Разработки по литература за ученици от осми клас. Ако не откриете необходимата Ви тема тук, моля Ви пишете във форумите ни за помощ. Ако искате да помогнете на други, можете да обогатите нашия списък като изпратите разработени от Вас произведения на нашите e-mail адреси.
-
Към брата си (анализ)
Ботевият лирически човек е в хармония със себе си, но е дисхармонично разединен от света около себе си, в който властва позорното мълчание на роба. Неизречените истини, несподелените прозрения, смълчаният в апатия и робски страх глас са равнозначни на духовно обезличаване, на нравствена агония. Именно със „смъртта” и на словото, и на делото се сблъсква лирическият Аз в стихотворението „Към брата си” и това поражда драмата на неговата самота. В текста звучи гласът на болката – болка от несподелеността на чувството, от безответността на една братска, но и „няма” душа. Липсата на откликващо разбиране поражда страдание, но провокира и към призивност в интонациите на лирическия глас. Това е гласът, открил опорите на своята любов, но и гневен към онези „глупци неразбрани”, които са безчувствени и безответни, „слепи и глухи” за духа на свободата. Това е глас – воля и енергия. Глас – вълнение за смисъла на човешко
-
Елегия (анализ)
„Елегия” е първата публикувана творба, в която водеща е темата за робската участ на народа, за духовната и физическата мъртвина в националното, социалното и нравственото пространство на българското битие през втората половина на ХІХ век. Робството е зло, защото поразява вековни духовни ценности, превръща човека в роб, отнема паметта му за родовата чест и история, унищожава го физически, захвърля го в агонията на фиктивно живеене, изражда волята му за свобода.
-
"В механата" (анализ)
Особено безпощаден в гнева си е Ботев и към онези, които би трябвало да бъдат водачи на народа в пътя му към свободата – емигрантите, интелигенцията, творците. Срещу тях е насочен и безпощадният патос на стихотворението „В механата”.
Още самото заглавие назовава определен, познат на общностното съзнание, топос. Кръчмата, механата в българската менталност са полисемантичен пространствен знак. В условията на робството и особено за хъшовската емиграция те са пространството на общностното изживяване, място, в което българинът е между свои, изразява себе си, уточнява представата си за света и за родното като цяло. А за хъшовската емиграция това е пространството на осъзнатата прокуда, единствен пристан за изгнаници. Такъв е смисълът на този знак и в текстовете на Вазов („Немили-недраги”, „Под игото”) и дори по-късно в стихотворението „Арменци” от Яворов. -
"До моето първо либе" (анализ)
Поредното Ботево лирическо послание към света на родното и съкровеното е „До моето първо либе” – едно стихотворение, в което гласът на дълга апострофира този на любовта, а „песента на гората” звучи императивно и съдбовно, заглушавайки „песента любовна”. Поетическият текст е организиран като своеобразен „разговор” с любимата за лутането и избора на човека, за преосмислянето на екзистенциалните стойности и прозренията за смисъла на съществуването.
-
"Политическа зима" (анализ)
В художествено-публицистичното пространство на фейлетона той разгръща алегоричния образ на зимата като алюзия за цялостната обществено-политическа застиналост – както у нас, така и в Европа; както в миналото, така и в настоящето. Зимата е психологически паралелно-образен модел на безкрайното страдание на поробения народ, на екзистенциалната и духовна летаргия, в които той е изпаднал, на апатията на великите сили и българската журналистика към съдбините и борбите му за освобождение. Чрез знаковата стойност на двата контрастни природни сезона – зимата и лятото – се откриват символите на безучастното към теглото и към надеждите за свободолюбив порив у закопнелите за човешката и националната си чест българи.
„Политическа зима” е публицистична, но издържана в стила на художествените алегории творба, която кореспондира с познатото умение на Ботев от статиите и пропагандните му материали, поместени в революционните вестници от букурещкия период.