Разработки по литература за ученици от осми клас. Ако не откриете необходимата Ви тема тук, моля Ви пишете във форумите ни за помощ. Ако искате да помогнете на други, можете да обогатите нашия списък като изпратите разработени от Вас произведения на нашите e-mail адреси.
-
План-тезис на разказа "Шибил" от Йордан Йовков
Светът на „Старопланински легенди” - свят на приказното и романтичното, на естетичното и обаятелното, на възкръсналите от фолклорното и митологичното съзнание представи за най-значимото в националния характер: красотата, волността, дързостта, неустрашимостта, отстояването на личните природни и емоционални права, браненето на независимия житейски избор без оглед на последиците, произтичащи от него. Героите старопланинци - родени от митологично-легендарната или конкретно-историческата традиция, но пресътворени и подчинени на неизменния авторов стремеж към увековечаване и естетизиране на природната човешка хубост, на емоционалната и духовната пълнота. Макар и различни, всички те притежават дълбоко вътрешно родство.
-
Анализ на разказа "Индже" от Йордан Йовков
Йовков никога не се интересува от миналото или съвремието самоцелно - откъм тяхната чисто събитийна страна. Зад конкретната привидност на фактите той винаги търси истината за човека и неговата съкровена природа, за духовния му и нравствен живот, за ценностния кодекс, с който се съобразява или на който се противопоставя. Без да бъде морализатор, в произведенията си писателят неизменно влага морална тенденция, от която произтичат или около която се обединяват всички посоки на събитийното повествование. Изключение от този принцип не прави и разказът „Индже”.
-
Песента на колелетата (анализ)
В историята на българската литература творбите на Йордан Йовков изграждат цялостен художествен свят, провокиран от основния екзистенциален въпрос - за смисъла на човешкото присъствие в света. Не конкретната случка вълнува автора, а нейното вписване във всемира; не развитието на характера, а неговата поставеност сред многоликия образ на човека; не прякото общуване с читателя, а многогласният диалог между типове култури (битова и словесна) и между различни културни равнища (колективно-митологично и личностно-литературно). Всеки текст на писателя е свързан с проблема за смисъла на човешкия живот, но има един разказ, в който са събрани неговите и въпроси, и отговори; който представя цялостна философия - „Песента на колелетата”. И проблематиката, и образната система, и посланията на текста насочват интерпретацията към разгадаване на Йовковите прозрения за отношенията „човек - свят” и за земната мисия на личността.
-
Анализ на разказа "Другоселец" от Йордан Йовков
Във втората част на „Вечери в Антимовския хан” са включени девет разказа: „По жицата”, „Два врага”, „Албена”, „Сенебирските братя”, „Грехът на Иван Белин”, „Измама”, „Имане”, „Друг свят” и „Другоселец”. Те не са обвързани чрез общи герои и общо място на действие, както е в първата част на сборника. Всеки един от тях е самостоен, независим от останалите. Но дори в тази си самостойност отделните разкази обезпечават функциите на цикъла, показвайки разпокъсаността на човешкото битие. На мястото на единението, на колективното живеене, на благородството са дошли алчността („Имане”, „Сенебирските братя”), „подивяването” на човека („Грехът на Иван Белин”, „Два врага”) и лъжата („Измама”). Този низ от страсти, грехове и престъпления се отваря и затваря от разказите „По жицата” и „Друго
-
Анализ на разказа "Серафим" от Йордан Йовков
Разказът „Серафим” е сред най-емблематичните Йовкови разкази. Поместен е в сборника „Женско сърце” (1935), обект на изследване в който е душевният макрокосмос на човека и закономерностите, които определяй поведението му. Неслучайно „Серафим” открива книгата. Чрез него писателят задава еталона си за нравственост и добротворство и превръща героя си в единица мярка за човещина, в морална максима, към която трябва да се стремят всички. С отказа си от материалното и с нравствения си героизъм Серафим надмогва преходното и достига пълната свобода на духа, най-висшето блаженство и най-високата награда, които осмислят човешкия живот.