"Сенки" (анализ)
Текстът се разграничава от реалистичната образност още чрез заглавието си. Сянката е отражение, проекция, иреалност, другост. В Яворовата лирика „тя най-вече обозначава неясното, неотчетливото, несигурно, „здрачно” познание, което не достига до същността на нещата” (П. Велчев). Внимателното вглеждане разкрива траен интерес на поета към идеята за другото измерение на реалността. Клео Протохристова отбелязва, че „идеята за огледалността владее цялостното му творчество с парадоксалната настойчивост на неназовано, но вездесъщо присъствие”. Образа на сенките поетът вплита и в заглавието на стихосбирката си „Подир сенките на облаците”, а в края на живота си определя света на сенките като алтернатива на действителността и като синоним на художествено пространство: „Аз вече прекрачих в царството на сенките: поезията, която писах, стана за мене действителност.”