"Знанието е съкровище, което ще последва своя собственик навсякъде"

Разработки по литература за ученици от осми клас. Ако не откриете необходимата Ви тема тук, моля Ви пишете във форумите ни за помощ. Ако искате да помогнете на други, можете да обогатите нашия списък като изпратите разработени от Вас произведения на нашите e-mail адреси.

  • "Ще бъдеш в бяло" (анализ)

    Одухотворяващата и спасителна обич е интерпретирана и в стихотворението „Ще бъдеш в бяло”. И тук любимата е видяна като духовно убежище, като безплътен ангел, а любовта е самодостатъчен свят, даряващ светлина и хармония. Тя е храм на съвършенството, благословено сакрално пространство сред профанната и греховна земя. Така обичта е интерпретирана като алтернатива на тленността и гибелните земни страсти, а любимата е видяна като Божий пратеник, призван да просветли и спаси.
    Още паратекстът синтезира в себе си най-общата представа за лирическата героиня. Заглавието е своеобразно реторично обръщение към нея (второличната „ти”-форма) и гради очакване за диалог или интимна изповед, в която адресатът на посланието е любимата. Бъдещето време насочва към алюзия за копнеж и мечтание, а белият цвят със своите символни значения отвежда към внушения за чистота, нежност и невинност, но също така за безплътност и призрачност.

    Прочети
  • "Сенки" (анализ)

    Текстът се разграничава от реалистичната образност още чрез заглавието си. Сянката е отражение, проекция, иреалност, другост. В Яворовата лирика „тя най-вече обозначава неясното, неотчетливото, несигурно, „здрачно” познание, което не достига до същността на нещата” (П. Велчев). Внимателното вглеждане разкрива траен интерес на поета към идеята за другото измерение на реалността. Клео Протохристова отбелязва, че „идеята за огледалността владее цялостното му творчество с парадоксалната настойчивост на неназовано, но вездесъщо присъствие”. Образа на сенките поетът вплита и в заглавието на стихосбирката си „Подир сенките на облаците”, а в края на живота си определя света на сенките като алтернатива на действителността и като синоним на художествено пространство: „Аз вече прекрачих в царството на сенките: поезията, която писах, стана за мене действителност.”

    Прочети
  • "Две души" (анализ)

    Най-драматично и силно тази изповедност разтърсва в стихотворението „Две души”. Още първият стих заявява Аза като противопоставящ се, изразява позицията му на утвърждаване чрез отрицание : „Аз не живея...”. Акцентът попада не върху Аз, даже не върху „живея”. Той удря върху „не”, за да възбуди асоциация, да „впрегне” мисълта на читателя извън смисъла на конкретното времепространство на живеенето и да го отпрати към тъмните дълбини на духовния микрокосмос, раздиран от противоречия, кипящ и неспокоен, и да го накара да почувства вика „аз горя”.

    Прочети
  • "Черна песен" (анализ)

    Именно „Черна песен” е творбата, която като чи ли категорично обявява края на хармоничното съществуване и осъзнаването на вечната съдбовна обреченост на раздвоение и колебание. Именно в това произведение се заявяват основните смислови и знакови преобръщания, които са заложени и в самото й заглавие. Спрямо традиционната знаковост обединяването на „черна” и „песен” в един словесен конструкт съдържа скрит антагонизъм. Черното е част от символния ред „смърт – хаос – нощ”, докато песенното начало се асоциира в митопоетичен аспект с химничното, сакрално-ритуално слово, което има силата да надмогва конкретните времеви и пространствени измерения и да прониква отвъд. В този смисъл заглавието на творбата носи явната алюзия с „погребална песен”.

    Прочети
  • "Спи градът" (анализ)

    Стихотворението „Спи градът” е публикувано през 1911 г. в сп. „Съвременна мисъл”. При първата си публикация то няма заглавие. Онаслояването се явява в изданието от 1920 г., за да очертае едно типично за лириката на Дебелянов пространство – пространството на града. Конкретните предметни детайли – град, дъжд, черни стени, нощ – изграждат фона, на който ще се разгръща Азът. Първите две строфи въвеждат в мрачната и потискащата атмосфера на града. Създаденият тук образ е твърде различен от образа на града в една друга, философска и подчертано символистична творба – „Миг”, в която е изградена сетивно осезаема картина на шумния, грешен, подвластен на гибелни страсти град.

    Прочети