Разработки по литература за ученици от осми клас. Ако не откриете необходимата Ви тема тук, моля Ви пишете във форумите ни за помощ. Ако искате да помогнете на други, можете да обогатите нашия списък като изпратите разработени от Вас произведения на нашите e-mail адреси.
-
Изкуството и животът "Кино" (анализ)
Външен повод Вапцаров да създаде стихотворението "Кино" е конкретен филм, който е мотивирал размисли за отношението между киноизкуството и живота. Поради това първата смислова част на стихотворението приема формата на преживяно.
Художественият си замисъл авторът осъществява в четири части: въвеждаща (емоционалната тръпка пред неизвестното в предстоящата прожекция), две централни - преразказ на филма и разказ за реалния живот, - в които се включват проблеми, свързани с филма и зрителите, и заключителна - авторовата позиция по основните проблеми "изкуство - живот" и "драма - измама и истинска драма". Това обособяване внася в краткия обем на творбата силно вътрешно напрежение.
-
Вапцаровият лирически АЗ в стихотворението „Вяра“ (анализ)
Единствената приживе излязла стихосбирка „Моторни песни" на световно известния български поет Никола Вапцаров няма предговор, традиционен при представяне на нов автор. Тази липса успешно се компенсира от стихотворението Вяра, което по замисъла и поетическото си съдържание има характер на манифест, съдържащ принципите на несложната му житейска философия, и на художествена проrрама на поетическото му творчество.
-
Мечти - Реалност, Реалност - Мечти в „Писмо“ на Никола Вапцаров (анализ)
С оригиналната си творческа индивидуалност, изцяло противопоставяща се на схематизма в пролетарската литература, Никола Вапцаров се откроява като най-значителния поет в българската поезия от края на 30-те и началото на 40-те години на двадесетия век.
-
Анализ на поемата "Септември" на Гео Милев
Сюжетът на поемата следва скокообразната, накъсана структура на експресионистичната поетика. Развитието на този сюжет е разколебано между две основни доминанти – центростремителната сила на конкретното събитие с неговата трагическа безизходица, от една страна, и, от друга страна – центробежното оттласкване към философията на човешката история с нейния неугасим оптимизъм. В поемата „Септември” си дават среща историческата нощ на човечеството – „вековната злоба на роба”, и необратимият път на прогреса, безконечният възход напред и „нагоре” към истината и красотата.
-
Образът на българското село и селяни в творчеството на Елин Пелин (анализ)
В изображението на българското село авторът е чужд на каквато и да е идеализация. Художественият му свят е светът на суровата и груба, но пределно правдива социално-битова реалност. Това е светът на малкото „и грозно полско селце, с ниски олюпени къщурки ”, с „разградените и боклукчливи дворища, из които по цял ден играят немирни и нечисти дечурлига Това е пространството на „старата черкова със зеленясалите керемиди и ниската камбанария със смачкания покрив и изкривения дървен кръст над нея”, на „ песъчливите сипеи из улиците ” („Летен ден”), на „разградените стари гробища ” („Задушница”), на „ дълбоката и рядка кал ” по пътищата („Андрешко”), на „близките ханчета” и кръчмите плевници („Летен ден”).