"Знанието е съкровище, което ще последва своя собственик навсякъде"

Разработки по литература за ученици от осми клас. Ако не откриете необходимата Ви тема тук, моля Ви пишете във форумите ни за помощ. Ако искате да помогнете на други, можете да обогатите нашия списък като изпратите разработени от Вас произведения на нашите e-mail адреси.

  • Поемата "Ралица" (анализ)

    Поемата „Ралица” е красноречиво доказателство за това как талантът на един проникновен поет и народопсихолог съумява да съвмести корените на традицията с мирозрението на модерния човек. Чрез тях той съгражда произведение, в което повседневните закономерности на живота, вечните опори в ценностния модел, изпитанията и духовната устойчивост в защитата на личния избор са основни смислови аспекти. Поемата често е интерпретирана като образцово възпяване на добродетелите и достойнствата на българската жена, като апология (макар и тъжно-горчива) на непобедимата сила на вярната и всеотдайна обич, като художествена опоетизация на живота, надмогнал и самата смърт. И не че тези идейни ядра не са открито заявени в произведените, но самата духовно-естетическа и философска ориентация на поета (усложнена и углъбена) предполага и други универсални нива в тълкуването на смислите.

    Прочети
  • "Cis moll" (анализ)

    За тази неспокойна и търсеща творческа личност е характерно съзерцателно-мисловното усвояване на света. Славейковите стихове са не толкова емоционална реакция, колкото интелектуална рефлексия, едно вглъбяване в света на личността и в неповторимата й индивидуална философия. Получил образованието си в Германия, запознал се в детайли с немската идеалистическа философия и естетика, Славейков възстановява правата на индивида, неговата свобода. Този култ към свободната и силна личност му отваря вратите и към Ницшевата идея за Свръхчовека. Българският поет обаче я трансформира и свежда до мисията на твореца, до неговия „особен дял” да бъде медиатор между света на тленните човеци и селенията на Бога и вечността. Това е и основният проблем в поемата „Cis moll” от сборника „Епически песни”.

    Прочети
  • "Микел Анжело" (анализ)

    Личността на твореца е тази, която в най-висока степен емблематизира този изконен човешки стремеж. Тя се свързва с идеята за духовното мисионерство и пророческата сила на гения, надмогващ слабостта на човешката природа и достигащ до сферите на божественото. Затова във философските си поеми („Микел Анжело”, „Cis moll”, „Сърце на сърцата”) Славейков проблематизира битието на онези редки личности, които са концентрирали в себе си духовните изяви на човечеството и живеят в света на Идеите. Поетът се опитва да се докосне до същността на гения, да изгради универсалния му облик, въплътил общочовешкия стремеж към вечността.

    Прочети
  • Анализ на лириката на Пейо Явров

    Яворов започва литературната си дейност в традициите на социално-реалистичната поезия, но сложната обществено-историческа и социално-психологическа ситуация в България на границата между двете столетия предизвиква неговия дълбок идейно-естетически и духовен прелом и отваря пътя към символистичния изказ. Така погледнато неговото индивидуално творческо развитие събира в себе си и отразява основните тенденции на националния литературно-исторически процес, регистрира идейно-философската и художествено-естетическата преорентация на българската литература. Това дава основание на литературната критика да обособява два отделни периода в творческото развитие на Яворов: първи, социално-реалистичен, с доминиращи патриотични и хуманистични мотиви и неоромантична, битово-реалистична поетика, и втори, модернистичен, в който човешкото битие е преосмислено в духа на символизма, с присъщата му метафорична образност.

    Прочети
  • "На нивата" (анализ)

    Ранната поезия на Яворов е екстровертна, обърната навън, към човека и драмата му в социума, а основен лирически герой в нея е селянинът с неговия усилен труд и непосилен живот страдание. Стихотворението „На нивата” насочва вниманието към убийственото всекидневие на един анонимен герой, в което удовлетворението от труда е заменено с умора и омерзение. В художествения текст звучи единствено суровият и отчаян глас на страданието, а делникът на селяка се превръща в знак, в мащабен символ на обреченото човешко съществуване. Проблематиката на стихотворението е съизмерима както с Вазовата елегия „Елате ни вижте!”, така и с цяла поредица от социално ангажирани текстове на т.нар. писатели народници от 90-те години на деветнадесети век (напр. „На оран”, „Сей, сеячо, сей”, „Ори, ори!” на Ц. Церковски).

    Прочети