Разработки по литература за ученици от осми клас. Ако не откриете необходимата Ви тема тук, моля Ви пишете във форумите ни за помощ. Ако искате да помогнете на други, можете да обогатите нашия списък като изпратите разработени от Вас произведения на нашите e-mail адреси.
-
"В механата" (анализ)
Особено безпощаден в гнева си е Ботев и към онези, които би трябвало да бъдат водачи на народа в пътя му към свободата – емигрантите, интелигенцията, творците. Срещу тях е насочен и безпощадният патос на стихотворението „В механата”.
Още самото заглавие назовава определен, познат на общностното съзнание, топос. Кръчмата, механата в българската менталност са полисемантичен пространствен знак. В условията на робството и особено за хъшовската емиграция те са пространството на общностното изживяване, място, в което българинът е между свои, изразява себе си, уточнява представата си за света и за родното като цяло. А за хъшовската емиграция това е пространството на осъзнатата прокуда, единствен пристан за изгнаници. Такъв е смисълът на този знак и в текстовете на Вазов („Немили-недраги”, „Под игото”) и дори по-късно в стихотворението „Арменци” от Яворов. -
"До моето първо либе" (анализ)
Поредното Ботево лирическо послание към света на родното и съкровеното е „До моето първо либе” – едно стихотворение, в което гласът на дълга апострофира този на любовта, а „песента на гората” звучи императивно и съдбовно, заглушавайки „песента любовна”. Поетическият текст е организиран като своеобразен „разговор” с любимата за лутането и избора на човека, за преосмислянето на екзистенциалните стойности и прозренията за смисъла на съществуването.
-
"Политическа зима" (анализ)
В художествено-публицистичното пространство на фейлетона той разгръща алегоричния образ на зимата като алюзия за цялостната обществено-политическа застиналост – както у нас, така и в Европа; както в миналото, така и в настоящето. Зимата е психологически паралелно-образен модел на безкрайното страдание на поробения народ, на екзистенциалната и духовна летаргия, в които той е изпаднал, на апатията на великите сили и българската журналистика към съдбините и борбите му за освобождение. Чрез знаковата стойност на двата контрастни природни сезона – зимата и лятото – се откриват символите на безучастното към теглото и към надеждите за свободолюбив порив у закопнелите за човешката и националната си чест българи.
„Политическа зима” е публицистична, но издържана в стила на художествените алегории творба, която кореспондира с познатото умение на Ботев от статиите и пропагандните му материали, поместени в революционните вестници от букурещкия период. -
Теми, образи и мотиви в творчеството на Иван Вазов (анализ)
Няма творец с по-определени и по-откровени пристрастия към всичко „българско и родно” от него. Той издига в култ националното, съизмерва го с универсалното. Тази своя себеотдаденост Вазов заявява още в зората на творческия си път в стихосбирката „Пряпорец и гусла”. Излязла в Румъния през 1876 г. като резонанс на Априлското въстание, тя отразява поетовите възторг и вдъхновение от народните подем и жертвоготовност. Сред стихотворенията, включени в нея, особено място заема „Новонагласената гусла”, често определяна като „поетически манифест” на твореца.
-
При рилския манастир (анализ)
Стихотворението „При Рилския манастир” е сред онези поетически текстове, съдържащи възторга и преклонението на поета към родното, които творецът дарява на светия образ на родината. Възхищение, безмерна любов и почит към българското изпълват всеки стих, всяка дума, всеки звук от Вазовия текст. Родната природа се мисли не в нейните чисто природни измерения, а като дом. Образът й е наситен с всички изконни внушения, произтичащи от представата за дома – уют, сигурност, разпозната идентичност, хармония...