Разработки по литература за ученици от осми клас. Ако не откриете необходимата Ви тема тук, моля Ви пишете във форумите ни за помощ. Ако искате да помогнете на други, можете да обогатите нашия списък като изпратите разработени от Вас произведения на нашите e-mail адреси.
-
Патриархалният сват в повестта "Българи от старо време" (анализ)
ПрочетиСъотносима като модел към жанровите особености на българската възрожденска повест, творбата се отличава с придържане към утвърдените композиционни норми, към изискванията за епическа обективност в повествуването и към принципните подходи в изграждането на персонажните системи. В произведението ясно се откроява наличието на обособени експозиционна част, завръзка, развитие, кулминация и развръзка на действието, както и на епилог. Разказвачът остава скрит зад събитията и фактите, зад постъпките на героите, а творческото си отношение засвидетелства чрез открояващия се в повестта план на насмешливо-ироничната оценъчност. Образите на участниците в “случващото” се са представени едновременно и като обобщени типажи на времето, и като оригинални индивидуалности, у които исторически и национално валидното съжителства с неповторимо личностното и уникалното.
-
Диалогът между две култури в "Изворът на белоногата" (анализ)
ПрочетиЕто една от причините Славейков да противопостави един срещу друг два свята, две култури, две ценностни системи в поемата си “Изворът на Белоногата”. В творбата му се срещат патриархалното, природното живеене и модерното, цивилизованото. За възрожденския ни деец е пределно ясно, че за устремения към икономически и културен напредък български народ бъдещето е свързано с промяна на обичайния начин на живот, с идването на модерното, което ще промени и бита, и нравствените възгледи на хората.
-
Проблемът за националното себепознание в "История славянобългарска" (анализ)
Прочети“История славянобългарска” е емблематичен текст, в който кристализират и се утвърждават ключовите понятия на националната ни идентичност: народ – език – отечество. В този смисъл творбата на светогорския монах се превръща в своеобразна програма на Българското възраждане. Адресирана към настоящето, тя търси ценностни опори в миналото, за да очертае контурите на една оптимистична визия за бъдещето на народа ни. Защото народ, който е наследник на храбри и достойни предходници, не може да погине. Не могат да изтлеят в безпаметството на робството онези, чиито деди “не били научени да се покоряват на царе, а били свирепи и диви, безстрашни и силни във война, люти като лъвове”. Въпреки чуждото иго, перспективата на бъдещето е открита за българите, ако успеят да се вгледат в себе си и прозрат историческата си мисия чрез уроците на миналото.
-
Алеко Константинов - акценти
ПрочетиВ противоречивата обществено-политическа и културна ситуация в първите десетилетия след Освобождението литературата продължава да проблематизира изграждането на националния космос. Актуален е въпросът за националния идеал и начините, по които бива разбиран и интерпретиран в обществото. В този смисъл с „Бай Ганьо" Алеко Константинов продължава актуалната още през Възраждането и в края на XIX век тема за проблематичния национален идеал.
-
Една кръстопътна среща на българското и европейското (Според главата „Бай Ганьо в Банята“ от Алеко Константинов) план
Прочети„Бай Ганьо в банята“ , както и останалите анекдотични разкази от първата част на Алековата книга, се отличава с устойчивост на фабулата. И в този разказ, както и в цяпата първа част на Алековата книrа, вниманието основно се спира върху нормативизираните зони в чуждото пространство - върхy местата, които изискват определен тип поведение и спазване на регламентирани правила.