"Знанието е съкровище, което ще последва своя собственик навсякъде"

Разработки по литература за ученици от осми клас. Ако не откриете необходимата Ви тема тук, моля Ви пишете във форумите ни за помощ. Ако искате да помогнете на други, можете да обогатите нашия списък като изпратите разработени от Вас произведения на нашите e-mail адреси.

  • Основни акценти в творчеството на Алеко Константинов (анализ)

    Стремежът към новото, неоткритото, превръща Алеко в първия истински пътешественик в българската литература. За разлика от възрожденското съзнание, което възприема пътя винаги в контекста на завръщането и го осмисля като познание или страдание, за Алеко Константинов удовлетоворение носи самият акт на пътуването. Чрез него авторът влиза в досег с красотата на света. Най-ярко тази особеност личи в пътеписите му – „Какво? Швейцария ли?!...”, „До Желюша с говежди вагони”, „Невероятно, но факт: 300 ! души на Черни връх”, „До Чикаго и назад”. В центъра е именно пътуването като начин на възприемане на реалността – независимо дали то се извършва в пространството на родното или вън от него. То е в основата на крилатата му фраза: „Опознай родината, за да я обикнеш”. Пътят е именно опознаване, „знаене” на истинската същност на нещата.

    Прочети
  • „Разни хора – разни идеали”, Алеко Константинов (анализ)

    Време на създаване на четирите фейлетона е последната година от живота на Алеко Константинов. Конкретността е крайно ограничена, а в първия фрагмент изобщо отсъства. „Алеко имаше наум под общото име „Разни хора – разни идеали” да създаде цяла галерия от образи, в които поетически да бъде представена нагледно нашата днешна обществена корупция” – така Пенчо Славейков определя две съществени нагласи, които са ръководили писателя в създаването на цикъла : „галерия от образи” и „поетически да бъде представена”. Първото словосъчетание хвърля светлина върху намерението типологично да се изведат поведенчески модели в нашата действителност, а второто осветлява художествения поглед към процеса на отразяване на грозотата в човешките и обществените нрави.

    Прочети
  • Бай Ганьо - неосъщественият европеец (анализ)

    Няма друга творба в българската литература, която да се радва на такава популярност, и която да е предизвиквала толкова противоречиви оценки от страна на литературната критика чак до днес както "Бай Ганьо". Героят отдавна е напуснал страниците на книгата и е заживял свой самостоятелен живот в българското съзнание, превръщайки се в герой на многобройни анекдоти, в събирателен знак едновременно на негативното в националния характер, но и на българската виталност и адаптивност. Тази вторична фолклоризация доказва, че Алеко е успял да докосне най-чувствителните центрове на общностната менталност и същевременно да посочи пътя за преодоляване на националните комплекси при съпоставката ни с Европа.

    Прочети
  • Деградацията на възрожденските идеали в образа на Бай Ганьо (анализ)

    Когато през 1895 г. Алеко Константинов издава своите дванадесет истории, чийто главен герой е Бай Ганьо, той ги обособява в четири части – „Бай Ганьо тръгна по Европа”, „Бай Ганьо се върна от Европа”, „Бай Ганьо прави избори” и „Бай Ганьо журналист”. В литературната памет на четящите поколения обаче това авторово разделение се трансформира в две смислово и знаково обособени части – „Бай Ганьо в Европа” и „Бай Ганьо в България”. Това на пръв поглед незначително и лесно обяснимо явление е твърде показателно за начина, по който българинът възприема Алековия герой. Той се срамува от него, смее му се, дори плаче, когато вижда неадекватността му в чужда културна среда („Бай Ганьо тръгна по Европа”).

    Прочети
  • Естетическите търсения в творчеството на Пенчо Славейков (анализ)

    С творческите си търсения, с утвърждаването на нова концепция за изкуството, писателите от кръга „Мисъл” категорично се оттласкват от властващия в литературата ни модел, носещ белезите на възрожденското разбиране за ролята и мястото на твореца, за същността на творчеството, и полагат граница между литературата „преди” и „сега”. Техните усилия са насочени към отделянето на изкуството от другите сфери на битието, към освобождаването му от връзката с всекидневното, текущото, ангажираното с „мухите на пазарището” и със „злобата на деня”. От тази позиция те оценяват тогавашната литература като вестникарска, „публицистична”. Изискването за психологизъм, за вникване във вечните проблеми на човешкото битие, за търсене и утвърждаване на високите категории на духа и непреходните ценности на живота стават основен естетически постулат на творците.

    Прочети