"Знанието е съкровище, което ще последва своя собственик навсякъде"

Разработки по литература за ученици от осми клас. Ако не откриете необходимата Ви тема тук, моля Ви пишете във форумите ни за помощ. Ако искате да помогнете на други, можете да обогатите нашия списък като изпратите разработени от Вас произведения на нашите e-mail адреси.

  • Защита на родното слово в "Българският език" на Иван Вазов (план-анализ)

    Одата „Българският език” утвърждава значимостта на родното чрез възхвала на едно от най-ярките му измерения – родния език. Посегателството над езика за Вазов е равнозначно на разколебаване на националното съзнание, а хулите срещу българското слово са поругаване на националната чест. Възхваляването на красотата на родния език е израз на родолюбив и форма за отстояване на българщината.

    Прочети
  • Елате ни вижте! (анализ)

    Елегията „Елате ни вижте” е откровен и спонтанен отклик на трагико-драматичното колективно „разлюляване” на надеждите за достоен живот в отвоюваната с толкова жертви и себеотрицание народна свобода. Родена от разочарованието и излъганата вяра, от несбъдването на националното очакване, тя е посветена на онзи страдалчески облик на Родината, в който новото, жадувано и мечтано лице на България е само знак за несретническа общностна орис, за човешко социално и духовно принизяване, за установяваща се екзистенциална безизходност.

    Прочети
  • Одата "Левски" на Иван Вазов - анализ

    Неслучайно цикълът "Епопея на забравените" се отваря с одата „Левски”. Като личност и дело Апостола на свободата синтезира най-ярките черти на времето, висшите нравствени добродетели на епохата. Името му е синоним на безкористна служба на народа, на жертвеност и себеотрицание, „икона” на освободителната борба. Като първо произведение от цикъла, одата разгръща неговите основни смислови посоки, очертава характерните особености на избрания от Вазов творчески подход, начина на изграждане на образа, лирическия синтаксис. В текста, както и в останалите произведения от сборника, се задават двете темпорални измерения – времето на миналото и времето на потомците.

    Прочети
  • Одата "Паисий" на Иван Вазов - анализ

    Одите в "Епопея на забравените" отварят един безкраен диалог за реториката, метафориката, смяната на позициите, нивата на богатата антитезност и сентенциозния стил. Но това, което отличава „Паисий” в образната система от философско-поетични обобщения за светлия човешки разум и вождаческия дух към достойни бъднини, е художественото „пресрещане” на по-етичната лексика на средновековното похвално слово (архаичният лексикален пласт) и одическата приповдигнатост на следосвобожденеца, който громи „несвестните и юродите”, че по своя воля предпочитат мрака на безпаметството. Историческото повествование за „новото житие”, на което Паисий поставя „конец”, е отразено оригинално – монологът на героя се отделя композиционно като втора структурна част.

    Прочети
  • Одата "Кочо" на Иван Вазов - анализ

    Възраждането ражда своите титани на мисълта и делото, но осъществяването на неговите големи задачи и цели става възможно, защото народът като цяло израства идейно до своите водачи и духовно съзрява за общия идеал – свободата. Така триадата „личност-народ-история” се превръща в основна философска концепция на целия цикъл, а народът – в главен герой и творец на историята си. И ако в одите „Паисий” и „Раковски” той реално не присъства – масата е цел, идеал и кумир, в името на когото личността променя историята, ако в „Левски” множеството е готово да следва своя водач, ако в „Каблешков” народът, вече преодолял духовните последствия от робството, е прогледнал и реабилитиран, то в „Кочо” отделният човек вече е узрял за свободата си и е готов да заплати нейната цена. Одата носи идеята за несломимия български дух и изключителния, граничещ с безумие, народен героизъм, въплътен в образа на Кочо Честименс

    Прочети