Разработки по литература за ученици от осми клас. Ако не откриете необходимата Ви тема тук, моля Ви пишете във форумите ни за помощ. Ако искате да помогнете на други, можете да обогатите нашия списък като изпратите разработени от Вас произведения на нашите e-mail адреси.
-
"Под игото" - епично повествование за историческия и духовен живот на нацията (план-тезис)
1. Творчеството на Вазов – художествена изява на едни от най-драматичните и преломни моменти в националното ни развитие; символ на раждането и утвърждаването на новата българска литература; неотделим компонент от историческата ни и културна памет.
2. Историческото и духовно битие на родината и народа – смислов център в литературното наследство на писателя; основен обект на изображение в поетичния цикъл „Епопея на забравените” и в повестта „Немили-недраги”.
Логически преход:
Романът „Под игото” – епично потвърждение на Вазовите творчески пристрастия. -
Одата "Кочо" на Иван Вазов - анализ
Възраждането ражда своите титани на мисълта и делото, но осъществяването на неговите големи задачи и цели става възможно, защото народът като цяло израства идейно до своите водачи и духовно съзрява за общия идеал – свободата. Така триадата „личност-народ-история” се превръща в основна философска концепция на целия цикъл, а народът – в главен герой и творец на историята си. И ако в одите „Паисий” и „Раковски” той реално не присъства – масата е цел, идеал и кумир, в името на когото личността променя историята, ако в „Левски” множеството е готово да следва своя водач, ако в „Каблешков” народът, вече преодолял духовните последствия от робството, е прогледнал и реабилитиран, то в „Кочо” отделният човек вече е узрял за свободата си и е готов да заплати нейната цена. Одата носи идеята за несломимия български дух и изключителния, граничещ с безумие, народен героизъм, въплътен в образа на Кочо Честименс
-
"Микел Анжело" (анализ)
Личността на твореца е тази, която в най-висока степен емблематизира този изконен човешки стремеж. Тя се свързва с идеята за духовното мисионерство и пророческата сила на гения, надмогващ слабостта на човешката природа и достигащ до сферите на божественото. Затова във философските си поеми („Микел Анжело”, „Cis moll”, „Сърце на сърцата”) Славейков проблематизира битието на онези редки личности, които са концентрирали в себе си духовните изяви на човечеството и живеят в света на Идеите. Поетът се опитва да се докосне до същността на гения, да изгради универсалния му облик, въплътил общочовешкия стремеж към вечността.
-
"Тъмен герой" - анализ
„Малкият човек” от разказа „Тъмен герой” става личност, която се противопоставя на „тъмното време” и „низките страсти” с моралния си избор - да запази самоуважението, градено очевадно в контекста на патриархапните времена, Заглавието включва символа на определението „тъмен” провокативно, защото случката, разказана в присъщия на твореца повествователен модел, поставя проблема за духовната светлина на човека от народните низини. Събитието се разгръща в неговите етапи с богато наслояване на похватите - реплика, диалог, портретна характеристика на централния персонаж, обрисовка на битови ситуации, психологически авторски ремарки и обилен личностен коментар. Съзнанието на читателя се подготвя в шест фрагмента, които разчленяват епизодите от историята на Ненко до послесловието, което нееднородно удвоява дискретния до този момент авторски коментар като пространен нравствено-политически анализ на времето.
-
"Две души" (анализ)
Най-драматично и силно тази изповедност разтърсва в стихотворението „Две души”. Още първият стих заявява Аза като противопоставящ се, изразява позицията му на утвърждаване чрез отрицание : „Аз не живея...”. Акцентът попада не върху Аз, даже не върху „живея”. Той удря върху „не”, за да възбуди асоциация, да „впрегне” мисълта на читателя извън смисъла на конкретното времепространство на живеенето и да го отпрати към тъмните дълбини на духовния микрокосмос, раздиран от противоречия, кипящ и неспокоен, и да го накара да почувства вика „аз горя”.