"Знанието е съкровище, което ще последва своя собственик навсякъде"

Разработки по литература за ученици от осми клас. Ако не откриете необходимата Ви тема тук, моля Ви пишете във форумите ни за помощ. Ако искате да помогнете на други, можете да обогатите нашия списък като изпратите разработени от Вас произведения на нашите e-mail адреси.

  • Анализ на лириката на Пейо Явров

    Яворов започва литературната си дейност в традициите на социално-реалистичната поезия, но сложната обществено-историческа и социално-психологическа ситуация в България на границата между двете столетия предизвиква неговия дълбок идейно-естетически и духовен прелом и отваря пътя към символистичния изказ. Така погледнато неговото индивидуално творческо развитие събира в себе си и отразява основните тенденции на националния литературно-исторически процес, регистрира идейно-философската и художествено-естетическата преорентация на българската литература. Това дава основание на литературната критика да обособява два отделни периода в творческото развитие на Яворов: първи, социално-реалистичен, с доминиращи патриотични и хуманистични мотиви и неоромантична, битово-реалистична поетика, и втори, модернистичен, в който човешкото битие е преосмислено в духа на символизма, с присъщата му метафорична образност.

    Прочети
  • "На нивата" (анализ)

    Ранната поезия на Яворов е екстровертна, обърната навън, към човека и драмата му в социума, а основен лирически герой в нея е селянинът с неговия усилен труд и непосилен живот страдание. Стихотворението „На нивата” насочва вниманието към убийственото всекидневие на един анонимен герой, в което удовлетворението от труда е заменено с умора и омерзение. В художествения текст звучи единствено суровият и отчаян глас на страданието, а делникът на селяка се превръща в знак, в мащабен символ на обреченото човешко съществуване. Проблематиката на стихотворението е съизмерима както с Вазовата елегия „Елате ни вижте!”, така и с цяла поредица от социално ангажирани текстове на т.нар. писатели народници от 90-те години на деветнадесети век (напр. „На оран”, „Сей, сеячо, сей”, „Ори, ори!” на Ц. Церковски).

    Прочети
  • "Градушка" (анализ)

    В логиката на присъщите му битийни възгледи е изграден и един от емблематичните текстове на Яворов – стихотворението „Градушка”. Принадлежащо към първия период от творчеството му, то се отличава с обществена проблемност и с реалистична поетика. По смисловите си внушения стихотворението е съизмеримо както с други произведения на автора от същия период („На нивата”, „Май”), така и със създаденото от представителите на тогавашната литературна традиция. Както Т. Жечев отбелязва: „Неговите (на Яворов – бел. мои) най-известни социални творби сякаш по нищо не се различават от разказите на един прозаик критически реалист, освен че са написани в стихове. Яворовите социални стихове приличат напълно на Елин-Пелиновите разкази, само че пренаписани в стих."

    Прочети
  • "Заточеници" (анализ)

    В духа на ботевско-вазовската традиция стихотворението „Заточеници” отново подема мотивите за болката на истинските родолюбци от мъченическата орис на отечеството, за патриотичния дълг, възприеман като свръхповеля, за родината като сакрална ценност. И то осмисля проблемите за необходимата лична саможертва в нейно име като свръхсмисъл на индивидуалния живот и за разлъчването от отечеството като мъчително отнемане на най-съкровените лични идеали. За разлика от Ботев и Вазов обаче, при които мисълта за родината предполага за изгнаника възможност за активно действие, за осъществена личностна реализация и сбъднати патриотични мечти, в Яворовата творба този мотив звучи със страдапческа обреченост – като невъзможно постигане копнежите, като трагическа отделеност от „своето”, като безнадеждна жалба по него.

    Прочети
  • "Песен на песента ми" (анализ)

    Чрез открояващата се повторителност („Песен на песента ми”) заглавието акцентира върху символиката на песента и произтичащите от нея многопланови внушения, свързани с духовното, изначалното и вечното. И в контекста на родната, и в контекста на общоевропейската култура символиката на песента би могла да бъде разчитана във всички тези посоки. Както отбелязва още Божан Ангелов, заглавието провокира аналогия със Соломоновата „Песен на песните”. Биха могли да се породят и аналогии с епоса. И ако четенето (само на ниво заглавие) за епическия текст е възможно да звучи като възхваляващ разказ за..., а за Соломоновия – като „най-прекрасната песен”, то Яворовото заглавие отвежда към сложната взаимовръзка между възпяването и обекта на възпяване, между пеенето като акт на увековечаване и песента като елемент от вечността.

    Прочети