Разработки по литература за ученици от осми клас. Ако не откриете необходимата Ви тема тук, моля Ви пишете във форумите ни за помощ. Ако искате да помогнете на други, можете да обогатите нашия списък като изпратите разработени от Вас произведения на нашите e-mail адреси.
-
За патриотизма и келепира (Според главата "Бай Ганьо журналист") план
ПрочетиГлавата „Бай Ганьо журналист" демонстрира цялата сериозност, с която Алеко Константинов подхожда към явлението „Бай Ганьо". Във втората част на Алековата книга героят типизира наистина печалната есенция на негативното в обществения живот. Той дава образ на подмяната на патриотизма с грубия материален интерес, прикрит зад патриотарски клишета. Издигането на „келепира" като висш принцип на житейско поведение насочва към явления, които съвсем не са смешни и Алеко Константинов ще разобличи и безмилостно ще осъди „героите на новото време.
-
Ботев и неговото творчество в контекста на българското възраждане (анализ)
ПрочетиОсобеностите на българското историческо развитие – вековното робство, отделянето от общоевропейския духовен процес, липсата на институционални знаци на българското, предопределят някои от най-характерните черти на възрожденското мислене. В условията на чуждо владичество консолидирането, но и утилитарно-идеологическата функция на общностното съзнание, съграждането на колективен идеал, са процес, в основата на който стои формулирането и утвърждаването на представата за родното както като пространство и история, така и като духовност и нравствена ценностна система. Това обяснява публицистичния характер на възрожденската литература, нейната не толкова и не само естетическа, но и практическа функция. Словото – художествено и публицистично – се оказва най-могъщият инструмент за въздействие върху съзнанието на българската общност. В цялата възрожденска литература смислополагаща и смислопораждаща е опозицията “свое – чуждо”.
-
Майце си (анализ)
ПрочетиМакар и често определяно като нетипично за Ботевия творчески свят, стихотворението “Майце си” има своето място в контекста на упоменатите характеристики. Въпреки че лишено от присъщите за по-късните поетови произведения социално-историческа конкретика и общонационална проблемна валидност, то също щрихира неотменни за авторовия свят черти – драматична основа на световъзприятието, изострена чувствителност на Аза, воля да се търси и открива истината за смисъла и пълноценността на битието, да се уяснява съотносимостта между живота и смъртта.
-
Към брата си (анализ)
ПрочетиБотевият лирически човек е в хармония със себе си, но е дисхармонично разединен от света около себе си, в който властва позорното мълчание на роба. Неизречените истини, несподелените прозрения, смълчаният в апатия и робски страх глас са равнозначни на духовно обезличаване, на нравствена агония. Именно със „смъртта” и на словото, и на делото се сблъсква лирическият Аз в стихотворението „Към брата си” и това поражда драмата на неговата самота. В текста звучи гласът на болката – болка от несподелеността на чувството, от безответността на една братска, но и „няма” душа. Липсата на откликващо разбиране поражда страдание, но провокира и към призивност в интонациите на лирическия глас. Това е гласът, открил опорите на своята любов, но и гневен към онези „глупци неразбрани”, които са безчувствени и безответни, „слепи и глухи” за духа на свободата. Това е глас – воля и енергия. Глас – вълнение за смисъла на човешко
-
Елегия (анализ)
Прочети„Елегия” е първата публикувана творба, в която водеща е темата за робската участ на народа, за духовната и физическата мъртвина в националното, социалното и нравственото пространство на българското битие през втората половина на ХІХ век. Робството е зло, защото поразява вековни духовни ценности, превръща човека в роб, отнема паметта му за родовата чест и история, унищожава го физически, захвърля го в агонията на фиктивно живеене, изражда волята му за свобода.