"Знанието е съкровище, което ще последва своя собственик навсякъде"

Разработки по литература за ученици от осми клас. Ако не откриете необходимата Ви тема тук, моля Ви пишете във форумите ни за помощ. Ако искате да помогнете на други, можете да обогатите нашия списък като изпратите разработени от Вас произведения на нашите e-mail адреси.

  • "Обесването на Васил Левски" - анализ

    Заглавието на стихотворението утвърждава основни тенденции в назоваването на възрожденските лирически текстове – историческа достоверност и открояване на личностното присъствие. Същевременно усещането за трагично се прокрадва в акцентирането върху обесването – насилственото, ужасяващо убиване на най-достойния носител на националната идея. Още първият стих полага произведението в контекста на възрожденската традиция – междуметието и обръщението свидетелстват за диалогичността и публицистичния патос, а образът на родината майка е централен в образната система на възрожденската поезия.

    Прочети
  • Една трагична изповед (анализ на стихотворението "Две души")

    „Аз горя” е като отрицание на битуването, като раздвоение и търсене, като кармична предопределеност. Читателят е изправен пред едно много интересно противопоставяне: „живот – горене”, което трябва да се схваща като бинарна опозиция. На пръв прочит горенето се асоциира с движение, огън, дух, кипеж, точно както и живота. Но тук „живея” е поставено в друга смислова плоскост – „живот – тлен”, и доколкото тленност и тлеене (догаряне) имат едно и също семантично ядро, то опозицията „живея – горя” придобива ново и логично звучене.

    Прочети
  • За патриотизма и келепира (Според главата "Бай Ганьо журналист") план

    Главата „Бай Ганьо журналист" демонстрира цялата сериозност, с която Алеко Константинов подхожда към явлението „Бай Ганьо". Във втората част на Алековата книга героят типизира наистина печалната есенция на негативното в обществения живот. Той дава образ на подмяната на патриотизма с грубия материален интерес, прикрит зад патриотарски клишета. Издигането на „келепира" като висш принцип на житейско поведение насочва към явления, които съвсем не са смешни и Алеко Константинов ще разобличи и безмилостно ще осъди „ге­роите на новото време.

    Прочети
  • Ботев и неговото творчество в контекста на българското възраждане (анализ)

    Особеностите на българското историческо развитие – вековното робство, отделянето от общоевропейския духовен процес, липсата на институционални знаци на българското, предопределят някои от най-характерните черти на възрожденското мислене. В условията на чуждо владичество консолидирането, но и утилитарно-идеологическата функция на общностното съзнание, съграждането на колективен идеал, са процес, в основата на който стои формулирането и утвърждаването на представата за родното както като пространство и история, така и като духовност и нравствена ценностна система. Това обяснява публицистичния характер на възрожденската литература, нейната не толкова и не само естетическа, но и практическа функция. Словото – художествено и публицистично – се оказва най-могъщият инструмент за въздействие върху съзнанието на българската общност. В цялата възрожденска литература смислополагаща и смислопораждаща е опозицията “свое – чуждо”.

    Прочети
  • Майце си (анализ)

    Макар и често определяно като нетипично за Ботевия творчески свят, стихотворението “Майце си” има своето място в контекста на упоменатите характеристики. Въпреки че лишено от присъщите за по-късните поетови произведения социално-историческа конкретика и общонационална проблемна валидност, то също щрихира неотменни за авторовия свят черти – драматична основа на световъзприятието, изострена чувствителност на Аза, воля да се търси и открива истината за смисъла и пълноценността на битието, да се уяснява съотносимостта между живота и смъртта.

    Прочети