Социалните прозрения в творчеството на Христо Смирненски
В много от стихотворенията си и Смирненски говори от позицията на колективното съзнание и утвърждава значими обществени ценности. Заедно с това в някои от стихотворенията си той напомня Дебеляновата изповедност – лирическия „аз”, у когото рефлектира и личната драма, и драмата на епохата. Усвоил до съвършенство характерната за символистите музикалност на стиха, Смирненски използва вече познати поетически форми, за да ги преосмисли или пародира. Същевременно той е поет на социалната чувствителност, затова улицата стои в центъра на изображението. Улицата, бездушната тълпа, самотният и страдащ човек. Творчеството на Смирненски спира поглед върху хора, отхвърлени от обществото, чиято съдба е достойна за оплакване: уличната жена, братчетата на Гаврош, стария музикант, бедната тютюноработничка, поразена от „жълтата гостенка”.