Разработки по литература за ученици от осми клас. Ако не откриете необходимата Ви тема тук, моля Ви пишете във форумите ни за помощ. Ако искате да помогнете на други, можете да обогатите нашия списък като изпратите разработени от Вас произведения на нашите e-mail адреси.
-
Вечните послания на мъдреца Робинзон Крузо (ЛИС)
ХVIII век е векът на Просвещението по време, на който начинът на живот на хората се променя с изключителни темпове, като се утвърждават нови морални принципи и черти, а това са разумът, отговорността, трудолюбието и устойчивостта на характера. През този период водеща е идеята за живота на обикновения човек и неговите нужди, които до този момент са оставали неразбрани и незабелязани. Хората се откъсват от стереотипите, съществували до този момент и заживяват в хармония със себе си и със света - близо до дивата, непокварена от обществото природа. Един от авторите, творил през тази епоха и разкриващ идеята й, е Даниел Дефо. Най-известният му и завладяващ роман е "Робинзон Крузо", написан в три части в основата, на които е действителен случай с моряка Александър Селкърк. Колкото и немислимо да ни се струва тази история за корабокрушение, самотен остров и диваци наистина се е случила в далечното минало на онзи моряк. Дефо много умело пресъздава картината на дивата природа,ежедн
-
Драмата на малкия човек и духовния пастир в "Житие и стразания на грешния Софроний" (ЛИС)
В края на XVIII век Стойко Владиславов от Кoтел се превръща в епикоп Софроний Врачански и тази промяна става символен знак за трансформационните процеси във възрожденското общество, издигащи личността от сферата на регионалното до мащабите на общонационалното. Човекът, който е възприемал себе си като част от един малък свят, се озовава в центъра на бурния живот и изразява идеи, свързващи го с духа на западноевропейското Просвещение. Поп Стойко е до голяма степен онази безпомощна личност, която е зависима от трагичните обстоятелства на робския живот, докато врачанският архиерей е духовен водач на паството си и се стреми да формира у своите сънародници нов тип ценностна система.
-
"Шинел" - Гогол (ЛИС)
Сред Гоголевите петербургски повести се откровява световноизвестната - "Шинел". В затворения микрокосмос на Петербург Гогол намира своите герои едновременно реални и нереални. Петербург, този микрокосмос, сътворен от хората, е точно обратен на света извън него. Свят, към който Гогол принадлежи и в същото време противостои. В повестта "Невски проспект" фантастичното възниква от реалния живот. " Невски проспект" се нарича централната и най-красива улица на тогавашната столица на Русия - Петербург - рожба на Петър I. С образа на улицата Гогол синонимицира целия столичен град с неговата пъстрота, красота, суета, но и крещящи контрасти. Писателят проследява еднодневната история на "лицето" на "Невски проспект" и вниква отвъд външния блясък на фасадата.
-
Традицията - между отрицанието и утвърждаването ("Българи от старо време") (ЛИС)
Социално - битовата повест " Българи от старо време ", публикувана в Москва през 1867 г., е сътворена под влиянието на носталгията по отечеството, което Любен Каравелов е напуснал през 1859 г. Споменът за родната Копривщица възкресява картината на патриархалния живот, на традиционната обредна система и богатото фолклорно наследство. Няколко години преди появата на повестта Каравелов издава сборника " Памятники народного бита болгар ", плод на неговите фолклористични издирвания като ценител на българското народно творчество. В миналото, в творенията на народа възрожденският книжовник търси трайните черти на националния ни характер, непреходните истини за духа на българина. Израз на тази творческа позиция е признанието на родолюбеца : " Аз обичам народния живот с неговите песни и пословици, с неговите приказчици и легенди и с неговите обряди и обичаи. "
-
Особености на полемиката и аргументите в житието (план)
Старобългарската проза отразява ритъма на времето и начина и начина на мислене на епохата. Атографията е доминиращажанрова група в тази проза. А житията са художествени образци за средновековната биография. Пространното житие е разработено риторично – дидактичен план. В едно от първите старобългарски жития „ Пространното житие на Кирил” се наблюдава едно добре организирано редуванена изяви на героите, изразени чрез диало(полемика), монолог, епистоларски форми (разказ чрез писма).