Разработки по литература за ученици от осми клас. Ако не откриете необходимата Ви тема тук, моля Ви пишете във форумите ни за помощ. Ако искате да помогнете на други, можете да обогатите нашия списък като изпратите разработени от Вас произведения на нашите e-mail адреси.
-
Алеко Константинов - акценти
В противоречивата обществено-политическа и културна ситуация в първите десетилетия след Освобождението литературата продължава да проблематизира изграждането на националния космос. Актуален е въпросът за националния идеал и начините, по които бива разбиран и интерпретиран в обществото. В този смисъл с „Бай Ганьо" Алеко Константинов продължава актуалната още през Възраждането и в края на XIX век тема за проблематичния национален идеал.
-
Една кръстопътна среща на българското и европейското (Според главата „Бай Ганьо в Банята“ от Алеко Константинов) план
„Бай Ганьо в банята“ , както и останалите анекдотични разкази от първата част на Алековата книга, се отличава с устойчивост на фабулата. И в този разказ, както и в цяпата първа част на Алековата книrа, вниманието основно се спира върху нормативизираните зони в чуждото пространство - върхy местата, които изискват определен тип поведение и спазване на регламентирани правила.
-
Моята молитва, Христо Ботев (анализ)
Избраната форма (молитва) е съзвучна и с домашната поетическа традиция. Още през 1864 г. Петко Славейков отпечатва стихотворението „Пиянска молитва”; в ръкописни песнопойки е запазен текстът на Бачо Киро „Молба към Бога”, в който звучат мотиви, сходни с Ботевите. Ала могъщият поетичен талант и ярката индивидуалност на Ботев създават творба, изключителна по своите внушения.
-
Самотата в живота и смъртта - анализ на стихотворението „Самотен гроб”
Както във всички текстове от „Сън за щастие”, и в миниатюрата „Самотен гроб” цари усещането за хармония между земното и отвъдното, между човешкото и природното, между лирическия Аз и света, между индивида и другия. Дори най-драматичните и трудно приемливи изпитания на човешкото съществуване – смъртта, загубата на близък, раздялата, самотността – са представени с мъдро примирение пред житейския кръговрат.
-
"Ни лъх не дъхва над полени" - анализ
Първата строфа на стихотворението разгръща времепространството, в което е ситуиран и ще се реализира лирическият субект. Спокойствието и неподвижността на природата са разкрити чрез последователно движение на погледа и по хоризонтала („ни лъх не дъхва над полени,/ни трепва лист по дървеса”), и по вертикала („огледва ведър лик небото/в море от бисерна роса”). Създава се усещането за обемане на целия околен свят, затворен от огледалното си съответствие и застинал в миг покой.