Разработки по литература за ученици от осми клас. Ако не откриете необходимата Ви тема тук, моля Ви пишете във форумите ни за помощ. Ако искате да помогнете на други, можете да обогатите нашия списък като изпратите разработени от Вас произведения на нашите e-mail адреси.
-
Деградацията на възрожденските идеали в образа на Бай Ганьо (анализ)
ПрочетиКогато през 1895 г. Алеко Константинов издава своите дванадесет истории, чийто главен герой е Бай Ганьо, той ги обособява в четири части – „Бай Ганьо тръгна по Европа”, „Бай Ганьо се върна от Европа”, „Бай Ганьо прави избори” и „Бай Ганьо журналист”. В литературната памет на четящите поколения обаче това авторово разделение се трансформира в две смислово и знаково обособени части – „Бай Ганьо в Европа” и „Бай Ганьо в България”. Това на пръв поглед незначително и лесно обяснимо явление е твърде показателно за начина, по който българинът възприема Алековия герой. Той се срамува от него, смее му се, дори плаче, когато вижда неадекватността му в чужда културна среда („Бай Ганьо тръгна по Европа”).
-
Естетическите търсения в творчеството на Пенчо Славейков (анализ)
ПрочетиС творческите си търсения, с утвърждаването на нова концепция за изкуството, писателите от кръга „Мисъл” категорично се оттласкват от властващия в литературата ни модел, носещ белезите на възрожденското разбиране за ролята и мястото на твореца, за същността на творчеството, и полагат граница между литературата „преди” и „сега”. Техните усилия са насочени към отделянето на изкуството от другите сфери на битието, към освобождаването му от връзката с всекидневното, текущото, ангажираното с „мухите на пазарището” и със „злобата на деня”. От тази позиция те оценяват тогавашната литература като вестникарска, „публицистична”. Изискването за психологизъм, за вникване във вечните проблеми на човешкото битие, за търсене и утвърждаване на високите категории на духа и непреходните ценности на живота стават основен естетически постулат на творците.
-
Поемата "Ралица" (анализ)
ПрочетиПоемата „Ралица” е красноречиво доказателство за това как талантът на един проникновен поет и народопсихолог съумява да съвмести корените на традицията с мирозрението на модерния човек. Чрез тях той съгражда произведение, в което повседневните закономерности на живота, вечните опори в ценностния модел, изпитанията и духовната устойчивост в защитата на личния избор са основни смислови аспекти. Поемата често е интерпретирана като образцово възпяване на добродетелите и достойнствата на българската жена, като апология (макар и тъжно-горчива) на непобедимата сила на вярната и всеотдайна обич, като художествена опоетизация на живота, надмогнал и самата смърт. И не че тези идейни ядра не са открито заявени в произведените, но самата духовно-естетическа и философска ориентация на поета (усложнена и углъбена) предполага и други универсални нива в тълкуването на смислите.
-
"Cis moll" (анализ)
ПрочетиЗа тази неспокойна и търсеща творческа личност е характерно съзерцателно-мисловното усвояване на света. Славейковите стихове са не толкова емоционална реакция, колкото интелектуална рефлексия, едно вглъбяване в света на личността и в неповторимата й индивидуална философия. Получил образованието си в Германия, запознал се в детайли с немската идеалистическа философия и естетика, Славейков възстановява правата на индивида, неговата свобода. Този култ към свободната и силна личност му отваря вратите и към Ницшевата идея за Свръхчовека. Българският поет обаче я трансформира и свежда до мисията на твореца, до неговия „особен дял” да бъде медиатор между света на тленните човеци и селенията на Бога и вечността. Това е и основният проблем в поемата „Cis moll” от сборника „Епически песни”.
-
"Микел Анжело" (анализ)
ПрочетиЛичността на твореца е тази, която в най-висока степен емблематизира този изконен човешки стремеж. Тя се свързва с идеята за духовното мисионерство и пророческата сила на гения, надмогващ слабостта на човешката природа и достигащ до сферите на божественото. Затова във философските си поеми („Микел Анжело”, „Cis moll”, „Сърце на сърцата”) Славейков проблематизира битието на онези редки личности, които са концентрирали в себе си духовните изяви на човечеството и живеят в света на Идеите. Поетът се опитва да се докосне до същността на гения, да изгради универсалния му облик, въплътил общочовешкия стремеж към вечността.