"Знанието е съкровище, което ще последва своя собственик навсякъде"

Разработки по литература за ученици от осми клас. Ако не откриете необходимата Ви тема тук, моля Ви пишете във форумите ни за помощ. Ако искате да помогнете на други, можете да обогатите нашия списък като изпратите разработени от Вас произведения на нашите e-mail адреси.

  • Образът на българския селянин в творчеството на Елин Пелин

    Героите на Елин Пелин са изключително жизнени, витални, устойчиви на превратностите на съдбата. Те носят специфичния колорит и манталитет на хората от шопския край. Една от най-характерните им черти е свежото им чувство за хумор. Малко са Елин-Пелиновите разкази, в които няма комични отблясъци. Тъжното и смешното вървят ръка за ръка, както е в живота. Станчо и Стоилка са дошли на гробищата по тъжен повод, техният брак също е тъжен, защото е брак по необходимост, но комичното извира от всяка реплика, от всяка ситуация. Пред тъща си Станчо хвали мъртвата Божана, пред новата си годеница Стоилка я хули. Макар и превалила младежката възраст и налегната от грижите на ежедневието, Стоилка му шавва с раменете си като момиче, хвърля му „белтъци” и прави един изключително смешен жест в опита си да скрие големите си бели зъби. Да не говорим за разкази като „Пролетна измама” и „Изкушение”, в които се срещаме с типичните Елин-Пелинови попове, по-близо до земно

    Прочети
  • Социалните прозрения в творчеството на Христо Смирненски

    В много от стихотворенията си и Смирненски говори от позицията на колективното съзнание и утвърждава значими обществени ценности. Заедно с това в някои от стихотворенията си той напомня Дебеляновата изповедност – лирическия „аз”, у когото рефлектира и личната драма, и драмата на епохата. Усвоил до съвършенство характерната за символистите музикалност на стиха, Смирненски използва вече познати поетически форми, за да ги преосмисли или пародира. Същевременно той е поет на социалната чувствителност, затова улицата стои в центъра на изображението. Улицата, бездушната тълпа, самотният и страдащ човек. Творчеството на Смирненски спира поглед върху хора, отхвърлени от обществото, чиято съдба е достойна за оплакване: уличната жена, братчетата на Гаврош, стария музикант, бедната тютюноработничка, поразена от „жълтата гостенка”.

    Прочети
  • Търсенето на хармония в творчеството на Йордан Йовков

    В своите художествени търсения писателят е далече както от националната проблематика, така и от социалните конфликти, даващи облик на Вазовото и Елин-Пелиновото творчество. Йовков е далече и от регионалното и тъкмо затова героите му – полянци или планинци – са по-скоро граждани на света. Чрез тях писателят изследва дълбочините на човешката нравственост, различните нюанси на красивото и универсално човешкото.
    Изключително силен у Йовков е култът към красивото в различните му варианти – красотата на жената или красотата на творческия труд, красотата на човешката постъпка или красотата на белите рози. Моралът на писателя се подчинява на особени закони, в които определящи норми са силата, красотата, младостта, юначеството. Йовков е изключителен психолог и моралист. Той е реалист по начин на изображение и романтик по вътрешните си концепции за човека и света.

    Прочети
  • Поетическият диалог за света и човека в творчеството на Никола Вапцаров

    Драмата на Вапцаров се дължи на индивидуалните му особености като човек и революционер, които влизат в особен резонанс със социокултурната ситуация на съвремието му. Това са години на изострени социални конфликти, на недемократично време, което властно налага личността да направи своя исторически избор. И Вапцаров го прави. Той застава на едната страна на барикадата с всичките плюсове и минуси, които предполага подобна крайна позиция. Трагичната му участ донякъде напомня трагичната участ на неговия съвременник, големия испански поет Федерико Гарсия Лорка. Драмата на Вапцаров в личен и социален план е драмата на талантливия човек и на идеалиста в едно враждебно за талантите и идеалите време.

    Прочети
  • Човешката драма в романа "Тютюн" на Димитър Димов

    До голяма степен сюжетната схема на романа „Тютюн” напомня образи, познати от западната критико-реалистична литература: млад човек от социалните низини с дарби и амбиции с един удар и най-често с помощта на жена се издига до върховете на обществото. Тютюневата промишленост, която Димов използва като терен за изява на своите герои, е подходящ социален фон със силната имотна поляризация на прослойките, със съществуващите проблеми и сблъсъци и с реалната възможност за бързо преуспяване. Сюжетът на романа използва този фон за подчертаване на контрастите, за вмъкване на „неепически” художествени похвати, за засилване на идейните и емоционалните внушения.

    Прочети