Разработки по литература за ученици от осми клас. Ако не откриете необходимата Ви тема тук, моля Ви пишете във форумите ни за помощ. Ако искате да помогнете на други, можете да обогатите нашия списък като изпратите разработени от Вас произведения на нашите e-mail адреси.
-
Пиянство и пробуждане в "Под игото" - анализ
ПрочетиВазовият роман „Под игото” е основополагащ текст в новата българска литература. Освен че е първообразец на жанра, той задава следосвобожденския модел на литературно осмисляне на националната история. Във времето, когато младата българска държава утвърждава своето място в Европа и в света, литературата ни търси възможности за съхраняване на националното съзнание и за помиряване на възрожденската идеология с новите обществено-политически условия след Освобождението. Постигането на българската духовна и политическа независимост е съчетано с разколебаване на възрожденските ценности. Следосвобожденският човек открива в събитията от близкото минало и проявления на националния героизъм, и свидетелства за трагизма на родната история. Колективното съзнание се лута между афиширането на националната гордост и признаването на отчаянието от страдалческата участ на българската общност. Живял и творил на границата между две епохи, чрез романа „Под игото” Вазов създава опори
-
"Спи градът" (анализ)
ПрочетиСтихотворението „Спи градът” е публикувано през 1911 г. в сп. „Съвременна мисъл”. При първата си публикация то няма заглавие. Онаслояването се явява в изданието от 1920 г., за да очертае едно типично за лириката на Дебелянов пространство – пространството на града. Конкретните предметни детайли – град, дъжд, черни стени, нощ – изграждат фона, на който ще се разгръща Азът. Първите две строфи въвеждат в мрачната и потискащата атмосфера на града. Създаденият тук образ е твърде различен от образа на града в една друга, философска и подчертано символистична творба – „Миг”, в която е изградена сетивно осезаема картина на шумния, грешен, подвластен на гибелни страсти град.
-
Повестта "Чичовци" - анализ
ПрочетиОсобеностите на българския духовен свят в последните преломни години в историческото битие на народа са в центъра на авторовото внимание в повестта „Чичовци”. С неповторим усет писателят изгражда портрета на българина от тази епоха. Верен на своята творческа мисия – да бъде духовен водач на народа си и изразител на неговите въжделения – той се стреми да разкрие корените на националния характер, да ги осмисли в контекста на своята концепция за историята. В повестта липсва главен герой, липсва последователна сюжетно-събитийна верига, авторовият поглед свободно се премества от едно лице на друго, от едно място и случка – на друго, без видима логическа последователност. И това е естествено, защото художествената задача на Вазов е да създаде колективния портрет на българина от конкретната епоха. В центъра на вниманието му е не толкова случващото се, колкото проявленията на общностния характер в това случване, рефлексията на историческото време в духовния му
-
"Гора", Димчо Дебелянов (анализ)
ПрочетиСтихотворението „Гора” на Дебелянов е емблематична творба що се отнася до философско-екзистенциалните търсения и идейно-образния свят на символистичната поезия. В него е изградена визия за утопичното, бленувано пространство на идеалното, на битието отвъд реалността като пространство на Вечността, Красотата, Истината. Дебеляновата гора е неговият символно обобщен образ. Тя затваря в знаковостта си представата за времето, битието и словото в техните абсолютни стойности. Утопичното пространство на отвъдното е и пространството на хармонията и покоя за изтерзания от лутане дух на пътника, търсещ пътя към прозрението.
-
Основни акценти в творчеството на Алеко Константинов (анализ)
ПрочетиСтремежът към новото, неоткритото, превръща Алеко в първия истински пътешественик в българската литература. За разлика от възрожденското съзнание, което възприема пътя винаги в контекста на завръщането и го осмисля като познание или страдание, за Алеко Константинов удовлетоворение носи самият акт на пътуването. Чрез него авторът влиза в досег с красотата на света. Най-ярко тази особеност личи в пътеписите му – „Какво? Швейцария ли?!...”, „До Желюша с говежди вагони”, „Невероятно, но факт: 300 ! души на Черни връх”, „До Чикаго и назад”. В центъра е именно пътуването като начин на възприемане на реалността – независимо дали то се извършва в пространството на родното или вън от него. То е в основата на крилатата му фраза: „Опознай родината, за да я обикнеш”. Пътят е именно опознаване, „знаене” на истинската същност на нещата.