"Ветрената мелцина" (анализ)
„Ветрената мелница" е произведение, в което ясно се открояват два повествователни плана - битовоконкретен, привичноделничен и духовно- философски, символнообобщаващ. Въпреки привидната си ограниченост и двата са белязани от знака на случващите се природно-житейски и емоционални „чудеса”, от проявите и изживяванията на герои, които в поведението, мислите и поривите си могат да бъдат определени като „чудаци”. В битовия, повседневния план формите на изключителното и непривичното се заявяват в настъпилата „страшна” суша и последвалата надежда за прииждащ животворен дъжд, в категоричната решеност на Лазар и дядо Корчан този път да довършат градежа си, е оразличеността на героите от масовия колективен образ.