"Заточеници" (анализ)
В духа на ботевско-вазовската традиция стихотворението „Заточеници” отново подема мотивите за болката на истинските родолюбци от мъченическата орис на отечеството, за патриотичния дълг, възприеман като свръхповеля, за родината като сакрална ценност. И то осмисля проблемите за необходимата лична саможертва в нейно име като свръхсмисъл на индивидуалния живот и за разлъчването от отечеството като мъчително отнемане на най-съкровените лични идеали. За разлика от Ботев и Вазов обаче, при които мисълта за родината предполага за изгнаника възможност за активно действие, за осъществена личностна реализация и сбъднати патриотични мечти, в Яворовата творба този мотив звучи със страдапческа обреченост – като невъзможно постигане копнежите, като трагическа отделеност от „своето”, като безнадеждна жалба по него.