"Знанието е съкровище, което ще последва своя собственик навсякъде"

Разработки по литература за ученици от осми клас. Ако не откриете необходимата Ви тема тук, моля Ви пишете във форумите ни за помощ. Ако искате да помогнете на други, можете да обогатите нашия списък като изпратите разработени от Вас произведения на нашите e-mail адреси.

  • Анализ на "Последна радост" от Йордан Йовков

    Както повечето Йовкови творби, и „Последна радост” се отличава с относително голям обем - това жанрово я сродява с повестите. Композиционните й части следват принципа на последователното хронологическо разгръщане, като ясно се обособяват две тематични ядра: повествование за времето на мирното всекидневие (I, II, III, IV част) и за изпитанията на военното съществуване (VI, VII, VIII, IX, X част). Представянето на традиционното делнично живеене играе роля на експозиция и въвежда в атмосферата на естествения, установен открай време делничен ритъм на бита. То запознава и с основните участници в последвалите събития, като очертава индивидуалните им личностни особености. Акцентирайки върху трайните и устойчиви форми в съществуването на града и неговите жители, писателят маркира един от основните смислови аспекти на произведението: че именно такъв е извечният, установен и естествен екзистенциален порядък, че в него е логичното и природосъобразно предначертание на човешкото съще

    Прочети
  • Бурята от страдание и болка в творчеството на Христо Смирненски (анализ)

    Познал силата и измеренията на социалното страдание, прозрял нравствената деградация в обществено-политическия живот и същевременно воден от идеализма, волята и вярата във възможността за промяна, характерни за младежкия оптимистично-възторжен светоглед, Смирненски заявява: „Да бъде ден!”. Библейските реминисценции в заглавието не са случайни. Новият свят може да бъде изграден от самия човек - творец и съзидател на своето настояще и бъдеще. Не всесилният и непознаваем Бог, а Човекът, пролетарият, новият Прометей ще съгражда света и ще направлява своята съдба. С вярата и устрема си той ще се пребори за „очаквания земен рай” („Първи май”). Той е, който с „тържеството на властен Месия / ще руша и създавам живот” („Протератий”). Човекът изземва функциите на божественото, но разбирано като властна и демонична сила, сееща несправедливост и разрушение.

    Прочети
  • Анализ на стихотворението "Юноша" на Христо Смирненски

    Стихотворения като „Юноша”, „Пролетно писмо” и „Към висини” разкриват именно този синтез между интимните и обществените чувства на лирическия човек. В тях лирическата изповед придобива характер на непосредствено философско обобщение за смисъла на човешкото съществуване въобще. Защо се ражда човекът, какво е неговото предназначение - ето въпросите, които се поставят в началото на теста и които го затварят. Значимостта на питането и намирането на отговори за индивида и подчертана чрез силното присъствие на местоименната „аз”-форма. Тя е анафорично използвана в началото на текста, в неговото „златно сечение” (VI строфа) и в неговия край.

    Прочети
  • Анализ на стихотворението "Старият музикант" на Христо Смирненски

    Стихотворението „Старият музикант” затваря особена емоционална-психологическа атмосфера, която го оразличава от другите творби в цикъла „Децата на града”. То остава чуждо и на героичната патетика на „Работникът”, и на сарказма на изобличението, звучащ във „Вълкът”, и на гневното обвинение в „Братлетата на Гаврош”. Сред тази галерия от конкретни образи на чедата на градската беднота, носещи обобщената визия за човешкото страдание, и образът на стария музикант допълва щрих към цялостната картина на мизерията, мъката и нищетата. Но тук тонът е някак приглушено лиричен; социалната ангажираност е отстъпила пред импресионистичния напорел, пред символистичната метафорика, за да извика у читателя усещане за съчувствие, за изживяване на драмата на самотния старец.

    Прочети
  • Анализ на стихотворението "Цветарка" на Христо Смирненски

    Трогателен със своята уязвимост е образът на малката цветопродавачка. Нарицателното име „цветарка” не само назовава лирическата героиня, но онасловява и творбата. Съществителното име въздейства със своя общ смислов обем, като провокира усещането за красота и нежност. Същото усещане е постигнато и чрез пейзажното описание в първата строфа. То пресъздава конкретна вечерна картина, която става знак за непреходната красота на природата, но същевременно, със своите размити, неясни контури, с цветовата си обагреност се превръща в обобщаваш символ на загадъчността, непроницаемостта на битието, на вечния човешки копнеж към тайнственото, неразгадаемото, възвишеното. Поетическият образ на теменужения остров, от своя страна, активизира спотаената, но вечна потребност от любов. Сложният епитет „лунносребърни” обвързва това мечтание със загадъчния образ на жената. Нейната странна, двойствена природа е пресъздавана в символистичната поезия тъкмо чрез многоликата и тайнстве

    Прочети