"Знанието е съкровище, което ще последва своя собственик навсякъде"

Разработки по литература за ученици от осми клас. Ако не откриете необходимата Ви тема тук, моля Ви пишете във форумите ни за помощ. Ако искате да помогнете на други, можете да обогатите нашия списък като изпратите разработени от Вас произведения на нашите e-mail адреси.

  • "Скрити вопли" (анализ)

    Спомен и блян се равнопоставят в елегията „Да се завърнеш в бащината къща” („Скрити вопли”). В този поетически текст на Дебелянов човекът мислено пътува през времето, за да се докосне отново до света на родното и съкровеното, да съпреживее чрез мечтите хармонията на един цялостен и единен свят с ясни нравствени правила. Така споменът чертае параметрите на ретроспективното сакрално пространство – ценностна антитеза на хаоса и разрухата в настоящето. Миналото асоциативно се обвързва с представата за абсолютното съвършенство, в което Азът жадува да прекрачи чрез смъртта – просветление и духовно себепостигане. Подобно завръщане към света на първоначалата обаче е непостижимо. Този свят безвъзвратно е изличен от перспективата на времето и не може да бъде съпреживян отново. Така модерният човек осъзнава трагизма на битието си и болезнено изстрадва невъзможността на своето завръщане в „бащината къща” на духовния уют.

    Прочети
  • "Гора", Димчо Дебелянов (анализ)

    Стихотворението „Гора” на Дебелянов е емблематична творба що се отнася до философско-екзистенциалните търсения и идейно-образния свят на символистичната поезия. В него е изградена визия за утопичното, бленувано пространство на идеалното, на битието отвъд реалността като пространство на Вечността, Красотата, Истината. Дебеляновата гора е неговият символно обобщен образ. Тя затваря в знаковостта си представата за времето, битието и словото в техните абсолютни стойности. Утопичното пространство на отвъдното е и пространството на хармонията и покоя за изтерзания от лутане дух на пътника, търсещ пътя към прозрението.

    Прочети
  • „Аз искам да те помня все така” (анализ)

    "Аз искам да те помня все така” – една от най-лиричните и прочувствени Дебелянови творби, в които интимното чувство се откроява с най-голяма зрелост. Често я определят като елегия на раздялата, но тя е елегия не толкова в жанров аспект, колкото по настроение и тон – скръбно-приглушени. Както повечето елегии на поета, и тази е неозаглавена и за наслов й служи инициалният стих. Това довежда до едно универсализиране, разгръщане на нови смислови контексти и непрекъснато рои нови и нови ракурси. Първата строфа отваря композиционната рамка и въвежда проспективно в пространството на спомена, т.е. традиционната за елегиите на поета времева перспектива е преобърната, мигът на настоящето е видян като спомен (минало) в бъдещето: ,,Аз искам да те помня все така...”.

    Прочети
  • "Помниш ли, помниш..." (анализ)

    В елегията „Помниш ли, помниш...” се оглеждат два паралелни свята: на заключеност и вътрешна освободеност, на хармония и дисхармония на Аза с общността, на белия и черния цвят, внушен синонимно с представата за мрак, затвореност, тъга и безутешност. В повечето елегии на поета противоречието, раздвоението насища художественото пространство. То е най-често овладяно антонимично – като жажда и притихналост, страст и безучастие, надежда и обезверяване. Времевите, символно-образните и пространствените измерения се простират между вчера и днес, там и тук, детство и зрялост, свобода и затвор, живот и смърт. Тази разполовеност определя и доминиращото начало на еле-гичното чувство, прииждащо от категоричното усещане за разрушаване на чистия свят на патриархалното и за невъзможността да се постигне блянът.

    Прочети
  • "Миг", Димчо Дебелянов (анализ)

    Възможността за докосване до „отвъдната реалност” и за мистичен контакт с Бога се интерпретира поетически в „Миг”. Това е едно от най-философските и подчертано символистични Дебелянови стихотворения, съотносимо с търсенията и прозренията си с Яворовата „Нирвана”. И двете творби се опитват да разгадаят „загадките... здрачни”, да проникнат посредством многозначността, мелодиката и интуитивната първична мощ на словото отвъд видимата, емпиричната същност на битието и да се докоснат както до метафизичното и мистичното, така и до тайните и бляновете на Душата. Уморен от земните страсти, човешкият дух жадува за успокоение и блаженство. Иска да постигне абсолютната хармония. Очаква Откровението Божие, за да познае себе си.

    Прочети