Разработки по литература за ученици от осми клас. Ако не откриете необходимата Ви тема тук, моля Ви пишете във форумите ни за помощ. Ако искате да помогнете на други, можете да обогатите нашия списък като изпратите разработени от Вас произведения на нашите e-mail адреси.
-
Разказът "Задушница" (анализ)
В разказите на Елин Пелин откриваме три сватба, три различни социокомуникативни ядра на сватуването: във „Ветрената мелница”, „Кал” и „Задушница”. И трите случки са разказани според закона на тяхното битие и художествената мяра на писателя. В първия разказ, който антонимично се противопоставя на втория като житейско случваме и художествено- емоционална атмосфера, сватуването напомня красив езически вариант на сливането на две начала - мъжкото и женското - с тяхната първична красота и импулсивност. В „Кал” сватуването ретроспективно е предадено като делова увертюра към сватба, заложена изначално в своите прагматични уговорки и горчиви очаквания. В разказа „Задушница” - безспорен шедьовър сред Елин- Пелиновите шедьоври, това житейско случване притежава типично българско лирико-психологическо и социално-идейно звучене.
-
"Ветрената мелцина" (анализ)
„Ветрената мелница" е произведение, в което ясно се открояват два повествователни плана - битовоконкретен, привичноделничен и духовно- философски, символнообобщаващ. Въпреки привидната си ограниченост и двата са белязани от знака на случващите се природно-житейски и емоционални „чудеса”, от проявите и изживяванията на герои, които в поведението, мислите и поривите си могат да бъдат определени като „чудаци”. В битовия, повседневния план формите на изключителното и непривичното се заявяват в настъпилата „страшна” суша и последвалата надежда за прииждащ животворен дъжд, в категоричната решеност на Лазар и дядо Корчан този път да довършат градежа си, е оразличеността на героите от масовия колективен образ.
-
"На оня свят" (анализ)
Една от причините за неповторимото излъчване на Елин-Пелиновата проза се крие в способността на разказвача да съчетава в едно смешното и сериозното. Творецът не е само жалостив състрадател на социалното безправие на българския селянин, той умее да се смее над недостатъците му или чрез героите си да иронизира грубия свят, воден от убеждението, че смехът е проява на „човешката същност” (Хегел). Смешното присъства в разкази като „Хитрец”, „Пролетна измама”, „Изкушение”, „Андрешко” и „На оня свят”. В тях липсва острото сатирично изобличение, „а още по-малко имат в себе си маята на горчиво-тъжния Алеков хумор. ” (С. Янев). Героите на тези творби, въпреки бедността, смазващия труд и социалната безперспективност, запазват виталността си и способността за съпротива.
-
Анализ на разказът "Косачи", Елин Пелин
Елин-Пелиновите разкази претворяват живота на българския селянин във времето, когато патриархалната култура отстъпва пред развитието на модерното общество. Творбите на писателя изобразяват социални и нравствени конфликти, произлизащи от драматичните процеси на промяната. Същевременно художествените текстове съхраняват непреходна проблематика, независима от конкретноисторическата ситуация, отразяваща устойчивите, вечни въпроси на човешкото съществуване. Авторовото въображение често изгражда образа на мечтателя, на странстващия из необятните пространства на духовността, на обладания от копнежа по непознатото, различното, нереалното. Разказът „Косачи” разгръща мотива за човешкото битуване между делничното и чудноватото, между несгодите и изпитанията на реалността и очарователната загадъчност на фикцията. Обръщането към света на илюзиите е път към осмисляне на житейските истини, опора и утеха, възможност за избор и степенуване на ценностите, средство за вземане на решен
-
Примерен модел на анализ на разказа "Мечтатели" на Елин Пелин
В началото на XX век Елин Пелин трайно налага в прозата ни образа на българския селянин, носещ както традиционните, извечни добродетели на българина; така и качества, родени под напора на социално- историческите промени. И макар симпатиите на белетриста да са на страната на отрудения и често безпомощен или трагично самотен пред враждебната природна и социална среда селянин, той не го пресъздава само в една нравствена плоскост. Разкрива и доброто, и лошото у него, виталността и малките му слабости, дързостта, но и проклетията, упорството и мечтателността му. Разказът „Мечтатели” е в обкръжението на творби като „Ангелинка”, „Ветрената мелница”, „Самодивските скали”, където липсва външната конфликтност, откритото противопоставяне между човека и представителите на властта или жестоката и неумолима природа.