Разработки по литература за ученици от осми клас. Ако не откриете необходимата Ви тема тук, моля Ви пишете във форумите ни за помощ. Ако искате да помогнете на други, можете да обогатите нашия списък като изпратите разработени от Вас произведения на нашите e-mail адреси.
-
Анализ на разказа "Албена" от Йордан Йовков
ПрочетиРазказът „Албена” разгръща мотива за притегателната и запленяваща сила на женската хубост, като го обвързва със сложна нравствена проблематика - за греха и покаянието, за порицанието и прошката, за моралната норма и личния избор. Хубостта на Албена е неоспорима и всеизвестна. С помощта на проверения и обикнат похват да представя героите си чрез възприятията на тези, които съжителстват с тях или ги наблюдават, Йовков изгражда образа на героинята чрез възприемането й от множеството: „Нямаше човек, който да не познава Албена”, „тоя поглед... познаваше всеки мъж ”. Присъствието на героинята в живота на селото е свързано най-вече с красотата й. Тя я откроява, вижда се отдалеч („... отдалеч, по вървежа и по правата й снага, се познаваше колко Албена е хубава”), за нея говорят хората.
-
Анализ на разказа "Дрямката на Калмука" от Йордан Йовков
ПрочетиОще в първия разказ от цикъла „Вечери в Антимовския хан”, „Дрямката на Калмука”, са изградени специфичните черти на хана като хронотоп, обединяващ символиката на центъра, дома, женското начало и затворената цикличност на времето в контекста на фолклорните митопоетични представи. Според тях структурата на пространството се разглежда в ценностно натоварената опозиция „център - периферия”, като центърът е обвързан с представата за усвоеното, защитеното, дома, а периферията, граничното пространство носи изцяло негативни конотации. Още в първото изречение на разказа е заложена пространствената определеност на Антимовския хан: „Ханът на Сарандовица в Антимово не беше само на кръстопът, а на едно място, дето се пресичаха много пътища'”. Той е натоварен със символиката на центъра, на средищното пространство, което смислово се съотнася към идеята за дома. Това е подчертано и от женското присъствие на Сарандовица като призната господарка, ус
-
Анализ на разказа "Шепа пепел" от Йордан Йовков
Прочети„Шепа пепел” е разказът, с който приключва цикълът „Вечери в Антимовския хан”. Заедно с „Дрямката на Калмука" той играе ролята на своеобразен рамков конструкт на цикъла - смисловите и образни нишки, заложени в първия разказ и изграждащи композиционното единство на творбата, получават своето разрешение и постигат финализирането си в „Шепа пепел”. Унищожението на хана, както като чисто пространствен топос, така и като обетовано пространство на мита, настъпва именно в него. Пространствено - времевата символика, заложените в образите архетипни митологични модели, поддържащи композиционната структура на цикъла, се изчерпват в този последен разказ.
-
Анализ на разказа „Вълкадин говори с бога” от Йордан Йовков
ПрочетиРазказът „Вълкадин говори с бога” е свързан с тематичния кръг произведения, макар и поставени в различни сборници, които отразяват пораженията от войната предимно в аспекта на разкъсаните човешки връзки. В топлия свят на хората от Йовковата проза и праведниците, и грешниците могат да общуват хармонично, защото, когато са съгрешили, катарзисно се изправят пред съвестта си и пред общността, за да бъдат приети отново в света на доброто и на разума. Разкази като „Грешница”, „Албена”, „Грехът на Иван Велин” потвърждават вътрешните сили на героите за разкаяние, което означава стремеж към възстановяване на човешките връзки. Усамотяването, доброволната маргинализация са израз на душевна разруха, на деструкция на живителното единение между индивида и общността. Усамотяването не трябва да се бърка със съзерцанието, с душевния промисъл, както е в „Песента на копелетата”. Старият баща Вълкадин от цитирания по-горе разказ се разграничав
-
Войната и човешките ценности в разказите на Йордан Йовков (анализ)
Прочети„Раждането” на Йовков като писател е свързано с темата за войната, с „военните” му разкази, но тя е интерпретирана в съответствие с творческите му търсения. За писателя войната е тотално бедствие, събитие, което разрушава връзката между хората, което минава като огнен валяк през сърцата и душите им, погубвайки надеждите им за щастие, разрушавайки привичния ритъм на битието им, поставяйки на изпитание традиционните човешки ценности. В разказите му тя е изобразена не толкова като конкретна събитийност, колкото чрез проекцията й в съкровено интимния свят на отделната личност. „Военни” като тематика, по-голяма част от тези творби са пряко послание за мир, доброта и съпричастие. Войната заставя писателя да търси смисъл там, където цари безумие. За него тя е тоталният знак на хаоса и смъртта. Но отношението на писателя не е еднозначно, защото войната е и екстатика, и героизъм, и тържество на духа над страха от смъртта.