Разработки по литература за ученици от осми клас. Ако не откриете необходимата Ви тема тук, моля Ви пишете във форумите ни за помощ. Ако искате да помогнете на други, можете да обогатите нашия списък като изпратите разработени от Вас произведения на нашите e-mail адреси.
-
Моята молитва, Христо Ботев (анализ)
ПрочетиИзбраната форма (молитва) е съзвучна и с домашната поетическа традиция. Още през 1864 г. Петко Славейков отпечатва стихотворението „Пиянска молитва”; в ръкописни песнопойки е запазен текстът на Бачо Киро „Молба към Бога”, в който звучат мотиви, сходни с Ботевите. Ала могъщият поетичен талант и ярката индивидуалност на Ботев създават творба, изключителна по своите внушения.
-
Самотата в живота и смъртта - анализ на стихотворението „Самотен гроб”
ПрочетиКакто във всички текстове от „Сън за щастие”, и в миниатюрата „Самотен гроб” цари усещането за хармония между земното и отвъдното, между човешкото и природното, между лирическия Аз и света, между индивида и другия. Дори най-драматичните и трудно приемливи изпитания на човешкото съществуване – смъртта, загубата на близък, раздялата, самотността – са представени с мъдро примирение пред житейския кръговрат.
-
"Ни лъх не дъхва над полени" - анализ
ПрочетиПървата строфа на стихотворението разгръща времепространството, в което е ситуиран и ще се реализира лирическият субект. Спокойствието и неподвижността на природата са разкрити чрез последователно движение на погледа и по хоризонтала („ни лъх не дъхва над полени,/ни трепва лист по дървеса”), и по вертикала („огледва ведър лик небото/в море от бисерна роса”). Създава се усещането за обемане на целия околен свят, затворен от огледалното си съответствие и застинал в миг покой.
-
"Обесването на Васил Левски" - анализ
ПрочетиЗаглавието на стихотворението утвърждава основни тенденции в назоваването на възрожденските лирически текстове – историческа достоверност и открояване на личностното присъствие. Същевременно усещането за трагично се прокрадва в акцентирането върху обесването – насилственото, ужасяващо убиване на най-достойния носител на националната идея. Още първият стих полага произведението в контекста на възрожденската традиция – междуметието и обръщението свидетелстват за диалогичността и публицистичния патос, а образът на родината майка е централен в образната система на възрожденската поезия.
-
Една трагична изповед (анализ на стихотворението "Две души")
Прочети„Аз горя” е като отрицание на битуването, като раздвоение и търсене, като кармична предопределеност. Читателят е изправен пред едно много интересно противопоставяне: „живот – горене”, което трябва да се схваща като бинарна опозиция. На пръв прочит горенето се асоциира с движение, огън, дух, кипеж, точно както и живота. Но тук „живея” е поставено в друга смислова плоскост – „живот – тлен”, и доколкото тленност и тлеене (догаряне) имат едно и също семантично ядро, то опозицията „живея – горя” придобива ново и логично звучене.