Антология на българската поезия”, в която Дебелянов включва девет свои стихотворения.

    Прочети