Разработки по литература за ученици от осми клас. Ако не откриете необходимата Ви тема тук, моля Ви пишете във форумите ни за помощ. Ако искате да помогнете на други, можете да обогатите нашия списък като изпратите разработени от Вас произведения на нашите e-mail адреси.
-
Пиянство и пробуждане в "Под игото" - анализ
ПрочетиВазовият роман „Под игото” е основополагащ текст в новата българска литература. Освен че е първообразец на жанра, той задава следосвобожденския модел на литературно осмисляне на националната история. Във времето, когато младата българска държава утвърждава своето място в Европа и в света, литературата ни търси възможности за съхраняване на националното съзнание и за помиряване на възрожденската идеология с новите обществено-политически условия след Освобождението. Постигането на българската духовна и политическа независимост е съчетано с разколебаване на възрожденските ценности. Следосвобожденският човек открива в събитията от близкото минало и проявления на националния героизъм, и свидетелства за трагизма на родната история. Колективното съзнание се лута между афиширането на националната гордост и признаването на отчаянието от страдалческата участ на българската общност. Живял и творил на границата между две епохи, чрез романа „Под игото” Вазов създава опори
-
Повестта "Чичовци" - анализ
ПрочетиОсобеностите на българския духовен свят в последните преломни години в историческото битие на народа са в центъра на авторовото внимание в повестта „Чичовци”. С неповторим усет писателят изгражда портрета на българина от тази епоха. Верен на своята творческа мисия – да бъде духовен водач на народа си и изразител на неговите въжделения – той се стреми да разкрие корените на националния характер, да ги осмисли в контекста на своята концепция за историята. В повестта липсва главен герой, липсва последователна сюжетно-събитийна верига, авторовият поглед свободно се премества от едно лице на друго, от едно място и случка – на друго, без видима логическа последователност. И това е естествено, защото художествената задача на Вазов е да създаде колективния портрет на българина от конкретната епоха. В центъра на вниманието му е не толкова случващото се, колкото проявленията на общностния характер в това случване, рефлексията на историческото време в духовния му
-
Основни акценти в творчеството на Алеко Константинов (анализ)
ПрочетиСтремежът към новото, неоткритото, превръща Алеко в първия истински пътешественик в българската литература. За разлика от възрожденското съзнание, което възприема пътя винаги в контекста на завръщането и го осмисля като познание или страдание, за Алеко Константинов удовлетоворение носи самият акт на пътуването. Чрез него авторът влиза в досег с красотата на света. Най-ярко тази особеност личи в пътеписите му – „Какво? Швейцария ли?!...”, „До Желюша с говежди вагони”, „Невероятно, но факт: 300 ! души на Черни връх”, „До Чикаго и назад”. В центъра е именно пътуването като начин на възприемане на реалността – независимо дали то се извършва в пространството на родното или вън от него. То е в основата на крилатата му фраза: „Опознай родината, за да я обикнеш”. Пътят е именно опознаване, „знаене” на истинската същност на нещата.
-
„Разни хора – разни идеали”, Алеко Константинов (анализ)
ПрочетиВреме на създаване на четирите фейлетона е последната година от живота на Алеко Константинов. Конкретността е крайно ограничена, а в първия фрагмент изобщо отсъства. „Алеко имаше наум под общото име „Разни хора – разни идеали” да създаде цяла галерия от образи, в които поетически да бъде представена нагледно нашата днешна обществена корупция” – така Пенчо Славейков определя две съществени нагласи, които са ръководили писателя в създаването на цикъла : „галерия от образи” и „поетически да бъде представена”. Първото словосъчетание хвърля светлина върху намерението типологично да се изведат поведенчески модели в нашата действителност, а второто осветлява художествения поглед към процеса на отразяване на грозотата в човешките и обществените нрави.
-
Бай Ганьо - неосъщественият европеец (анализ)
ПрочетиНяма друга творба в българската литература, която да се радва на такава популярност, и която да е предизвиквала толкова противоречиви оценки от страна на литературната критика чак до днес както "Бай Ганьо". Героят отдавна е напуснал страниците на книгата и е заживял свой самостоятелен живот в българското съзнание, превръщайки се в герой на многобройни анекдоти, в събирателен знак едновременно на негативното в националния характер, но и на българската виталност и адаптивност. Тази вторична фолклоризация доказва, че Алеко е успял да докосне най-чувствителните центрове на общностната менталност и същевременно да посочи пътя за преодоляване на националните комплекси при съпоставката ни с Европа.