"Знанието е съкровище, което ще последва своя собственик навсякъде"

Разработки по литература за ученици от осми клас. Ако не откриете необходимата Ви тема тук, моля Ви пишете във форумите ни за помощ. Ако искате да помогнете на други, можете да обогатите нашия списък като изпратите разработени от Вас произведения на нашите e-mail адреси.

  • "Градушка" (анализ)

    В логиката на присъщите му битийни възгледи е изграден и един от емблематичните текстове на Яворов – стихотворението „Градушка”. Принадлежащо към първия период от творчеството му, то се отличава с обществена проблемност и с реалистична поетика. По смисловите си внушения стихотворението е съизмеримо както с други произведения на автора от същия период („На нивата”, „Май”), така и със създаденото от представителите на тогавашната литературна традиция. Както Т. Жечев отбелязва: „Неговите (на Яворов – бел. мои) най-известни социални творби сякаш по нищо не се различават от разказите на един прозаик критически реалист, освен че са написани в стихове. Яворовите социални стихове приличат напълно на Елин-Пелиновите разкази, само че пренаписани в стих."

    Прочети
  • "Заточеници" (анализ)

    В духа на ботевско-вазовската традиция стихотворението „Заточеници” отново подема мотивите за болката на истинските родолюбци от мъченическата орис на отечеството, за патриотичния дълг, възприеман като свръхповеля, за родината като сакрална ценност. И то осмисля проблемите за необходимата лична саможертва в нейно име като свръхсмисъл на индивидуалния живот и за разлъчването от отечеството като мъчително отнемане на най-съкровените лични идеали. За разлика от Ботев и Вазов обаче, при които мисълта за родината предполага за изгнаника възможност за активно действие, за осъществена личностна реализация и сбъднати патриотични мечти, в Яворовата творба този мотив звучи със страдапческа обреченост – като невъзможно постигане копнежите, като трагическа отделеност от „своето”, като безнадеждна жалба по него.

    Прочети
  • "Песен на песента ми" (анализ)

    Чрез открояващата се повторителност („Песен на песента ми”) заглавието акцентира върху символиката на песента и произтичащите от нея многопланови внушения, свързани с духовното, изначалното и вечното. И в контекста на родната, и в контекста на общоевропейската култура символиката на песента би могла да бъде разчитана във всички тези посоки. Както отбелязва още Божан Ангелов, заглавието провокира аналогия със Соломоновата „Песен на песните”. Биха могли да се породят и аналогии с епоса. И ако четенето (само на ниво заглавие) за епическия текст е възможно да звучи като възхваляващ разказ за..., а за Соломоновия – като „най-прекрасната песен”, то Яворовото заглавие отвежда към сложната взаимовръзка между възпяването и обекта на възпяване, между пеенето като акт на увековечаване и песента като елемент от вечността.

    Прочети
  • "Ще бъдеш в бяло" (анализ)

    Одухотворяващата и спасителна обич е интерпретирана и в стихотворението „Ще бъдеш в бяло”. И тук любимата е видяна като духовно убежище, като безплътен ангел, а любовта е самодостатъчен свят, даряващ светлина и хармония. Тя е храм на съвършенството, благословено сакрално пространство сред профанната и греховна земя. Така обичта е интерпретирана като алтернатива на тленността и гибелните земни страсти, а любимата е видяна като Божий пратеник, призван да просветли и спаси.
    Още паратекстът синтезира в себе си най-общата представа за лирическата героиня. Заглавието е своеобразно реторично обръщение към нея (второличната „ти”-форма) и гради очакване за диалог или интимна изповед, в която адресатът на посланието е любимата. Бъдещето време насочва към алюзия за копнеж и мечтание, а белият цвят със своите символни значения отвежда към внушения за чистота, нежност и невинност, но също така за безплътност и призрачност.

    Прочети
  • "Сенки" (анализ)

    Текстът се разграничава от реалистичната образност още чрез заглавието си. Сянката е отражение, проекция, иреалност, другост. В Яворовата лирика „тя най-вече обозначава неясното, неотчетливото, несигурно, „здрачно” познание, което не достига до същността на нещата” (П. Велчев). Внимателното вглеждане разкрива траен интерес на поета към идеята за другото измерение на реалността. Клео Протохристова отбелязва, че „идеята за огледалността владее цялостното му творчество с парадоксалната настойчивост на неназовано, но вездесъщо присъствие”. Образа на сенките поетът вплита и в заглавието на стихосбирката си „Подир сенките на облаците”, а в края на живота си определя света на сенките като алтернатива на действителността и като синоним на художествено пространство: „Аз вече прекрачих в царството на сенките: поезията, която писах, стана за мене действителност.”

    Прочети