Разработки по литература за ученици от осми клас. Ако не откриете необходимата Ви тема тук, моля Ви пишете във форумите ни за помощ. Ако искате да помогнете на други, можете да обогатите нашия списък като изпратите разработени от Вас произведения на нашите e-mail адреси.
-
Теми, образи и мотиви в творчеството на Иван Вазов (анализ)
Няма творец с по-определени и по-откровени пристрастия към всичко „българско и родно” от него. Той издига в култ националното, съизмерва го с универсалното. Тази своя себеотдаденост Вазов заявява още в зората на творческия си път в стихосбирката „Пряпорец и гусла”. Излязла в Румъния през 1876 г. като резонанс на Априлското въстание, тя отразява поетовите възторг и вдъхновение от народните подем и жертвоготовност. Сред стихотворенията, включени в нея, особено място заема „Новонагласената гусла”, често определяна като „поетически манифест” на твореца.
-
При рилския манастир (анализ)
Стихотворението „При Рилския манастир” е сред онези поетически текстове, съдържащи възторга и преклонението на поета към родното, които творецът дарява на светия образ на родината. Възхищение, безмерна любов и почит към българското изпълват всеки стих, всяка дума, всеки звук от Вазовия текст. Родната природа се мисли не в нейните чисто природни измерения, а като дом. Образът й е наситен с всички изконни внушения, произтичащи от представата за дома – уют, сигурност, разпозната идентичност, хармония...
-
Защита на родното слово в "Българският език" на Иван Вазов (план-анализ)
Одата „Българският език” утвърждава значимостта на родното чрез възхвала на едно от най-ярките му измерения – родния език. Посегателството над езика за Вазов е равнозначно на разколебаване на националното съзнание, а хулите срещу българското слово са поругаване на националната чест. Възхваляването на красотата на родния език е израз на родолюбив и форма за отстояване на българщината.
-
Елате ни вижте! (анализ)
Елегията „Елате ни вижте” е откровен и спонтанен отклик на трагико-драматичното колективно „разлюляване” на надеждите за достоен живот в отвоюваната с толкова жертви и себеотрицание народна свобода. Родена от разочарованието и излъганата вяра, от несбъдването на националното очакване, тя е посветена на онзи страдалчески облик на Родината, в който новото, жадувано и мечтано лице на България е само знак за несретническа общностна орис, за човешко социално и духовно принизяване, за установяваща се екзистенциална безизходност.
-
Одата "Левски" на Иван Вазов - анализ
Неслучайно цикълът "Епопея на забравените" се отваря с одата „Левски”. Като личност и дело Апостола на свободата синтезира най-ярките черти на времето, висшите нравствени добродетели на епохата. Името му е синоним на безкористна служба на народа, на жертвеност и себеотрицание, „икона” на освободителната борба. Като първо произведение от цикъла, одата разгръща неговите основни смислови посоки, очертава характерните особености на избрания от Вазов творчески подход, начина на изграждане на образа, лирическия синтаксис. В текста, както и в останалите произведения от сборника, се задават двете темпорални измерения – времето на миналото и времето на потомците.