"Скрити вопли" (анализ)
Спомен и блян се равнопоставят в елегията „Да се завърнеш в бащината къща” („Скрити вопли”). В този поетически текст на Дебелянов човекът мислено пътува през времето, за да се докосне отново до света на родното и съкровеното, да съпреживее чрез мечтите хармонията на един цялостен и единен свят с ясни нравствени правила. Така споменът чертае параметрите на ретроспективното сакрално пространство – ценностна антитеза на хаоса и разрухата в настоящето. Миналото асоциативно се обвързва с представата за абсолютното съвършенство, в което Азът жадува да прекрачи чрез смъртта – просветление и духовно себепостигане. Подобно завръщане към света на първоначалата обаче е непостижимо. Този свят безвъзвратно е изличен от перспективата на времето и не може да бъде съпреживян отново. Така модерният човек осъзнава трагизма на битието си и болезнено изстрадва невъзможността на своето завръщане в „бащината къща” на духовния уют.