В дълбините на моята мъка (есе)
Автор: Тотка ВасилеваТази вечер тя отново прекрачи прага на моя дом. Погледна ме и тихо седна до мен. Мълчеше, както винаги. Леденият й поглед ме пронизваше. Сякаш стрели се забиваха в тялото ми. Искаше ми се да стана, да избягам, но знаех , че беше невъзможно. Самотата щеше да ме следва навсякъде...