"В механата" (анализ)
Особено безпощаден в гнева си е Ботев и към онези, които би трябвало да бъдат водачи на народа в пътя му към свободата – емигрантите, интелигенцията, творците. Срещу тях е насочен и безпощадният патос на стихотворението „В механата”.
Още самото заглавие назовава определен, познат на общностното съзнание, топос. Кръчмата, механата в българската менталност са полисемантичен пространствен знак. В условията на робството и особено за хъшовската емиграция те са пространството на общностното изживяване, място, в което българинът е между свои, изразява себе си, уточнява представата си за света и за родното като цяло. А за хъшовската емиграция това е пространството на осъзнатата прокуда, единствен пристан за изгнаници. Такъв е смисълът на този знак и в текстовете на Вазов („Немили-недраги”, „Под игото”) и дори по-късно в стихотворението „Арменци” от Яворов.