"Знанието е съкровище, което ще последва своя собственик навсякъде"

Разработки по литература за ученици от осми клас. Ако не откриете необходимата Ви тема тук, моля Ви пишете във форумите ни за помощ. Ако искате да помогнете на други, можете да обогатите нашия списък като изпратите разработени от Вас произведения на нашите e-mail адреси.

  • Одата "Паисий" на Иван Вазов - анализ

    Одите в "Епопея на забравените" отварят един безкраен диалог за реториката, метафориката, смяната на позициите, нивата на богатата антитезност и сентенциозния стил. Но това, което отличава „Паисий” в образната система от философско-поетични обобщения за светлия човешки разум и вождаческия дух към достойни бъднини, е художественото „пресрещане” на по-етичната лексика на средновековното похвално слово (архаичният лексикален пласт) и одическата приповдигнатост на следосвобожденеца, който громи „несвестните и юродите”, че по своя воля предпочитат мрака на безпаметството. Историческото повествование за „новото житие”, на което Паисий поставя „конец”, е отразено оригинално – монологът на героя се отделя композиционно като втора структурна част.

    Прочети
  • Одата "Кочо" на Иван Вазов - анализ

    Възраждането ражда своите титани на мисълта и делото, но осъществяването на неговите големи задачи и цели става възможно, защото народът като цяло израства идейно до своите водачи и духовно съзрява за общия идеал – свободата. Така триадата „личност-народ-история” се превръща в основна философска концепция на целия цикъл, а народът – в главен герой и творец на историята си. И ако в одите „Паисий” и „Раковски” той реално не присъства – масата е цел, идеал и кумир, в името на когото личността променя историята, ако в „Левски” множеството е готово да следва своя водач, ако в „Каблешков” народът, вече преодолял духовните последствия от робството, е прогледнал и реабилитиран, то в „Кочо” отделният човек вече е узрял за свободата си и е готов да заплати нейната цена. Одата носи идеята за несломимия български дух и изключителния, граничещ с безумие, народен героизъм, въплътен в образа на Кочо Честименс

    Прочети
  • "Тъмен герой" - анализ

    „Малкият човек” от разказа „Тъмен герой” става личност, която се противопоставя на „тъмното време” и „низките страсти” с моралния си избор - да запази самоуважението, градено очевадно в контекста на патриархапните времена, Заглавието включва символа на определението „тъмен” провокативно, защото случката, разказана в присъщия на твореца повествователен модел, поставя проблема за духовната светлина на човека от народните низини. Събитието се разгръща в неговите етапи с богато наслояване на похватите - реплика, диалог, портретна характеристика на централния персонаж, обрисовка на битови ситуации, психологически авторски ремарки и обилен личностен коментар. Съзнанието на читателя се подготвя в шест фрагмента, които разчленяват епизодите от историята на Ненко до послесловието, което нееднородно удвоява дискретния до този момент авторски коментар като пространен нравствено-политически анализ на времето.

    Прочети
  • "Дядо Йоцо гледа" - план-анализ

    "Дядо Йоцо гледа"e изграден върху смислопораждащата корелация „гледане-виждане” (множеството гледащи, но лишени от способност да видят и оценят великото благо – свободата, и един; който вижда, защото не е гледащ) която, чрез синонимните противопоставяния „пасивност-активност”, „статика-динамика”, „повтаряемост-единичност”, „много-един”, „безлично-лично” очертава двата повествователни (наративен и дескриптивен) и двата идейно-емоционални пласта в творбата – романтико-патриотичния, свързан с радостта от свободата и възхвалата на прогреса, и критико-реалистичния, насочен към разкриването на обществените недъзи на новото време

    Прочети
  • "Под игото" - епично повествование за историческия и духовен живот на нацията (план-тезис)

    1. Творчеството на Вазов – художествена изява на едни от най-драматичните и преломни моменти в националното ни развитие; символ на раждането и утвърждаването на новата българска литература; неотделим компонент от историческата ни и културна памет.
    2. Историческото и духовно битие на родината и народа – смислов център в литературното наследство на писателя; основен обект на изображение в поетичния цикъл „Епопея на забравените” и в повестта „Немили-недраги”.
    Логически преход:
    Романът „Под игото” – епично потвърждение на Вазовите творчески пристрастия.

    Прочети