"Ще бъдеш в бяло" (анализ)
Одухотворяващата и спасителна обич е интерпретирана и в стихотворението „Ще бъдеш в бяло”. И тук любимата е видяна като духовно убежище, като безплътен ангел, а любовта е самодостатъчен свят, даряващ светлина и хармония. Тя е храм на съвършенството, благословено сакрално пространство сред профанната и греховна земя. Така обичта е интерпретирана като алтернатива на тленността и гибелните земни страсти, а любимата е видяна като Божий пратеник, призван да просветли и спаси.
Още паратекстът синтезира в себе си най-общата представа за лирическата героиня. Заглавието е своеобразно реторично обръщение към нея (второличната „ти”-форма) и гради очакване за диалог или интимна изповед, в която адресатът на посланието е любимата. Бъдещето време насочва към алюзия за копнеж и мечтание, а белият цвят със своите символни значения отвежда към внушения за чистота, нежност и невинност, но също така за безплътност и призрачност.