"Сиротна песен" (анализ)
Стихотворението „Сиротна песен” е изповед на нагласата, с която личността се сбогува със земното и се отправя към безкрая. В очакване на смъртта Дебеляновият лирически човек споделя преценката си за изминатия път и разкрива домогванията на своя дух по хармонията на вечността. В равносметката на лирическия Аз за земното му съществуване доминират усещанията за страдание и самота. „Приневолен живя сирака” е поетическо обощение за неговата участ в реалността. Изминатият път е „нерад”, изпълнен с „горести”. Възможните радости са „несподелени”. Зезният живот се мисли не в традиционната пъстрота от радост и скръб, от удовлетворение и болка, от въодушевление и разочарование, а като низ от страдания, сред които радостите не са се случили.